Сайтът desebg.com публикува строго секретно Положение за реда на привличане и възнаграждение на лицата от сътрудническия апарат във военното разузнаване.

Документът е утвърден от началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана ген. Васил Зикулов през май 1988 г.

С него е разпоредено привличането специално на български граждани за сътрудници на военното разузнаване. Привличането е доброволно за разлика от ДС, където се допуска привличането на агент да става и на компрометираща основа.

Въпреки доброволния характер на сътрудничеството РУ-ГЩ осигурява парично възнаграждение за своите агенти.

От документа става ясно, че за сътрудниците си  военното разузнаване е издействало в края на комунизма своеобразна тарифа за финансово стимулиране. При Държавна сигурност подобен ръководен документ липсва и там в по-редки случаи агентите, особено българските граждани, получават заплащане.

Средномесечното възнаграждение е утвърдено още с министерска заповед на министъра на народната отбрана (ген. Добри Джуров) през 1987 г. Според изпълнените задачи то варира от 10 лв. до 120 лв. Годишно обаче то не може да надхвърля 1440 лв.

В някои от делата на български агенти на РУ-ГЩ обаче фигурират документи, които показват, че лимитът не се е спазвал и годишно са предоставяни суми надхвърлящи 1440 лв. без дори агентът да е предоставял някаква важна информация.

За да се добие представа какво означава месечно един агент да получава 120 лв. възнаграждение, трябва да се припомни, че заплащането на един ден в ТКЗС през 80-те години се равнява на 3 лв., една средна пенсия е около 60-70 лв., а месечното възнаграждение на неспециалист е около 125 лв.

Така излиза, че агентите на военното разузнаване действително са имали сериозен финансов стимул да са сътрудници, защото по този начин са имали възможност да прибавят грубо казано по една заплата на хора, които не се водят специалисти по това време в НРБ.

Според строго секретното Положение за възнаграждение на сътрудническия апарат заплащането то (възнаграждението) може да бъде:

• редовно месечно възнаграждение;
• възнаграждение за конкретно извършена работа или за оказана помощ;
• изпращане еднократно или неколкократно годишно възнаграждение;
• възнаграждение под формата на подаръци;
• смесено (комбинирано от всички или някои от указаните способи).

Документът определя и правомощията на ръководния състав по определяне на размера на възнагражденията на агентурния апарат. Така началникът на отдел е могъл да разрешава възнаграждение до 120 лв., зам.-началникът на РУ-ГЩ по агентурното разузнаване – до 250 лв., а над тази сума право да отпуска средства е имал само началникът на военното разузнаване.

При заминаване на сътрудника на задгранична работа заплащането се дава по уговорен с него ред.

Допуска се и агентът да не подписва разписка за получените средства (когато това според военното разузнаване е нецелесъобразно). При тези случаи отчитането става с т. нар. акт от зам.-началника на РУ-ГЩ – до 250 лв. или от самия началник за суми над 250 лв.

Агентите на военното разузнаване освен материално могат да бъдат стимулирани и с изказване на служебна благодарност, с предметни награди или с ордени и медали.

С документа са утвърдени и задачите на сътрудниците на РУ-ГЩ.

Строго секретното Положение е включено с документалния сборник на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.