В няколко части сайтът desebg.com ще публикува досието на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

През януари 2012 г. той се оказа един от 11-те митрополити в Светия Синод на Българската православна църква, свързани с бившата Държавна сигурност. Комисията по досиета го обяви като секретен сътрудник (СС) „Ковачев” на Първо главно управление на ДС.

Т. нар. досие на СС „Ковачев” не може да бъде определено като класическо, а още по-малко като запазено агентурно дело. То представлява две, в голяма степен, прочистени папки с материали.

Едната от тях е оформена като работно дело на сътрудника, а другата под заглавието „Разработка Ковачев” съдържа базовите документи за проучването му, оформянето му като агент и обучението му, които според правилата следва да е личното дело.

Интересното е, че в т. нар. разработка дори липсва документа, с който черно на бяло Богомил Христов – монах Кирил дава съгласието си. Разбира се, този документ не подлага на съмнение неговата агентурна принадлежност към ПГУ.

Дотук на desebg.com са публикувани досиетата на следните митрополити:
Русенски митрополит Неофит – агент „Симеонов” на Шесто управление на ДС.
Неврокопски митрополит Натанаил – секретен сътрудник „Благоев” на ПГУ.

В част 1 от досието на Варненския митрополит Кирил се разказва за момента, в който той влиза в полезрението на ДС и направлението, по което да бъде използван като секретен сътрудник.

„Самият монах Кирил още като дете в началните класове и в прогимназията се проявил като много трудолюбив и ученолюбив ученик. Той е първенец в класа, но под давлението на майка си, се записва в семинарията, а от две години е приел монашество.. В семинарията също се очертава като един от най-добрите и възпитани ученици.

На 2 юли т. г. (1973 г., б. а.) същият беше повикан в Шумен на преглед за донаборна комисия. Аз също се явих съвсем „случайно” и когато свърши прегледа го повиках в един от лекарските кабинети, където проведох опознавателен и първичен разговор. Накрая се уговорихме да продължим разговора в с. Плиска. На същия ден вечерта се срещнахме и в продължение на няколко часа разговаряхме за семейството му, за неговото бъдеще и за това какви перспективи му разкрива монашеството.”

Първата „случайна” среща

Така е описана първата среща на Държавна сигурност с настоящия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил в досието му в един документ от 1973 г.. По това време той е едва 19-годишен, а контакта с него е установен от полк. Христо Маринчев, оперативен работник от новосформирания отдел 14 на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване” (КИР).

На практика през него минават почти всички вербовки на монаси, специалисти и други лица, които впоследствие външнополитическото разузнаване изпраща с определени задачи в българския манастир „Св. Георги Зограф” на Света гора.

Не е за учудване, че двамата перспективни монаси, на които разузнаването залага надежди да бъдат внедрени в братството на „Зограф”, са избрани и вербувани от полк. Христо Маринчев, чиято дейност в ПГУ е прикрита с длъжността зам.-председател на Комитета за църковни въпроси в МВнР през 70-те и 80-те години.

И до днес не е опровергана мълвата, че полк. Маринчев е чичо на избралия пътя на монашеството Богомил Петров Христов (бъдещ митрополит Кирил). В документите в разработката „Ковачев”  не се намира такова потвърждение. При първата среща оперативният работник Христо Маринчев докладва, че при разговорите „за себе си казах, че се занимавам с паметниците на културата и че по този повод съм бил в Черепишкия манастир във връзка с консервацията на тамошната църква и че ни предстоят и други посещения там. Принадлежността си към ораните на сигурността смятам да открия след още няколко разговора, когато се убедя, че това няма да внесе някакво смущение у него.”

Но и да не е бил в действителност негов роднина запазените страници от досието на митрополит Кирил разкриват силния психологически подход на офицера от ПГУ, използван за създаване, укрепване и заздравяване на връзката с младия през 1973 г. монах.

Подходящ за използване в перспектива

В разговора по време на тази първата среща монах Кирил споделя, че смята след отбиване на военната си служба да продължи образованието си в Духовната академия.

Полк. Маринчев не пропуска да го попита какво им говарят за „Зограф” в семинарията, в която Кирил учи. „На въпроса ми какво им говорят за Зографския манастир, каза, че са им разяснявали ролята на манастира в миналото и за ценните богатства, които има, но никой от младите не искал да отива там, защото трябвало завинаги да се отдели от близки и Родина. Ако се уредяло да се ходи за няколко години ще има кандидати”, е записал офицерът в отчета си.

На следващия ден двата имат още един разговор, при който полк. Маринчев окончателно се убеждава, че монах Кирил има сериозни намерения да се отдава изцяло в служба на църквата.

Накрая го пита дали е  съгласен, когато има възможност да се виждат и да му бъде полезен със съвети. „Той с готовност прие моето предложение, може би зажаднял за общуване с хора, които му съчувстват, поради затворения живот, който водят в семинарията”, посочва офицерът и заключава:

„Предвид на това, че монах Кирил се оказва подходящ за използването му в перспектива предлагам: Да ми се разреши да продължа оперативния си контакт със същия, като го посъветвам да се заеме с изучаването на гръцки.”

Планът за проникване в обект „Цитадела”

Да, гръцкият език е много важен и в плановете на КИР. На Културно-историческото разузнаване не им са необходими неуки агенти, а такива, които под формата на легално следване по линия на обмен на духовници между БПЦ и Гръцката православна църква да получат достъп до южната съседка, а оттам и по-лесно до Света гора. Разбира се, както и при случая с издигането на митрополит Натанаил изборът на такива монаси е спуснат на Светия Синод и лично на патриарх Максим от Държавна сигурност.

И при Натанаил и при Кирил тактиката е еднаква – двамата са изпратени от ПГУ по едно и също време да следват в Богословския факултет на Атина. Далечната цел е след завършване на духовното си образование в Гърция да бъдат внедрени в „Зограф”.

Неговите ценности са голямата цел на отдел 14 в ПГУ. Тази светиня, която е съхранила през вековете безценни образци на българското писмо, история изобразително и архитектурно изкуство, е определена от комунистическото разузнаване като обект за агентурно проникване с кодово име „Цитадела”.

„Едно от основните мероприятия по разработка „Цитадела” е набиране на подходящи монаси за изпращане в Зографския манастир, с които да се укрепва монашеското братство и запазване на манастира като ценен паметник на българската култура.

От направения подбор из между по-младите монаси от нашите манастири подходящ за тази цел се явява монах Кирил, който понастоящем завършва 5-ти клас и преминава за 6-ти последен клас на Софийската духовна семинария”, се посочва в строго секретно постановление за откриване на разработка за монах Кирил – Богомил Христов. Документът е подписан от полк. Христо Маринчев на 12 юни 1976 г.

Майката подтикнала Кирил към духовеството

Кирил (Богомил Христов) от две години е приел монашество.  Той е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско, жител на с. Плиска, неженен със средно образование, безпартиен, произхождащ от селско семейство. В биографията му, проследена внимателно от ДС се посочва, че по решение на Синода на БПЦ Христов ще замине да учи в богословския факултет в Солун от октомври 1976 г. (всъщност отива в Атина, б. а.).

„Предвид гореизложеното, постановявам да се открие разработка „Ковачев”, завършва Маринчев. Първоначално написаният израз „отчетно дело” е задраскан.

ПГУ посочва, че баща на монах Кирил е работник с камиони на ТКЗС и „освен пряката работа с тях с друго нищо не се занимава". Той е обрисуван като не много грижовен към петте си деца. Затова пък съпругата му, майката на бъдещия Варненски митрополит Кирил е тази, която се разпорежда в семейството. Поради своята религиозност тя е човекът оказа влияние над сина си да се запише да учи в семинарията и според документите в досието му внушава да стане духовник.

СЛЕДВА: В какво Културно-историческото разузнаване обучава СС „Ковачев”