В българската армия демонстративно са сваляли поставяните от отечественофронтовската власт портрети на съветския ръководител Йосиф Висарионович Сталин, функционера на БКП и Коминтерна - съветският  гражданин Георги Димитров и бъдещ министър-председател и ръководител на компартията в България, както и на югославския комунистически лидер Йосип Броз Тито, с когото българските комунисти подготвят насилственото македонизиране на Пиринския край, насърчени от Сталин.

Това разкрива доклад на военното разузнаване за положението във войската. Той е от юни 1946 г. и е подписан от началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев в периода декември 1944 г. – април 1948 г.

Документът е изготвен три месеца преди провеждането на референдума през септември 1946 г., с който България от монархия е обявена за република.

В доклада е посочено, че в офицерския корпус има „реакционни и фашистки елементи”, които „обнагледяха и се активизираха още повече” и имат „вредителска дейност”.

Вранчев докладва, че с редица действия на министъра на войната, по това време Дамян Велчев и на канцеларията му, „враждебните елементи” в армията намират поддръжка. Това се изразява с възстановяването на молитвата във войската, както и връщането на офицери опозиционери.

Военното разузнаване констатира натиск върху офицерите по политическо възпитание с цел „да бъдат сведени техните права и престиж до нула”.

Докладвано е, че министърът отказва да назначава полагаемите по щат политически офицери, а неговата канцелария системно е пречила на военното разузнаване.

Направен и извод правата на министъра над войската да бъде ограничен. Военното разузнаване заключава, че другата задължителна стъпка е „да бъдат уволнени от войската, или дадени под съд (в зависимост от характера на престъплението) всички ония, които имат доказани реакционни и фашистки прояви”.

В следващият период тези задачи са изпълнени. Военният министър Дамян Велчев, участвал активно в преврата на 9-ти септември, е отстранен от правителството три месеца по-късно – през септември 1946 г. и назначен за посланик в Швейцария, а комунистическата партия постепенно извършва чества сред офицерите, като оставя в армията само онези, които са се ориентирали в подкрепа на отечественофронтовската власт и след това на налагането на комунистическа диктатура.

Документът е включен в разширения електронен вариант на документалния сборник „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960” на Комисията по досиетата, 2014 г.