Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна лекция на военното разузнаване „Използване на жената в разузнаването”.

Документът е от 1969 г. и е представян пред офицерите от военното разузнаване.

Той е един от онези архивни материали, които показват особеното внимание, което Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана обръща на нежния пол в своята дейност (desebg.com ще публикува и още няколко документи, посветени на ролята на съпругите на военните аташета и слушателите в Държавната академия в Москва).

В лекцията се казва, че още в Библията е описан случай, в който жена за първи път е изпълнявала ролята на агент – хазяин на конспиративна квартира.

Става въпрос за блудницата Раав. Тя е приютила през нощта двама съгледвачи, изпратени в Йерихон от заместника на Мойсей – Иисус Невин, който обсадил града.

Историята е описана в Стария завет (Исус Навин 2:1-24). Раав укрила съгледвачите на покрива под ленени снопи и не ги предала на царската стража, която проверила дома й за съмнителни лица.

Друг пример, даден в лекцията е случаят с Далила, която прелъстила непобедимия Самсон и по този начин разбрала, че силата му се крие в дългите коси. Тя го приспала, а след това отрязала косите му и го предала на филистимляните, врагове на евреите, предвождани от Голиат.

В лекцията са изброени положителните качествата на жената, които й дават предимство  в разузнаването. Едно от тях е по-лесното легендиране на поведението. Друго качество е хитростта, с което превъзхожда мъжа. Посечено е, че жената е горделива, а това я прави по-амбициозна. Според авторите на документа жената е по-склонна към приключения. Майсторството в съблазънта я прави още по-ценна.

Разбира се, изложените са и отрицателните качества, сред които е откроено влюбчивостта. Посочени са случаи, при които британска агентка от Първата световна война се влюбила в обекта, който е трябвало да шпионира – чужд офицер. Резултатът е, че тя изоставила мисията и се оженила за обекта, като най-впечатляващото било, че въпреки брака тя се споделила шпионската си мисия.

Вторият основен недостатък на жените, който е посочен, е склонността те да преувеличават чутото и видяното.

Документът съдържа подобни инструкции за възможностите, при които жената може да бъде използвана като нелегален разузнавач, както и подготовката й за извършването на подобни разузнавателни мисии.

В лекцията са дадени и конкретни примери за успешно използване на жени в разузнаването. Такива са: Гертруда Бел, Сара Аружон, Йошико Момоаки, Лей-Лай, Мата Хари, Марта Рише, Анна Жданкова-Клаузен.

Сред примерите има и българско участие. Става въпрос за българката Свобода Анчева,  използвана от съветското разузнаване на територията на България. Тя е родена през 1912 г. дъщеря на убит в София по време на  Септемврийското въстание през 1923 г. комунист Михаил Анчев. През 1927 г. тя емигрира в СССР . През 1940 г. съветското военно-морско разузнаване в Одеса я прехвърля заедно с мъжа й Гино Георгиев Стойнов (на някои места е посочен като Диню, б. а.) в Каварна под името Милка Владимирова. Задачата им е да се легализират като български граждани и да изградят нелегална резидентура.

Преди това двамата изкарват специална подготовка във Разузнавателното управление на Генералния щаб на РККА и разузнавателния отдел на щаба на Черноморския флот.

Става радистка в разузнавателната група „Дро”, ръководена от мъжа й Стойнов. Предават с радиопредавател в Добрич и Варна. Работата на Анчева получава висока атестация в съветското военно разузнаване. Арестувана е през февруари 1943 г. от полицията, а мъжът й е убит. Освободена е от затвора във Варна на 8 септември 1944 г.

Работи в Министерството на пощите и съобщенията. Наградена е с орден Ленин (1966) и два пъти с орден Георги Димитров (1970, 1983). Герой на социалистическия труд на НРБ (1973).

Част от документа е публикуван в сборника на комисията по досиета "Военното разузнаване при комунизма", 2012 г.