Какво се крие зад операция „КОРОНА” на бившата Държавна сигурност? Защо 37 години след изгонването на царското семейство вниманието на комунистическият режим се насочва към Симеон Сакскобургготски? Кой известен историк и ръководител в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е работил дълго години на прикритие на Първо главно управление на ДС и е в дъното на операция „КОРОНА”? Отговорите на тези и други въпроси дава основателят на desebg.com и разследващ журналист Христо Христов в предаването „Въпрос на гледна точка” по tv7.

Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, е човекът, който в началото на 2013 г. оповести съществуването на разработката „КОРОНА” в архив на ДС. Тогава тя съобщи, че след отпадането на параграф 12 от закона за досиетата, закрилящ до декември 2012 г. кадрите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА заемали или заемащи ръководни постове в съвременните разузнавателни служби на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”, ще стане известно кой известен учен е работил по операцията за опита за кражбата на царския архив преди 10 ноември 1989 г.

През март 2013 г. комисията обяви първия списък по параграф 12, в който се оказа името на декана на историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Пламен Митев, оперативният работник, който от 1986 г. е поел разработката „КОРОНА” (виж досието му тук).

 Сайтът desebg.com ви предлага интервю на журналист Христо Христов с Екатерина Бончева за този случай, както и за опита на БСП отново да върне „чадъра” на параграф 12.

Сайтът desebg.com публикува част 4 от разследването за опита за кражбата на царския архив от Държавна сигурност чрез операция „КОРОНА” през 80-те години на ХХ век. В тази последна част става ясно, че през 1986 г. разработката преминава в ръцете на нов оперативен работник от отдел 14 за културно-историческо разузнаване (КИР) на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Това е офицерът Пламен Митев, който по това време работи на прикритие в Софийския университет, а днес е декан на Историческия факултет на най-старото висше учебно заведение в България (виж досието му тук). Странното е, че въпреки амбициозния план за кражбата на царския архив, начертан от ръководството на МВР и ПГУ, в делото „КОРОНА” липсват документи след 1986 г. Операцията остава нереализирана и е прекратена през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Дотук в поредицата:
Част 1 – строго секретният план за операция „КОРОНА”.
Част 2 – мероприятията на ПГУ за „придобиване” на царския архив от чужбина.
Част 3 – ДС по следите на царския архив в Германия.

Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването за опита за кражбата на царския архив от Държавна сигурност чрез операция „КОРОНА” през 80-те години на ХХ век. В тази част се разкрива дейността на отдел 14 за културно историческо разузнаване в Първо главно управление (ПГУ) на ДС да проникне и придобие царския архив в чужбина, наследен от Симеон Втори.

Дотук в поредицата:
Част 1 – строго секретният план за операция „КОРОНА”.
Част 2 – мероприятията на ПГУ за „придобиване” на царския архив от чужбина.

Нови агентурно-оперативни мероприятия за царския архив

 След като получава сведения от резидентурата в Мадрид за съдържанието на т. нар. царски архив, който в по-голямата си цялост представлява личния архив на цар Фердинанд I, а също така и за архива на царската легация в испанската столица, през декември 1983 г. отдел 14 за културно-историческо разузнаване (КИР) в ПГУ набелязва и други агентурно-оперативни мероприятия.