Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

С изказването си лидерът на МВРО визира президентът Росен Плевнелиев и военният министър Николай Ненчев. Двамата направиха спорадични и недостатъчно категорични опити да съдействат за предаването под контрола на Комисията по досиетата на недостъпни до момента архиви на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия – военното разузнаване по време на тоталитарното управление на БКП – филиал на съветското Главно разузнавателно управление на Въоръжените сили на СССР.

Архивните документи категорично показват, че РУ-ГЩ по времето на комунизма е напълно зависимо в кадрово, оперативно, техническо и идеологическо отношение от съветското ГРУ, което очевидно не притеснява Красимир Каракаченов.

През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев проведе специална среща с ръководителите на разузнавателните служби, включително и с шефа на служба „Военна информация”, които обещаха, че до края на същата година ще предадат архивите на своите предшественици от тоталитарния период на Комисията по досиетата, каквото е изискването по закон. До това изпълнение от страна на служба „Военна информация” така и не се стигна.

През 2015 г. като военен министър лидерът на БЗНС Николай Ненчев подписа специално споразумение с Комисията по досиетата за предаването от служба „Военна информация” на около 33 000 досиета от времето на комунизма, които военното разузнаване отказваше да предаде на Комисията (споразумението беше една напълно ненужна процедура, тъй като самият закон изисква това да стане, б.а.).

Предаването на въпросните досиета така и не се случи до края на кабинета Борисов-2, в който Ненчев беше военен министър.

През лятото на 2016 г. стана ясно, че най-малко 16 000 досиета на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА или близо от половината от всичките са унищожени след 10 ноември 1989 г. без да е ясно правното основание за прочистването.

Вероятно то е извършено незаконно от страх БКП да загуби властта и контрола върху тайните служби, както това стана с досиетата в Държавна сигурност през 1990 г. в началото на прехода от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Информацията за унищожаването на досиетата в РУ-ГЩ беше официално изнесена в парламентарно питане на народните представители от 43-то Народно събрание Методи Андреев (ГЕРБ), Мартин Димитров и Петър Славов (Реформаторски блок) до министъра на отбраната Николай Ненчев, качено на сайта на парламента от юли месец тази година.

През 2013 г. в отговор на парламентарно питане към военния министър пък стана ясно, че около 44 процента от ръководните кадри в съвременното военно разузнаване са започнали своята кариера в тоталитарното РУ-ГЩ. Заради отказа да извърши обновяване на кадровия състав през март 2015 г. беше освободен тогавашният ръководител на служба „Военна информация” Веселин Иванов.

Военното разузнаване е една от двете разузнавателни служби, които не са изпълнили закона за досиета, възпрепятствайки проверката на ръководните кадри в тях през годините на прехода.

От тази гледна точна всички военни разузнавачи, завършили разузнавателни школа в СССР са „прочетена книга” за днешното военно разузнаване на Русия, тъй като то разполага с техните кадрови досиета и пълна информация за оперативните им възможности, слабости и прочее. Този аспект прави българските военни разузнавачи напълно прозрачни за страна на Русия и на практика, те не са в състояние за защитават ефективно националната сигурност на България.

Публичната защита от страна на Каракачанов на нереформираната служба „Военна информация”, която продължава да стиска досиета от времето на комунизма, погазвайки закона, ясно показва, че 28 години след краха на комунизма бившият агент на Шесто управление на ДС е против разкриването на досиетата на тоталитарните комунистически служби.