|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
След президент агент имаме и патриарх с досие ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Христо Христов   
Неделя, 24 Февруари 2013 15:46

alt
България сигурно отново изуми света, след като в периода 2002-2012 г. имаше президент с агентурно минало в лицето на Георги Първанов, а днес се сдоби с патриарх с досие в тайните комунистически служби. Това стана факт с избора на Русенския митрополит Неофит за глава на Българската православна църква (БПЦ) на проведения днес Патриаршески събор в София.


Изборът

Агентурната принадлежност към бившата Държавна сигурност не се оказа морален или какъвто и друг проблем за делегатите на събора и те с голямо мнозинство избраха Русенският митрополит Неофит за нов патриарх. На втори тур той получи 90 гласа подкрепа срещу 47 за опонента си Ловешкия митрополит Гавриил, единственият без агентурно минало.

Неофит получи сериозно преимущество още при първото гласуване, при което беше подкрепен от 72 делегати от общо 138 души. Гавриил събра 43 гласа в своя подкрепа, а третият претендент Старозагорският митрополит Галактион, също агент на ДС, който беше болен и не присъстваше, събра 22 гласа, при една невалидна бюлетина.


Кой е новият патриарх

Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945 г. в София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение” при Московската духовна академия. През септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.

На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (бивш Ню-Йоркски митрополит). На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” и за йеромонах. От 30 септември 1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим.

От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски” и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли същата година Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Този пост той заема до януари 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски”.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.


Агентурното минало

Новоизбраният патриарх на БПЦ беше един от 11-те от 15  членове на Светия синод, чиято принадлежност към бившата Държавна сигурност беше обявена през януари 2012 г.

Според документите в архива на ДС Неофит е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия като агент под псевдонима „СИМЕОНОВ” през 1983 г. Досието му е запазено само частично – 16 страници от личното дело. Работното дело на агента не е запазено. Оставени са по-подробни сведения за неговото проучване. Липсва собственоръчно подписан документ за сътрудничество, както и доклад за вербовка.

 

alt

 

От няколкото документи, запазени в досието, предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „СИМЕОНОВ” е предавал и писмени сведения за български свещеници в заграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.

ДС е определила Неофит като интелигентен с много обща и богословска подготовка и перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „СИМЕОНОВ” Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние”, заключава оперативният работник от Шесто, който контактува с духовника. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.

Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник, открил делото Кирил Иванов Котов, вписва името на свещеника в агентурния апрат на идеологическото управление.

Последният документ в досието на митрополит Неофит е строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на агент „СИМЕОНОВ” от март 1990 г. То е утвърдено от подп. Сл. Геновски, началник на началник 05 отдел в Национална служба за защита на конституцията. Това е новосъздадената контраразузнавателна служба след разформироването на Шесто управление на ДС и Второ управление на ДС (контраразузнаването) през февруари 1990 г. Повечето от кадрите на Шесто се вливат в Националната служба за защита на конституцията, която впоследствие става Национална служба „Сигурност”.

В този последен документ е даден следният образ на Неофит:

„Силно религиозен, привързан към църквата епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000 годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.”

Посочено е, че с епископ Неофит е установен оперативен контакт през 1981 г. и през 1983 г. е вербован за агент на органите на ДС на идейно-политическа основа по метода на постепенното привличане.
Използван е като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в българските задгранични епархии.

На срещите се явява редовно, но не проявява инициатива. Спазва принципите на конспиративност и няма данни да е разшифровал връзките си с ДС.
„След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „ СИМЕОНОВ” настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада”, е заключението.

С този аргумент агент „ СИМЕОНОВ” е изключен от агентурния апарат. Дадени са указания да не му се взима декларация за неразгласяване на връзките с ДС. Датата е 21 март 1990 г. Цялото досие може да бъде прочетено тук.

 

Признанията на Неофит след огласяване на досието

Неофит беше един от малцината членове на Светия синод с досиета, който зае публична позиция веднага след огласяването им през януари 2012 г. Тогава той заяви:

„Не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого, а просто съм изпълнил нещо, което в онова време е било изискване, когато е трябвало да се пътува извън страната. Това е било желание на Държавна сигурност и затова съм спокоен и чист пред съвестта си, че не служа в църквата като предател.

