Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Досието на Неврокопския митрополит Натанаил, част 3: Наводки за манастирите на Света гора |
![]() |
![]() |
WHO IS WHO - Религия |
Написано от Христо Христов |
Събота, 04 Февруари 2012 17:43 |
Сайтът Държавна сигурност.com представя в няколко части досието на Неврокопския митрополит Натанаил. Той беше обявен от комисията по досиетата като секретен сътрудник „Благоев” на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1980 г. Част 1 хвърля светлина върху съдържанието на досието му и е отделено място на първото му агентурно донесение като доверена връзка на 14 отдел „Културно-историческо разузнаване” в ПГУ през 1978 г. Тогава той е студент по богословие в Атина, Гърция. В част 2 се разкрива, че благодарение на предложение на водещия му офицер в ПГУ полк. Христо Маринчев, направено пред патриарх Максим, Светият Синод възвежда Натанаил в архимандритско достойнство. Церемонията се провежда само 4 дни сред срещата между патриарха и водещия му офицер, който по това време работи под прикритието на шеф на Комитета по църковни въпроси. В част 3 се разказва за първите агентурни сведения, които Натанаил дава в качеството си на секретен сътрудник „Благоев” броени дни преди да бъде издигнат като архимандрит през октомври 1980 г. след застъпничеството на водещия му офицер полк. Маринчев през патриарх Максим. .
Връзки в светогорските манастири и близки лица Едно от агентурните донесения на СС „Благоев” – Натанаил е подробен опис на манастирите в Света гора, в които има познати игумени и свещениците. Тяхното назоваване по имена ги прави потенциални цели от страна на Държавна сигурност или най-малко влизат в списъка с наводки (спецефичен термин за ДС от руски, обозначаващ известен набор от характеристики и данни за дадено лице). Ето и съдържанието на самото донесение, писано от „Благоев” на 2 октомври 1980 г.:
"Оперативно интересни" документи по гръцки манастири Натанаил описва подробно в това сведение и информацията за местонахожденията на славянски документи. Той посочва, че е в приятелски отношения игумена и библиотекаря отец Хризостом в манастира на остров Патмос. Той е най-малкият от групата гръцки острови Додеканезите в Егейско море, близо до югоизточния бряг на Турция със столица остров Родос. Патмос е известен с това, че там е прекарал в изгнаничество Йоан Богослов (около 95 г.). Според преданието именно на острова той е няпесял две съществени части от Новия Завет: Евангелие от Йоан и Откровението. На най-високата точка на Патмос съществува манастир с богата библиотека, която според местни монаси през XVII в. е била посещавана и от български духовници. „Иконите в централния храм на манастира са със славянски надписи, в ризницата, за която отговаря , отец Игнатий, се намират доста славянски енголпия, критове, икони и две репиди, които са донесени от Зогрофския манастир от Атон”, пише Натанаил, който очевидно го е посещавал . Той посочва, че е чувал, че уставът на Бачковския манастир е бил в библиотеката на остров Самос (остров в източната част на Егейско море, до крайбрежието на Мала Азия, родина на философите Питагор и Епикур, б. ред.). „Благоев” уточнява, че в палестинските манастири „Св. Сава” и Св. Георги Ходжевит (Хозевит, б. ред.) се съхранявали славянски ръкописи. „Ако не се лъжа в манастира „Св. Сава” има ръкопис превод на Лествицата или Шестоднев от Йоан Екзар или Св .Теодосий Търновски. В Йерусалимската божигробска библиотека е Славянски миней под №18”, разкрива агентът. Той уточнява, че има приятели студенти от Йерусалимското братство. Допълва и че с "архиепископа на Синайския манастир (манастирът „Света Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, б. ред.) „сме големи приятели и често ме е канил да посетя манастира, имат славянски ръкописи, но също не съм го питал какви и от кой век, като съм имал предвид, че на място ще е най-добре и то когато се разглежда манастира.” Документът дава да се разбере, че от ПГУ най-вероятно са поискали от агента си подробно да опише връзките и информацията за български и славянски ценни ръкописи и други исторически ценности. В справка към донесението 14 отдел „Културно-историческо разузнаване” на ПГУ записват: „Лицата по сведението не са известни на службата”. Набелязано е следното мероприятие: „Чрез други секретни сътрудници да се съберат допълнителни данни за лицата по сведението.” На СС „Благоев” е поставена задача „да продължи и заздравяването на връзките с цел тяхното използване в перспектива. На някои от тях да донесе малки подаръци и сувенири”. Върху документа обаче са поставени и допълнителни указания към водещия офицер на „Благоев” полк. Христо Маринчев, вероятно от по-висшестоящото ръководство. Те се отнасят до това агентът да изясни „кои от посочените архиви и документи са известни и проучи кои не са и как да го използваме за придобиването им”.
Печатите на славянските манастири "Зограф", "Хилендар" и "Св. Панталеймон" В края на октомври 1980 г. СС „Благоев” дава следващото строго секретно агентурно сведение, което се отнася до подробности за печатите в славянски манастири на Света гора. Това са българският „Зограф”, сръбският „Хилендар” и руския „Св. Панталеймон” Натанаил пише: „Доколкото ми е известно и трите Славянски манастира си имат свои печати на славянски език. За руския не съм съвсем сигурен, защото не съм видял печата им, но не вярвам да са го сменили с гръцки букви. В Хилендар преди година си купих изглед на манастира – щампа на гърба, на който има манастирски печат с думите „Српска Царска Лавра – Хилендар”. Мисля че в средата пише „Света Гора Атонска”. В коментар на ПГУ за донесението е записано, че „случаят представлява интерес във връзка с преговорите с гръцкото външно министерство за статута на Зографския манастир”.
На СС „Благоев” е поставена задачи при посещение на Руския манастир да изясни подробности по въпроса за печатите и богослуженията.
|