През 60-те години Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване при комунизма) не е разполагало с куриер в САЩ и поради тази причина оперативните работници са предавали придобитата информация на съветското военно аташе в щатите.

Това разкрива секретен доклад на РУ-ГЩ за проведена консултация в ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия (съветското военно разузнаване), който desebg.com публикува онлайн. Архивният документ е от 1963 г. е отчет на зам.-началника на РУ-ГЩ за едноседмичното му посещение в Москва за съгласуване на задачите за 1964 г. със съветското разузнаване.

„Няма забавяне на предаването на архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, бел. ред.), съхраняван от служба „Военна информация”, на Комисията по досиетата.  Дори струва ми се, че още доста интересни неща в друга посока ще предизвикат интереса ви, не искам да казвам откъде и как”.

Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев по време на премиерата на двата нови сборника на Комисията по досиетата –  „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ и „ПГУ–ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991)“ в понеделник (8 февруари 2016 г.) вечер в Централния военен клуб в София.

Ненчев, уважи с личното си присъствие официалното представяне на новите издания, първото от които включва именно архивни документи на военното разузнаване при комунизма по линия на дейността му срещу НАТО.

„Останали са около 9000 архивни единици, които ще предадем на Комисията в срок в рамките на юни-юли тази година”, увери министър Ненчев. По думите му на Комисията по досиетата вече са предадени над 20 000 архивни единици.

Със 159 гласа „за”, 15 „против” и двама въздържали се 43-то Народно събрание  в четвъртък (5 ноември 2015 г.) отхвърли президентското вето върху текстове от Закона за военното разузнаване, с които на практика се цели смяна на назначения през месец май тази година директор на Служба „Военна информация” (СВИ,  съвременното военно разузнаване) Йордан Бакалов.

Против ветото, наложено от Росен Плевнелиев, гласуваха 61 депутати от ГЕРБ, 33-ма от БСП, 27 от ДПС, 15 от Патриотичния фронт, 6 от БДЦ, трима от „Атака”, 10 от АБВ и трима независими. Двама от ГЕРБ се въздържаха.

По този начин парламентът и в частност парламентарната група на ГЕРБ бламира не само президента Плевнелиев, но за първи път и своя лидер премиера Бойко Борисов, която публично се изказа в подкрепа на Бакалов.

Законовите текстове, които налагаха отстраняването на Йордан Бакалов от военното разузнаване, имаха за цел да блокират предаването на досиетата от службата. Това коментира президентът Росен Плевнелиев днес (22 октомври 2015 г.), когато наложи вето е върна за ново обсъждане в парламента текстовете в Закона за военното разузнаване, които не позволяват цивилен да управлява служба "Военна информация”.

На 1 октомври 2015 г. при разглеждане на закона на второ четене в парламента депутата от БСП Таско Ерменков, разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – филиал на съветското военното разузнаване ГРУ по времето на комунизма,  внесе предложение, с което се ограничава правото директорът на служба „Военна информация”, приемникът на РУ-ГЩ, да бъде цивилен, какъвто е назначеният през месец май 2015 г. Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС.

Най-неочаквано от ГЕРБ подкрепиха текста на Ерменков, който дотогава отхвърляха и по този начин той беше прокаран в закона. От Реформаторския блок настояха президентът да наложи вето, а броени дни след това премиерът Бойко Борисов публично обяви подкрепата си за Бакалов и изрази учудване от партията му в парламента.