Отношението ми към тази служба е чисто като човек на църквата, който е изпълнявал с преданост своите задължения спрямо църковния ни живот. В онова време, когато е имало пътувания в чужбина, те са били наблюдавани от ДС по какъв повод и как се представя този пътуващ в чужбина – член на църквата, какви църковни и обществени задачи има да изпълнява. Точно това интересува тази служба."

 За пътуванията си в чужбина той е имал срещи с ДС, в които са се „разменяли мисли по съвременното международно положение, каква е обстановката, в която ще се провеждат конференциите, за които се организират пътуванията”. След завръщането му от чужбина се е проявявал интерес към това, което е станало, как е протекло и какви срещи е имало.

Това с нищо не уврежда нито авторитета, нито живота и официалното отношение на тези лица, с които е имало контакти, разговори, срещи и за които се е водел някакъв отчет. Така се е получило и т.нар. досие. Това не е кандидатстване за работа в тази посока, а чисто и просто следване на реда, по който тогава е ставало всяко пътуване в чужбина и то официално – от името на църквата, която определя кой да пътува”, обясни митрополитът.

„Трудно понасям това положение, в което съм поставен, защото никога не съм имал в мисълта си желанието да злепоставя някого и да ползвам привилегии на ДС”, добави още Неофит. По думите му обяснението на ДС било, че това е за доброто на държавата – нейните пратеници да бъдат  добре подготвени и да имат възможността да се срещнат с българи в чужбина, да видят какво е тяхното положение и имат ли някакви  проблеми.

Първото му пътуване в чужбина е през 1983 г. във Ванкувър за конференция на Световния съвет на  църквите. „От мен се искаше информация за българите в чужбина и  какви са отношенията, настроенията на тамошните християни към Българската православна църква и изобщо към България.

Старал съм се да бъда съвсем дискретен и просто да се получи едно разрешение, което е необходимо на църковния ни живот. Интересът, който е проявявала ДС, си е вече нейна инициатива и нейно провеждане”, разказа Неофит.  

Преди година Неофит каза, че не бе изненадан от факта, че има досие в ДС. „Но че ще бъда агент, звучи много обидно – не съм очаквал, че ще се  лепне такова звание, ако може така да се нарече. Ако някой се е почувствал засегнат от някои мои действия в това направление, да ги сподели и да ме изобличи, но вече минаха повече от 20 години след демократичните промени и никой не каза нищо по този въпрос”, заключи Неофит.

Днес той наследи на поста патриарх на БПЦ починалия през ноември 2012 г. патриарх Максим, за който се знае, че е определен за глава на БПЦ с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1971 г., но за когото не беше открито досие в Държавна сигурност.


Обръщението на новия патриарх

 След тържествената церемонията, на която Неофит получи зелени патриаршески одежди и бялото патриаршеско було, част от ритуала по въвеждането той направи и първото си обръщение:

„Аз, недостойният, бях въздигнат на българския патриаршески трон, за да поема пътя на високоотговорното служение.

Високият църковен пост предразполага към проявленията на гордостта, но съзнанието за слабите човешки сили ни води към смирена молитва. Тежък е кръстът, който Светата ни църква възлага на скромните ми плещи. Изпросвам Божията сила, която се проявява в немощ; когато съм немощен, тогава съм силен. Патриаршеското служение изисква отричане от всичко, което би препятствало неговата мисия, готовност за следване на Христа.

 

alt
 

Убеден съм в подкрепата на високопреосвещените събратя - епархийски митрополити. Светъл пример ми остава патриарх Максим, чийто наследник ставам днес. Грижата за свещенство остава приоритет, ще подкрепям благотворителността и щедростта. Със задоволство ще отбележим грижата на държавните ръководители за поддържането на храмовете.”

Патриарх Неофит беше лично поздравен от президента Росен Плевнелиев, а премиерът в оставка Бойко Борисов беше представен от министъра на външните работи Николай Младенов.


Запис на тържественото огласяване на избора на Неофит за патриарх от говорителя на Светия синод митрополит Йосиф.

 

ПРЕМИНИ КЪМ ФОТОРЕПОРТАЖА ОТ ДЕНЯ НА ИЗБОРА НА НОВ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов