Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) е създало в края на 70-те години на ХХ век тайна спомагателна картотека, която символично е могла да бъде кръстена картотека „Запознанства“, тъй като в нея са картотекирани данните за всички лица, с които военните разузнавачи, работещи под дипломатическото  прикритие,  както и сътрудниците на РУ-ГЩ са се запознавали независимо от повода за запознанството.

Това става ясно от документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на секретни Указания на зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на ГЩ ген. Васил Зикулов относно: Завеждане на отчет на гражданите от капиталистическите и развиващите се страни, с които оперативните работници и сътрудниците от РУ-ГЩ установяват лични запознанства.

Документът е от 1979 г. (преписът на указанията е от 1986 г.) и с него се дават напътствия за реда и начита на създаване на тази помощта картотека с данни на лица, с които военните разузнавачи и сътрудниците им са създали запознанства.

От указанията на шефа на военното разузнаване се разбира, че целта на новата картотека е използването на възможностите на оперативния архив за „своевременно разкриване на подставените и съмнителни лица“.

Разпоредено е от септември 1979 г. са се водят на отчет лицата от капиталистическите и страните от Третия свят, а също така и български граждани – бегълци и невъзвращенци, с които военните разузнавачи и агентите на военното разузнаване завързват запознанства.

Дадени са указания за всеки оперативен работник или сътрудник в „Архив и специална картотека“ да се води работно дело, в което да се събират материалите за лицата, с които е осъществено лично запознанство.

Посочена е и информацията, които трябва да се събира за лицата – от обичайната като имена, националност и други биографични данни, до характер и степен на запознанство, поведение, въпроси, по които са водени разговори и т.н.

Списъкът не прави изключение дори от запознанствата с лица по битови и други въпроси като преподаватели по езици, лекари, шивачи, монтьори и др.

Наредено е оперативните работници и сътрудниците на военното разузнаване да отбягват задълбочаването на контакти с лица, чието поведение е съмнително, и които не представляват оперативен интерес.

Документът е включен в сборника „Военното разузнаване през комунизма”, издание на Комисията по досиетата, 2012 г.