Действащи съдебни заседатели в Окръжния съд в Бургас се оказаха сътрудници на тоталитарните комунистически служби, стана ясно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката за принадлежност в съдебната институция в морския град.

Законът за досиетата, приет през 2006 г. с политически консенсус, задължава Комисията да извърши проверка на всички съдебни заседатели в страната.

През 2018-2019 г. бе извършена проверка на съдебните заседатели в районните съдилища в страната, а миналия месец Комисията започна проверка на съдебните заседатели в окръжните съдилища в страната.

Проверката на съдебните заседатели в Окръжен съд – Бургас е обхванала общо 228 лица, които са заемали или заемат тази длъжност (решение №2-1866 от 6 октомври 2020 г.).

От тях Комисията е установила 14 сътрудници. Обявени са данните за 11 от тях, тъй като 3-ма са починали и по закона за досиетата информацията в тези случаи не е публична. Разкритите сътрудници са:

• Васил Ангелов Божинов, съдебен заседател от 2005 г. до 2009 г.;
• Димо Павлов Димов, съдебен заседател от 2015 г.;
• Живко Иванов Панайотов, съдебен заседател от 2015 г.;
• Иван Стоянов Добрев, съдебен заседател от 2010 г. до 2014 г.;
• Кирил Славов Узунов, съдебен заседател от 2005 г. до 2009 г.;
• Константин Георгиев Узунов, съдебен заседател от 2015 г.;
• Петко Иванов Барзов, съдебен заседател от 2010 г. до  2014 г.;
• Райчо Борисов Костадинов, съдебен заседател от 2015 г.;
• Светлана Петкова Проданова, съдебен заседател от 2000 г. до 2004 г.;
• Стефан Колев Марков, съдебен заседател от 2005 г. до 2009 г.;
• Съби Стоянов Събев, съдебен заседател от 2005 г. до 2009 г.

Прави впечатление, че четирима от тях са действащи съдебни заседатели.

Проверката на съдебните заседатели в Окръжния съд в Бургас обаче не е пълна. Комисията по досиетата е посочила, че за периода от 10.11.1989 г. до 31.12.1999 г. председателят на съда Боряна Димитрова не е предоставила необходимите данни.

Този съд не е единственият, който не предоставя пълни данни за извършване на проверка от 10 ноември 1989 г. насам. Причината е решение на съдебната власт да съхранява данните до 5 години назад.