Едно от емблематичните имена на едрия капитал в началото на прехода Валентин Моллов, първият управител и основен акционер на Първа частна банка, собственик на Търговска банка „Моллов” и съучредител на Г-13 се оказа агент на бившата Държавна сигурност.

Името му беше официално огласено днес от комисията по досиетата при проверката на банка „Пиреос – България” АД (решение №2-210 от 17 юли 2013 г.). Тя е правоприемник на "ЕВРОБАНК" АД (с предишно наименование ТБ "Моллов" АД) и на банка "Пиреос" АД-клон София (с предишно наименование банка "Хиос" АД-клон).

Валентин Моллов (1954) е разкрит като секретен сътрудник „МИРАКЛИЙСКИ” на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1983 г. Според изнесените от комисията данни досието му е запазено.

Освен Моллов комисията е установила сътрудничеството на още 5 лица на различни постове в изброените трезори. Проверени са общо 34 души, заемали или заемащи следните длъжности:  членове на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристи на банка „Пиреос – България” АД и свързаните с нея предишни кредитни институции. След тях е бившия депутат от СДС Венцислав Димитров, чиято принадлежност е огласена още през 2007 г.

Още в началото на прехода през 1992 г. в интервю за в. „Подкрепа” Валентин Моллов заявява, че е завършил първи факултет „Държавна сигурност” във Висшата специална школа “Г.Димитров”,  като заявява: „горд съм,  че съм учил там, защото научих неща, които нямаше къде другаде да науча”.

Години по-късно се оказва, че той не е стигнал до офицерски чин. В различни публикации се посочва, че е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

От 1980 до 1982 г. е административен директор на Българска индустриално стопанска асоциация (БИСА), наследник на която е Българската стопанска камара. БИСА е създадена през 1980 г. от Огнян Дойнов и основната й цел е да развива малки и средни предприятия.

Моллов работи в администрацията на държавното предприятие "Булгаргеомин". Представител е на предприятието в Триполи, Либия. След това е началник на международния отдел на "Техноимпортекспорт" до 1986 г.

Твърди се, че напуска НРБ и живее като емигрант в Австрия, Германия и Швеция. След Указ 56 (1988 г.) създава фирма "Моллов", която се занимава с транспортни и сервизни услуги. На 22 декември 1989 г. основава Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) и става негов председател. От края на април 1990 г. ССИГ започва да издава седмичника "168 часа".

През 1990 г. Валентин Моллов влиза в надзорния съвет на фондация "Еврика". Тя е с уставен капитал от 51 млн. лв. от фонда на Техническо и научно творчество на младежта.

Известен е и опитът му да влезе в политиката още през 1990 г. с организирането на учредителния конгрес на Българския бизнес блок, където обаче се налага Жорж Ганчев, друг агент ан ДС. Впоследствие Моллов основава Българска бизнес партия, която на изборите през 1991 г. не успява да събере дори 1 процент.

Остава известен с определението си „честен частник”, а също така и израза за прехода в България: „Каква я мислихме, каква стана”.

Малко преди фалита на ПЧБ той я напуска, след като учредява и оглавява банка „Моллов”. И тя обаче фалира, като през 1997 г. словашкият фонд "Истрокапитал", придобива трезора, прекръстен бързо на „Евробанк”.

В началото на ХХI век на името на бизнесмена се водят няколко фирми. През 2001 г. в несъстоятелност е обявена "Моллов файненшъл енд индъстриал груп". Това поставя началото на фалита на повечето от дружествата, свързани с името му. През 2009 г. името му отново изплува покрай афера с вагоните за БДЖ. Тогава швейцарската фирма "Арвекс" доставя 30 вагона от Германия за 16 млн. евро, а реалната им стойност се оказва е 20 000 евро, тъй като били подготвени за скрап, защото са производство от 1930 г. По данни на прокуратурата фирмата "Арвекс" е регистрирана данъчно в България с представител Валентин Моллов.

От март 2013 г. комисията по досиетата започна проверките на членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки. До момента са обявени проверките на следните кредитни институции:

•  „Тексимбанк” – 4 сътрудници от 42 проверени лица;
• „Банка ДСК” – 1 сътрудник от 41 проверени лица;
• "Интернешънъл Асет Банк" (бивша Първа източна международна банка) – 8 сътрудници от 57 проверени лица;
• „УниКредит Булбанк” – 13 сътрудници от 197 проверени лица;
• Корпоративна търговска банка – 3 сътрудници от 24 проверени лица;
•  „Алианц Банк България” – 2 сътрудници от 37 проверени лица;
• „Юробанк България” – 15 сътрудници от 130 проверени лица.
• „Сосиете Женерал Експресбанк” – 13 сътрудници от 129 проверени лица;
• СИБАНК – 8 сътрудници от 67 проверени лица;
• „Райфайзенбанк България” – 0 сътрудници от 8 проверени лица.

Информация за тях може да откриете в секцията COMDOS, рубрика "Решения" на сайта.