През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим. .

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя част 3 от разследването „Операция „ИНФЕКЦИЯ”, посветено на опита на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) да ликвидира политическия емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975-1976 г.

В част 1 се разказва как напусналият през 1973 г. бивш кандидат-член на ЦК на БКП става прицелна точка на Живковото разузнаване.

Част 2 е посветена на опита на ПГУ да извърши „остро мероприятие” срещу Петър Семерджиев.

Част 3 разкрива операция „ИНФЕКЦИЯ”, чрез която ПГУ се опитва да компрометира политическия емигрант с помощта на фалшифицирани документи от източно германската ЩАЗИ.

Разследването е изградено на досието на Петър Семерджиев в ПГУ. През март 2008 г. журналистът Христо Христов посещава Семерджиев в Израел и получава пълномощно да изиска и проучи документите за него в Държавна сигурност.

Разработката срещу него в разузнаването е изключителна документална находка. Въпреки че от нея са извадени два основни документи, посочени в описа на делото – предложението за извършване на „остро мероприятие” и плана за него, досието съдържа доказателства за опитите на ПГУ да ликвидира Семерджиев три години преди да направи това с писателя Георги Марков в Лондон.

Документите потвърждават практиката на ПГУ да прибягва до „мокри” поръчки при опитите да неутрализира най-изявените критици на комунистическото управление зад граница.

Оперативната разработка срещу Петър Семерджиев може да се смята за огледална на заличените материали за Георги Марков, тъй като разкрива подхода и методите на ДС, както и механизма на взаимодействие между различните управления на и помощта, която е търсена от КГБ и ЩАЗИ. .

Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г. Тя има пряко отношение към предстоящото дело в Конституционния съд, където е оспорен текст от закона за досиетата, по който през последните 5 години бяха огласени стотици агенти на ДС с прочистени или заличени досиета.

Поредицата разкрива причините, поради които БКП и ДС пристъпват към унищожаване на досиетата на агентурния апарат през януари 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Част 3 разкрива как се стига до решението за бързото прочистване на архивите след обсъждане на проблема на няколко колегиума на МВР през януари 1990 г.

В част 4 се разказва са механизма, по който един голям процент от агентите на репресивния апарат на БКП с прочистването на досиетата са превърнати в „картотекирани сътрудници”.

Част 5 осветлява унищожаването на досиетата в Първо главно управление на ДС (разузнаването).

Тайната операция за прочистването на архивите и на действащите оперативни дела обхваща всички поделения на МВР с изключение на едно – Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). Архивът на ПГУ е самостоятелен от този на МВР и се ръководи по строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ от 20 ноември 1976 г., подписана от министър ген. Димитър Стоянов. За разлика от МВР външно-политическото разузнаване систематизира делата в други архивни фондове: