Избраният след смъртта на патриарх Максим за наместник-председател на БПЦ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил отрече да е изпълнявал заповеди на когото и да е било и да е служил на друг освен на църквата. Отрече и да е доносничил.

Досието му в Държавна сигурност обаче показва, че неговото духовно израстване и направляване в началото е изцяло подчинено и зависимо на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Неотдавна desebg.com с писмено заявление към владиката да вземе отношение към „работата си” в манастира „Зограф” в края на 70-те години, но не получи отговор.

Сайтът публикува някои по-важни документи от досието на Кирил онлайн, за да може обществото обективно да добие представа за какво става въпрос.

Документите са получени от комисията по досиетата. В тях са аномизирани чувствителните данни за т. нар. трети лица, съгласно изискванията на закона.

Следва описание на архивните материали с кратки разяснения за съдебжанието на всеки един от тях: .

1. Строго секретно предложение относно: Установяване на оперативен контакт с монах Кирил от юли 1973 г. По това време бъдещият Варненски и Великопреславски митрополит е само на 19 години. Предложението е направено от полк. Христо Маринчев от отдел 14 за културно-историческо разузнаване на Първо главно управление на ДС, за който се твърди, че е чичо на Кирил.

2. Строго секретно постановление за откриване на разработка „КОВАЧЕВ” на Кирил от юни 1976 г. във връзка с предстоящото му изпращане по линия на разузнаването да уби богословие в Гърция.

3. Строго секретно предложение относно: Изпращане на СС (секретен сътрудник) „КОВАЧЕВ” в Гърция за срок от 5 години. Документът отново е дело на Христо Маринчев и дава представа за целите на привличането му като сътрудник, както и информация за извеждането му от казармата, за да може да бъде обучен преди заминаването му за Гърция.

4. Строго секретно писмо относно: Подготовката на СС „КОВАЧЕВ” – Богомил Петров Христов от юни 1976 г. От този документ става ясно, че отдел 14 на ПГУ ще използва монаха за мероприятия с агентурно-оперативен характер в манастира „Зограф”. Разбира се в какво се състои подготовката му.

5. Строго секретно предложение относно изпращането на СС „КОВАЧЕВ” в Атина от ноември 1976 г. От документа става ясно как е преминала подготовката на секретния сътрудник.

6. Парола за връзка със СС „КОВАЧЕВ”.

7. Секретна от особена важност грама (справка) №7073 от резидентурата на ПГУ в Атина от май 1979 г, с която уведомяват отдел 14 на разузнаването за това, че на студента Кирил Петров Христов е отказано продължение за престоя му в Гърция и е арестуван в полицията заради нарушаване на реда в Света гора.

8. Строго секретна докладна записка относно: Проведени срещи със СС „КОВАЧЕВ” от ноември 1979 г. Това е отчета на полк. Христо Маринчев за срещите с провалилия се секретен сътрудник, проведени след безславното му завръщане в България от Гърция, откъдето е изгонен.

9. Строго секретна докладна записка относно: Завръщането на СС „КОВАЧЕВ” в страната от ноември 1979 г. Документът е писан отново от чичото на Кирил – полк. Христо Маринчев, вече зам.-началник на отдел 14 в ПГУ. От докладната се разбира, че Маринчев е ходатайствал за Кирил пред самия патриарх Максим (Маринчев работи под прикритие на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на БПЦ и култовете към МВнР) и го е убедил да съдейства за промяна на решението на гръцките власти за изгонването на монаха чрез контактите на патриарх Максим с гръцкия архиепископ Серафим.

10. Строго секретно предложение относно: Закриване на лична разработка „КОВАЧЕВ” от 1981 г. От документа става ясно, че целта на разработката е СС „КОВАЧЕВ” да бъде внедрен в „Зограф” и че е обучен и чрез ПБЦ е изпратен да учи в Гърция като част от легендирането му. Причината за закриване на разработката е изпращането на Кирил в Москва, където да завърши аспирантура. Разузнаването отново опъва чадър над своя секретен сътрудник, тъй като въпреки закрива делото му нарежда в оперативния отчет при интерес от други служби да се отговаря, че „лицето е заето” и по този начин не позволява превербуването му от други органи на ДС.

11. Лично писани агентурни донесения от СС „КОВАЧЕВ” за престоя му в Света гора през 1979 г. От тях се вижда, че той доносничи срещу игумена на „Зограф” архимандрит Евтимий, както и срещу най-открито противопоставящия се на намесата на комунистическа България в управлението на манастира отец Порфирий. По това време отдел 14 на ПГУ се опитва да отстрани и двамата и да ги замени с контролирани от разузнаването монаси. Именно по данни на монах Порфирий, че студентите  по богословие Кирил и Натанаил не са никакви монаси, а агенти на комунистите в България Гърция отказва да ги допусне в братството на „Зограф” и така се провалят опитите на разузнаването да ги внедри в монашеското братство на манастира и чрез тях не само да го контролира, но и да сложи ръка върху ценностите му и тяхната кражба.

Тук може да се запознаете с цялата история на СС "КОВАЧЕВ" - монах Кирил.