Асен Друмев, изпълняващ длъжността председател на ДСК (1992-1995), член на Управителния съвет (1992-2001) и изпълнителен директор на банка ДСК (1999-2001) е работил за бившата Държавна сигурност през последните 14 години на комунистическия режим.

Комисията по досиетата обяви проверката на банка ДСК (решение №2-178 от 15 май 2013 г.), с която са проверени общо 41 лица, заемали или заемащи от 10 ноември досега следните ръководни постове в кредитната институция: членове на управителни, контролни и надзорни органи, и прокуристи.

От всички единствено Друмев е с установено агентурно минало. Бившият шеф на Държавната спестовна каса (ДСК) обаче има трайно присъствие в нейното ръководство след промените.

Според изнесените данни Асен Друмев (1949) е вербуван като агент под псевдонима „ЕКРЕМ” в Окръжно управление на МВР-ДС във Велико Търново през 1976 г. Впоследствие е работил и за Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под агентурния псевдоним „ЕМИЛ”.

През май 1990 г., месец преди първите демократични избори, когато БКП начело с министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев извършва тайната чистка на досиетата, работното дело на „ЕКРЕМ”, съдържащо агентурни сведения от него, е отделено и унищожено. Същ тогава данните за дейността на на Друмев в качеството му на агент „ЕМИЛ” са заличени.

Кой е бившият банкер

Асен Друмев е роден през 1949 г. в с. Друмево, Шуменско. Завършил е стопанския институт в Свищов, специалност „Финанси и кредит”. Когато е вербуван от ДС е 27-годишен. До 1981 г. е преподавал в Свищов, после в Икономическия институт в София.

Дълги години е декан на факултет в УНСС. От 1990 г. до 1994 г. е шеф на катедра. От 1992 г. е зам.-председател на ДСК. До юни 1995 г. изпълнява длъжността председател и председател на управителния съвет. Асен Друмев остава зам.-председател до януари 1999 г. След преобразуването на касата в банка е избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Остава на този пост до юни 2000 г.

Държавна спестовна каса (ДСК) е създадена през 1951 г. като единствена влогонабирателна и кредитна институция за населението в НРБ. От януари 1999 г. тя е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Банка ДСК”. След приватизационна процедура през октомври 2003 г. „ОТП Банк” – най-голямата финансова институция в Унгария, става едноличен собственик на акционерния капитал на „Банка ДСК”.

ДСК в Бяла книга за банковия банкрут на България

В Бялата книга за банковия банкрут на България името на ДСК фигури като кредитната институция, която отпуска значителни кредити (милиарди левове) за създаването на частни банки и за тяхното рефинансиране.

В Бялата книга е посочено, че един от най-тежкият проблем на банковата система през 90-те години на ХХ век е свързан с механизмите на рефинансиране и предоставяне на депозити от страна на БНБ и ДСК.  Критериите, въз основа на които една ресурсна банка рефинансира търговските банки, най-често са свързани с лични връзки и политически мотиви.

Зад афишираните публично намерения да бъде „спасена” тази или онази закупена банка често се крият сложни финансови операции, свързани с
прехвърляне на пари в близки до управляващите фирми и корпорации.  Но никъде пряко подчиненост на кредитните институции от управляващата БСП не личи толкова ясно, колкото при отпусканите кредити и рефинансирания на ДСК.

ДСК в най-буквалния смисъл на думата е „родила” и отхранила цяла плеада частни банки.  Според доклад на МВР „за периода 1990 - 1995 г.  само ДСК е раздала над 70 милиарда лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми”.  С кредити от ДСК примерно са създадени ЧИЗБ и Кредитна банка, както и незнайно число ФБК и обменни бюра, благодарение на което пак според доклада „по същество в страната започна да функционира паралелна банкова система".  Това, което липсва в доклада е, че след 1995 г.  тази практика придобива още по-порочни измерения – и то точно чрез механизмите за рефинансиране.

До юни 1996 г.  ДСК е депозирала в търговските банки 44 600 000 000 лв.  Впечатляващо е, че огромна част от тези депозити са предоставени на банки, които впоследствие са поставени под особен надзор или в процедура на фалит – тъй че милиардите на спестителите са безвъзвратно загубени.  В ПЧБ например са депозирани 5 168 600 000 лв., в Балканбанк – 5 100 000 000 лв., в ТСБ – 4 500 000 000 лв., в ТБ „Славяни” – 1 438 100 000 лв., и ТБ „Моллов” – 1 350 000 000 лв., в Добруджанска ТБ – 1 150 000 000 лв., в ТБ „Елит” - 1 030 000 000 лв.  и прочее.

