Военното разузнаване е давало указания през 1947 г. кои царски офицери, привлечени като подсъдими по т. нар. съдебен процес срещу „Военния съюз” същата година, да бъдат помилвани въз основа на сътрудничеството им по делото и направените „самопризнания”.

Това става ясно от доклад: Относно евентуалното помилване в бъдеще на осъдени офицери от процеса срещу „Военния съюз”, който Комисията по досиета наскоро разсекрети, а desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от Александър Починков, началник РО2, отделът, натоварен с вътрешното разузнаване в армията към Разузнавателния отдел към Щаба на войската (военното разузнаване, по-късно Разузнавателно управление към Министерството на народната отбрана и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, бел. ред.).

Началникът на РО-2 е назначен Александър Починков, член на БКП от 1929 г. е произведен в чин подполковник за „участието му в удара на 9 септември 1944 г.”

В доклада са изнесени подробности от „кухнята” на следствието срещу арестуваните по делото „Военен съюз” офицери, като се говори за направени признания от страх, както и за направени услуги и „изпълнени задачи” по време на следствието, по което за постигане на целите му военното разузнаване работи и направлява.

Процесът „Военен съюз е един от последните поръчкови съдебни процеси срещу представители на българското офицерство, завършил през октомври 1947 г. с осъждането на 39 членове на организацията „Военен съюз” по обвинение за създаване на „фашистка организация с цел събарянето на установената власт”.

Основният подсъдим е с ген. Кирил Станчев, член е на делегацията, която на 9 септември 1944 установява връзка с командването на Трети украински фронт, назначен на 13 септември 1944 г. за командващ на 2-ра армия до август 1946 г. и в това си качество провежда  Нишката и Косовската операция.

Военното разузнаване не е единственото, което е давало наставления по отношението на присъдите и възможностите за помилвания на военни по делото срещу „Военния съюз”.

Това прави и лично министър-председателя и ръководител на БКП по това време Георги Димитров. В своя „Дневник” той посочва, че целта на процесът е „да покаже, че ролята на съюза е била не самостоятелна, а само средство в системата на подготовка от страна на опозицията и външните сили на държавен преврат”.

А за основния подсъдим ген. Станчев добавя: „Желателно е по отношение на Станчев да се мине без смъртна присъда... Обсъдете сериозно въпроса за присъдата и имайте предвид моето мнение”.

И съдът се съобразява - ген. Станчев е осъден на доживотен затвор, а през 1958 г., след като процесът и присъдата си изиграват ролята, той е освободен.

Документът  е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960” на Комисията по досиетата, 2014 г.