Сайтът Държавна сигурност.com публикува извадка от личното кадрово досие на ген. Васил Зикулов, началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана в периода 1967-1991 г.

Той е най-дългогодишният началник не само на военното разузнаване, но и сред всички специални служби в системата на разузнавателните органи на БНА и на бившата Държавна сигурност по време на комунизма – цели 24 години.

Ген. Зикулов е роден на 17 октомври 1923 г. в с. Ичера, Сливенско. Постъпва в РМС на 14 години, а от март 1942 г. е нелегален. Бил е командир на партизански отряд, а след 9 септември 1944 г.  участва в заключителната фаза на Втората световна война, носител е на орден за храброст.

Завършва Военната академия "Фрунзе" с отличие и Висшата военна академия на Генщаба на въоръжените сили на СССР със златен медал.

В БНА е началник-щаб на ПВО и ВВС, командващ армия, а от 1967 г. поема Разузнавателното управление (РУ), пост който го издига до зам.-началник на Генералния щаб на БНА.

Награждаван е с редица държавни отличия, носител е на званието "Герой на социалистическия труд". След промените пенсионираният генерал е редседател на Комитета за защита правата на военните разузнавачи в България.

Автор е на мемоарната книга "Военното разузнаване на България и студената война". Един от противниците на отварянето на досиетата.

В интервю за в. „Новинар” през 2007 г. заявява:

„Аз бях един от тези, които бяха до крайна степен идеологизирани. До най-висша степен. Не го казвам нито като самокритика, нито като оправдание. Времето ни създаде такива. Ние не можехме да бъдем други ли? Можехме... Аз съм един от тези, които не само вярваха на Сталин, но съм крещял и по улиците: „Смърт на Трайчо Костов!” Не се хваля с тая работа. Обратно. Но това беше до известно време. Аз вярвах в непогрешимостта на Съветския съюз докато почнаха арестите.

Когато арестуваха Славчо Трънски (висш военен, генерал, командир на Трета българска армия 1949-1951 г., началник на Военната академия, арестуван като съмишленик на Трайчо Костов в периода 1951-1952 г., б. а.) и Здравко Георгиев (началник на военното разузнаване 1948-1951 г., впоследствие зам.-министър на отбраната, б. а.), аз все още вярвах. Да не говорим за Петър Вранчев (началник на военното разузнаване декември 1944 г. – април 1948 г.)!

Вярвах, че съветските органи за сигурност са непогрешими. Та те са от сталинската гвардия, как можех да не вярвам? Но когато арестуваха Титко Черноколев (министър на земеделието, свален през 1951 г. от Пленум на ЦК на БКП по доклад на Тодор Живков и по обвинение в антипартийна и вражеска дейност, б. а.), аз вече напълно се обърках...”

Документите от личното му кадрово дело представляват кадрова справка за ген. Зикулов (на руски) и поздравителни телеграми, заповеди и укази, както от български ръководители като Живков и министър Добри Друров, така и от съветска страна, свързани с неговата дейност като началник на военното разузнаване.

Подборката от материалите в личното кадрово дело на ген. Зикулов е публикувана в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.