От тази схема за предоставяне на депозити е видно, че ДСК е рефинансирала фалита.  Някои близки до властта банки обаче са в буквалния смисъл на думата „спасени” и изпаднали от фаталния списък на поставените под особен надзор именно благодарение на масираното предоставяне на депозити или иначе казано – на преливането на парите на българските спестители в празните им трезори.  Това се отнася преди всичко за ПИМБ, отпушена благодарение на предоставените 5 550 000 000 лв., както и за Кредитна банка, получила 700 млн.  лв.  при залог вземанията си по скандалния и отричан както от правителството, така и от парламента цесионен договор.

Случаят с рефинансирането на Бизнесбанка обаче надминава всичко познато в банковата система. Става дума за явна корупция и нагъл опит да бъдат окрадени парите на българските спестители, провокирани от висшите среди на управляващата тогава БСП.  ДСК е удобна за целта, тъй като поради липса на актуализиран нормативен статут тя е по-безконтролна дори от БНБ – например решенията за предоставяне на финансови депозити се вземат дори не от управителния съвет на касата, а от специализиран такъв, съставен от подчинени на председателя на ДСК служители.

В края на май 1995 г.  на закрито правителствено заседание на кабинета Виденов е решено да бъде освободен временно изпълняващия длъжността председател на ДСК Асен Друмев.  От името на мнозинството на БСП за председател на ДСК е предложена Бистра Димитрова, бивш директор на „Жилищно кредитиране”. Публична тайна е, че тази кандидатура е отстоявана от председателя на парламентарната група на Демократичната левица Красимир Премянов.

Асен Друмев на чело на Държавен фонд „Земеделие”

Огласяването на агентурното минало на Асен Друмев в качеството му на шеф на ДСК е второто по ред. През 2010 г. той е обявен от комисията по досиетата при проверката на Държавен фонд "Земеделие" в качеството му на негов изпълнителен директор.

Друмев заема този пост в продължение на близо шест години – от август 2001 г. до май 2007 г. по предложение на ДПС. В този период партията на Доган е в управлението при правителството на Сакскобургготски (2001-2005) и кабинета Станишев (2005-2009), където като част от тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ движението ръководи Министерството на земеделието и горите.

След като е сменен от поста изпълнителен директор на фонд „Земеделие” Асен  Друмев е разследван и осъден от първоинстанционния съд на три години условно е за сключване на три неизгодни сделки, с които е нанесъл щети на фонда за 482 хил. лв.

През юли 2010 г. Софийският градски съд намаля условната му присъда на две години. Тогава е осъден да изплати на фонда 249 хил. лв. обезщетение вместо по-рано присъдените 482 хил. лв. През април 2011 г. състав на Върховния касационен съд го оправда окончателно. Делото е едно от наблюдаваните съдебни процеси от Брюксел.

Друмев е подсъдим по още две дела, по които е обвинен в сключването на неизгодни сделки и нарушаване на служебните си задължения, подписвайки договори с 15 фирми за отпускане на помощ по САПАРД. Една от тези фирми е „Еврофриго”. Тя е свързана със съдения за източване на 7.5 млн. лв. от САПАРД бизнесмен Марио Николов, близък до БСП и неин спонсор, който в крайна сметка също е оправдан, въпреки че получава осъдителна присъда в Германия по идентично обвинение.   

Прокуратурата се проваля и по двете дела срещу Асен Друмев. През февруари и април 2011 г. бившият шеф на фонд „Земеделие” е окончателно оправдан и по двете дела.

Проверката за принадлежност към комунистическите тайни служби на ръководството на ДСК е част от глобалната проверката на банките, която комисията по досиетата вече започна. До момента е обявена проверката в банка „Тексим”. През 2009 г. независимият държавен орган обяви агентите в БНБ, където такива са оказаха управителите Тодор Вълчев, Иван Драгневски и Любомир Филипов, както и редица членове на Управителния й съвет като Стоян Шукеров и Стоян Тошков.

През април 2013 г. комисията по досиетата започна обявяването на сътрудниците на ДС сред кредитните длъжници.