На извънредно заседание Светият Синод избра за наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ) Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Новината съобщи пред журналисти Пловдивският митрополит Николай. Изборът става ден след погребението на патриарх Максим в Троянския манастир.

Според канона избраният наместник-председател на БПЦ митрополит Кирил ще ръководи в следващите четири месеца организацията на църковно-народния събор, на който ще трябва да бъде избран новият патриарх.

Митрополит Кирил ще ръководи временно и Софийската епархия, която приживе бе в правомощията на патриарх Максим.

Митрополит Кирил е спечелил болшинството гласове - 7 от 12 митрополити са го подкрепили, другите гласове са били за сливенския митрополит Йоанакий и Русенския митрополит Неофит. Пловдивският митрополит Николай е получил нула гласа.

„По Божия милост и милостта на св. Богородица ми се възлага това нелеко служение”, с тези думи митрополит Кирил коментира избирането му за временен наместник на БПЦ.

На въпроса дали е готов да бъде българският патриарх, той отговори със скромност: "Никой не може да каже, че е готов за патриарх. Всички ние усещаме своята немощ". Митрополит Кирил е убеден, че до четири месеца, както е по устав, ще успее да организира избора на следващия патриарх. Предстои изключително много работа, посочи той.

Запитан как ще съумява да служи на вярващите и във Варна, и в София, той отговори шеговито, цитирайки Хачо Бояджиев: „Генералният директор се занимава с генерални въпроси."

Коментирайки документите а него в ДС митрополит Кирил заяви: "Не съм получавал заповеди. Всеки човек има положителни и отрицателни качества, важни са делата”.

Митрополит Кирил е смятан за част от руското лоби в БПЦ. Новият му пост на наместник-председател на БПЦ и за временен ръководител на Софийската епархия усилва шансовете му да бъде следващ патриарх. При кончината на патриарх Кирил преди 41 години за наместник-председател на БПЦ е избран Ловчанският митрополит Максим, който няколко месеца по-късно е избран за патриарх.

Митрополит Кирил стана известен и като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) под псевдонима „КОВАЧЕВ”. Той е вербуван през 1976 г. от соя чичо полк. Христо Маринчев, зам.-началник на отдел 14 в ПГУ за културно-историческо разузнаване, който работи на прикритие в Комитета по църковните въпроси на БПЦ и култовете към Министерството на външните работи. Целта е „КОВАЧЕВ” да бъде изпратен да учи в Богословския факултет на Атинския университет и след това да бъде внедрен в братството на българския манастир „Зограф” в Света гора. Кирил, който по това време е млад монах, е специално обучен на фотодело от разузнаването.

ПГУ претърпява провал в опита да го внедри, тъй като Кирил е изгонен от гръцките власти от Света гора и от Гърция, тъй като се самонастанява в „Зограф”. След фиаското му той е изпратен да завърши образованието си в Москва. Според различни източници полк. Христо Маринчев изиграва решаваща роля за избора на своя племенник за митрополит. Маринчев е офицерът, на който ръководството на ПГУ поверява изпълнението на операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на Паисиевата история от „Зограф” през 1984 г., но той не успява, тъй като не е допуснат до Света гора.

Избирането на сътрудник на бившата Държавна сигурност 23 години след промените за временен ръководител на БПЦ е показателно за процесите във висшия клир.

От целия състав на Светия Синод без досиета се оказаха само четирима –патриарх Максим, Ловчанският митрополит Гаврил, Пловдивският митрополит Николай и Доростолският митрополит Амвросий.

Пред декември 2011 г. митрополит Кирил предизвика обществен скандал с появата си в бутиков автомобил „Линкълн” модел 2012 г., с който навръх Никулден демонстративно отиде да отслужи литургия.

Досието на митрополит Кирил – СС „КОВАЧЕВ” може да прочетете тук.