|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Светият синод склони висшия църковен клир да бъде проверен за принадлежност към Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Христо Христов   
Петък, 16 Декември 2011 18:28

С решение от днес Светият синод ще подготви и предаде списък до комисията по досиетата, който ще съдържа необходимите данни на длъжностните лица, които от 2006 г. заемат или извършват публични дейности в Българската православна църква (БПЦ). Тези лица са Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и игумените на ставропигиите.

Решението беше огласено чрез сайта на Българската патриаршия. То идва седмица, след като проверката за обвързаност с ДС предизвика смут в БПЦ и съпротива от страна на някои нейни представители.

Преди около месец комисията по досиетата изиска от необходимите данни за висшите ръководни служители в БПЦ, той като по закона за досиетата дойде ред за проверка за агентурна принадлежност на религиозните общности.

От БПЦ неколкократно променяха позицията си. Първоначално обявиха, че църквата не може да се третира като религиозна общност. В медиите дори се появиха информации, че представители на Светия синод ще търсят среща с президента Георги Първанов, за да отправи питане до Конституционния съд, въпреки че самият КС преди години има тълкувателно решение, с което се е произнесъл, че православната църква е религиозна общност.

Срещу днешното решение на Светия синод несъгласие е изразил Неврокопският митрополит Натанаил. „Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", се казва в становището му, разпространено от агенция „Фокус”.

Той припомня решение на Конституционният съд от 1992 г. в което е посочено, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.

Според митрополит Натанаил това публично ритуално действие (проверката за принадлежност, б. .а.) ще злепостави единствено институцията БПЦ и „ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата”.

Проверката за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС обаче не засяга само БПЦ. Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет е предоставила на комисията по досиетата данни за общо 113 регистрирани в страната религиозни институции. Десет от тях вече са предали необходимите данни на комисията по досиетата. Сред тях са Главното мюфтийство и Арменската църква, научи Държавна сигурност.com.

Духовенството е обект на преследване от БКП и нейният репресивен инструмент Държавна сигурност още веднага след 9 септември 1944 г. В специално решение на Политбюро е обявено, че БПЦ е враг на „народната власт”. ДС следи и разработва църквата в специално направление „Духовенство”. Първоначално за него е отговаряло отделение „А” (1944-1947) на отдел ДС, след това І отдел (1947-1952) на Дирекция „Държавна сигурност”. После преследването на духовенството е поето от Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (1952-1961).

Последната структура в ДС, която се занимава с духовенството е прословутото Шесто управление на ДС, познато като политическата полиция по време на управлението на Живков. Това показват и част от публикуваните архивни документи в най-новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.

.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов