Върхушката на БКП е използвала успешно прототипи на офшорни зони чрез Държавна сигурност още в началото на 60-те години на миналия век, за да прикрие участието си в сделки с оръжие и други финансови операции, показва разследване на журналиста Христо Христов, посветено на източването на държавни капитали чрез задграничните фирми, създадени по време на комунистическия режим.

Първата фирма при управлението на БКП, регистрирана зад граница”, е „Имекстраком”, основана през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, чрез подставен адвокат, представлявана от офицера от Първо управление на ДС Георги Найденов, който в същото време е ръководител на търговско предприятие „Тексим”. Малко по-късно той регистрира в Панама и дружеството „Интернационале трейдинг инвестмънт банк инкопорейтед“.

Сайтът desebg.com припомня тези факти на фона на разразилия се скандал с разкриването на огромно количество вътрешни документи на адвокатска кантора в „Мосак Фонсека” в Панама, разкриваща схеми за прикриване на финансови потоци чрез хиляди офшорни компании.

Разследването на основателя на desebg.com журналиста Христо Христов за кражбата на културните ценности от Държавна сигурност получи широк отзвук и Българската национална телевизия също се присъедини към медиите, които му дадоха гласност. Преди това то беше препечатано в Медиапул, сайта Faktor.bg, българският вестник „България сега” в Чикаго, САЩ, а предаване по темата излъчи радио „Благоевград”.

 В сутрешното предаване на БНТ „Денят започва с култура” в четвъртък (30 април 2015 г.) Христо Христов бе гост на водещите Александра Гюзелева – Шани и Георги Ангелов. Сайтът desebg.com предлага видео от предаването.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от журналистическото разследване на Христо Христов, с което се повдига завесата над съдбата на откраднатите от чужбина паметници на българската култура от отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР) на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. В част 1 беше представена политиката на БКП по придобиването на паметници на културата от чужбина и изпълнението й от ПГУ.

Близо 3000 оригинални документи, 170 000 микрофилмови кадъра, около 10 движими паметници; икони, картини и други, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица, които не са пуснати в научно обръщение – това е наследството на културно-историческото разузнаване – отдел 14 на ПГУ, когато ги заварва 10 ноември 1989 г. и които се съхраняват към онзи момент в пригодената като архивохранилище стая №13 на 13 етаж в централата на разузнаването на улица „Хайдушка поляна” в столицата.

Посетителите на „Лувъра” сигурно ще останат очаровани от откритата наскоро изложба на България за тракийската култура „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България”, а управляващите ни още дълго ще говорят колко важна за имиджа на страната ни е тя, но положението с културно-историческото наследство далеч не е толкова розово. В някои случаи белите полета, създадени от липсата на приемственост и безхаберие от страна на държавни институции повдигат повече въпроси от отговори за опазването на културното и историческо наследство на страната.

 Сайтът desebg.com представя журналистическо разследване, с което се опитва да повдигне завесата зад неясната съдба на различни ценности, свързани с българската култура и история, „придобити” зад граница по оперативен път по времето на управлението на БКП от разузнавателната структура на бившата Държавна сигурност – Първо главно управление (ПГУ) в продължение на близо две десетилетия.