Преди да прочисти до основи армията от военните, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г., военното разузнаване е изразило недоволство за това, че режимът не е предприел по-крути мерки срещу офицерския корпус.

Това разкрива документ на Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 1946 г., подписан от тогавашния му ръководител ген. Петър Вранчев – известен комунистически функционер, участник в нелегалното комунистическо движение преди Деветосептемврийския преврат и в самия преврат. Сайтът desebg.com публикува онлайн доклада за положението сред войската към 1 юни 1946 г.

„Положението сред офицерския корпус е неблагополучно“, констатира военното разузнаване, поставено, както ДС и милицията, под комунистически контрол.

Посочено е, че властта не е казала „Б“, след като е казала „А“, за да довърши политизацията на армията и уволнението на т. нар. царски офицери.

Военното разузнаване има предвид известната реч на Георги Димитров във Военното училище, когато той в качеството си на председател на парламентарната група на БРП(к) си позволява безпрецедентно да заяви, че за да завърши превръщането на армията в „народна”, тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са „параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели”.

И открито нарежда, че войската трябва да стане опора на правителството на Отечествения фронт, а офицерският корпус да бъде политически възпитан, като всеки офицер, който „прокарва противоположна линия” да бъде отстранен от армията, „макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото”.

Военното разузнаване констатира, че речта на Димитров е имала обратен ефект. Имало закани срещу политическите офицери, спуснати в армията отгоре след 9 септември 1944 г. по съветски образец, което не са имали никаква компетентност по отношение на войската.
Че военното разузнаване се е занимавало с открити доноси говори фактът, че в документа то донася за „голямо престъпление“ на военните – „безпрецедентно сваляне и гавра с портретите на Сталин, Димитров и Тито“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.