Неочаквано депутатите от ГЕРБ подкрепиха днес предложението на БСП за смяна на критериите за директора на служба „Военна информация” (СВИ) по време на финалното приемане на новия Закон за военното разузнаване, с което на практика ще се наложи да бъде сменен назначеният през месец май тази година цивилен директор Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС.

Според новоприетите критерии за директор на военното разузнаване може да бъде назначен само действащ висш военен с определен стаж и квалификация.

Тази поправка беше предложена в зала от депутата от БСП Таско Ерменков (БСП), разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1984 г. РУ-ГЩ е българският аналог на съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) на Въоръжените сили на СССР, като до 1991 г. работи като негов филиал, който идеологически, технически и кадрово е обезпечаван от съветска страна по време на управлението на БКП. Към момента кариерата на общо 39 процента от ръководните кадри във военното разузнаване е свързана РУ-ГЩ от времето на тоталитарния комунистически режим.

До днес от ГЕРБ не подкрепяха това предложение на БСП, включително и в Комисията по вътрешен сигурност и обществен ред преди няколко дни, но в зала изведнъж се обърнаха на 180 градуса.

Предложението на Таско Ерменков беше прието с 86 гласа „за” – БСП, ГЕРБ, АБВ и част и Патриотичния фронт, 19 „против”  от Реформаторския блок (напуснали залата в знак на протест) и 6-има „въздържал се”. До момента военното разузнаване през целия преход работи без закон, а вносител на приетия днес Закон за военното разузнаване са депутати от ГЕРБ начело с Цветан Цветанов и няколко от АБВ. Самият Цветанов не присъства в пленарната залата, тъй като е ангажиран с предизборната програма на ГЕРБ

„Това е ретрограден текст”, коментира след гласуването му пред медиите в парламента Атанас Атанасов, депутат от Реформаторския блок и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

По думите му приетият текст стеснява кръга на потенциалните шефове на службата до няколко генерали, които според него са завършили военно-щабните академии на Съветския съюз. „Може би това беше целта – възпитаник на съветските военни заведения да оглави българското военно разузнаване”, заключи той като отново подчерта, че за него е изключително изненадващо и ретроградно да се подкрепят такъв тип предложения.

„Военното разузнаване трябва да се управлява от военен”, заяви по-късно пред Би Ти Ви Цвета Караянчева, народен представител от ГЕРБ. От думите ѝ стана ясно, че бивши военни от парламентарната група на ГЕРБ са лобирали сред колегите си за предложените от БСП текстове в Закона за военното разузнаване, с които настоящият началник на Служба „Военна информация” Йордан Бакалов на практика беше отстранен от поста.

„Имаше колеги в групата, които наистина бяха за това предложение – хора от кариерата, които имат своето мнение по темата”, каза тя. Самата Караянчева призна, че е гласувала „за”, защото седящите до нея колеги (сред които „адмирала”, вероятно адм. Пламен Манушев – бел ред) я убедили, че е по-добре директорът на военното разузнаване да е и към момента в системата на МО.

„Може да има известно напрежение, но аз мисля, че има много по-важни цели, отколкото кадруването. Има разписана програма, която трябва да се изпълнява. Възможно е да има някои прехвърчания на искри, но в коалиционната политика винаги така се получава”, коментира Караянчева. Тя обаче не обясни, защо след като бивши военни служители, сега депутати от ГЕРБ, са лобирали това да бъде прието, поправката е дошла от БСП.

Пред desebg.com Атанас Атанасов заяви, че смяната на директора на военното разузнаване поставя под съмнение предаването на около 33 000 досиета от Служба „Военна информация” на Комисията по досиетата, скандал.

През пролетта именно нежеланието на предишния директор на СВИ Веселин Иванов да изпълни закона доведе до смяната му с Йордан Бакалов. Според източници от Комисията по досиетата въпреки смяната на Иванов с Бакалов военното разузнаване до момента не е изпълнило обещанието за предаване на въпросните 33 000 досиета.

Това дава основание да се смята, че във въпросните архиви на РУ-ГЩ, до които никой освен бившите кадри на филиала на ГРУ в България и към момента имат достъп, се превръщат в една от най-строго охраняваните тайни от времето на комунизма, надхвърлящи тези на ДС, които вече са под контрола на Комисията по досиетата.

Може да се предполага, че в непредадените архиви се крие информация за съвместни операции на ГУ-ГЩ и съветското ГРУ, което и в момента носи същото име, а също така и за дейност на агентурна мрежа, свързани с интересите на Москва.

Обратът при ГЕРБ за Закона за военното разузнаване става само ден, след като вчера в мнозинството си депутатите от парламентарната група на партията на Бойко Борисов гласуваха „въздържал се” и не подкрепиха предложението на колегата си от Реформаторския блок Борис Станимиров престъпленията на комунистическия режим да се изучават в училище.

Смяната на директора на военното разузнаване съвпада с началото на руската офанзива в Сирия. От предишни документи именно на Министерството на отбраната стана ясно, че една от реалните опасности пред националната сигурност на България е хибридната война от страна на Русия, констатация, която през месец май призна и самият министър на отбраната Николай Ненчев, чиято оставка беше поискана днес от БСП, паралелно с пробива в Закона за военното разузнаване, който бившите комунисти успяха да постигнат.