|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Скандал: Във военното разузнаване са унищожили близо половината от досиета след падането на комунизма ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - РУ-ГЩ
Написано от Христо Христов   
Сряда, 17 Август 2016 11:24

 

alt
Най-малко 16 000 досиета на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА или близо от половината от всичките са унищожени след 10 ноември 1989 г. без да е ясно правното основание за прочистването.

Много вероятно е то да е извършено незаконно от страх БКП да загуби властта и контрола върху тайните служби, както това стана с досиетата в Държавна сигурност през 1990 г. в началото на прехода от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Информацията за унищожаването на досиетата в РУ-ГЩ (военното разузнаване), известно като филиал на съветското ГРУ при тоталитаризма, е изнесена официално в парламентарно питане на народните представители от 43-то Народно събрание Методи Андреев (ГЕРБ), Мартин Димитров и Петър Славов (Реформаторски блок) до министъра на отбраната Николай Ненчев, качено на сайта на парламента от юли месец тази година.

Тримата депутати питат министъра на отбраната за някои неизяснени въпроси, свързани с предаването на архива на РУ-ГЩ от приемника му след промените Служба „Военна информация” на Комисията по досиетата, сага, която вече се точи повече от 7 години.

Депутатите посочват, че съществува разлика между общия брой на лицата, вписани в регистрационните дневници на военното разузнаване (33 083) и предадените до момента на Комисията регистрационни картони (16 460) има следното изражение:

  • Унищожени регистрационни картони преди юли 1991 г. на 13 991 лица;
  • Унищожени регистрационни картони след юли 1991 г. на 2460 лица;
  • Непредадени регистрационни картони на 172 лица.

Според народните представители обезпокоителен факт е, че СВИ не е предала нито един акт за унищожаване на регистрационни картони. Номерата на актовете са посочени в регистрационните дневници, но в тях липсват номерата на унищожените регистрационни картони.

Единствено най-общо е записано: „унищожаване на дела”,  „унищожаване на секретни материали” или „унищожаване на оперативни дела”.

Депутатите посочват, че същият проблем стои и при оперативните, личните и работни дела на сътрудниците на военното разузнаване.

В архивните дневници като унищожени до юли 1991 г. (когато е разформирован тоталитарния апарат на комунистическите служби, б.а.) са отбелязани 473 общи оперативни дела, , след този период – 175 броя оперативни дела.

При личните и работни дела на сътрудниците положението е следното:

  • 12 312 броя лични и работни дела, унищожени с актове, съставени преди юли 1991 г.;
  • 8 броя лични и работни дела, унищожени след юли 1991 г.

Депутатите отбелязват, че някои от досиетата са унищожени през 1999 г. (по време на управлението на СДС и кабинета на Иван Костов, б.а.).

Тогава министър на отбраната е Георги Ананиев, а директор на военното разузнаване е ген. Ангел Кацаров. По това време формално действа комисията по досиетата „Бонев”, която обаче „изчерпа” своята дейност с обявяването на 23 агенти на ДС и военното разузнаване през есента на 1997 г.

В своя писмен отговор на поставения от депутатите въпрос, публикуван също на сайта на парламента, министърът на отбраната Николай Ненчев изобщо не е коментира проблема с унищожаването на досиетата във военното разузнаване.

Той е посочил, че в края на месец май тази година Служба „Военна информация” е предала на Комисията копия извлечения от всики протоколи.

Ненчев посочва, че до момента СВИ е предало на Комисията общо 87 280 архивни единици (архивни дела, документи и регистрационни картони), с което счита, че Министерството на отбраната е изпълнило ангажимента си към обществото.

Той е отбелязал, че в началото на юни 2016 г. е провел среща с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, на която е присъствал и новия директор на СВИ ген. Светослав Даскалов.

От май насам обаче Комисията по досиетата не е обявявала, че предаването на архивите на военното разузнаване при комунизма е приключило.

„Големият проблем е липсата на протоколи за унищожените досиета. От военното разузнаване твърдят, че определен брой от делата са унищожени, но като няма протокол кой ще потвърди, че тези документи са унищожени”, заяви пред desebg.com депутатът Методи Андреев.

Той подчерта, че не е удовлетворен от отговора на министър Ненчев. „Струва ми се, че по този въпрос той не е направил достатъчно. Нелогично е да твърдиш, че си изпълнил закона преди да е направена ревизия, каквато ние предлагаме в нашето питане да се извърши, за да се знае какво точно е предадено и какво унищожени – как, кога и от кой”, коментира още Андреев.

Неяснотата около правните основания за унищожаването на архивните документи вероятно ще принуди Комисията да постави въпроса пред прокуратурата, тъй като от началото на прехода съществуват редица забрани за унищожаване на документи на специалните служби.

Такова е постановление на Министерския съвет № 61 от 1991 г., което регламентира опазването на документацията в Република България. Според него само Главно управление на архивите към Министерския съвет може да разреши унищожаването.

През 2001 г. в изменението на първия закон за досиетата от 1997 г. е прието, че се забранява „унищожаването на оригиналите или на единствения запазен екземпляр на документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

В новия закон от 2006 г. също има такава забрана, а незаконното унищожаване на документи се наказва със затвор.

През 1990 г. със заповед, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев в Държавна сигурност е престъпено към тайно прочистване на досиетата (виж повече за тази операция – ТУК), като са унищожени около 42% от архивите на ДС (виж подробна статистика – ТУК).

През 1992 г., когато се разбра за унищожаването беше потърсена съдебна отговорност на Атанас Семерджиев и началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиев. Съдът ги призна за виновни и ги осъди, но при обжалването на присъдата съдът върна делото за доразследване. Военната прокуратура обаче никога повече не го внесе в съда, оставайки Семерджиев и Серкеджиева да си доживеят спокойно старините (и двамата починаха неотдавна).

През 1991 г. последният началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров беше осъден на 11 месеца затвор, които излежа ефективно, за унищожаване на разработката за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

През 2000 г. за унищожаване на архива на Шести отдел на Шесто управление на ДС прокуратурата започна разследване срещу началника на отдела Димитър Иванов, но впоследствие то беше тихомълком прекратено.

Прокуратурата намери, че директора на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов е наредил незаконно да се унищожи досието на неговия приятел от ученическите години и бизнесмен и банкер след промените Атанас Тилев. Делото обаче беше прекратено от прокуратурата по време на главния прокурор Никола Филчев, въпреки че тя вкара обвинителен акт срещу Аспарухов в съда, който тогава беше избран за депутат от БСП.

Предстои да се види как прокуратурата ще реагира на информацията за унищожаването досиетата във военното разузнаване, която става ясна за първи път едва днес, 27 години след края на комунизма.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов