Сайтът desebg.com продължава с разследването за кражбата на оригинала на Паисиевата история от българския манастир „Зограф”. Тя е извършена през декември 1985 г. чрез една от най-дълго подготвяните разузнавателни операции - „МАРАТОН” на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.

В част 4 е представена историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ – културно-историческо разузнаване (КИР), което в структурата на Първо главно управление на ДС  отдел 14.

Дотук в поредицата:

Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 - разкрива тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Разследването е част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Операция МАРАТОН”, която ще се появи на пазара този месец.

МВР е включено в кръга от институции, които следва да организират своята дейност за изпълнение на поставената партийна задача, произтичаща от решението на Секретариата на ЦК на БКП от април 1972 г. за издирване и опазване на паметниците на българската култура в чужбина. Това е формалната предпоставка да бъде открито ново направление в Първо главно управление на ДС, което да се занимава само с културно-историческо разузнаване (КИР). На тази основа е създаден нов отдел 14 КИР. До момента дейността на културно-историческото разузнаване не е обект на подробно и задълбочено изследване и за него се знае изключително малко.

Новосъздаденият отдел е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи ген. Ангел Цанев през юни 1972 г. Дейността по „издирване и придобиване на ценности в чужбина, свързани с културното и историческото минало на българския народ”, е една от основните задачи на ПГУ в утвърденото от Политбюро на ЦК на БКП решение за работата на разузнаването през 1973 г.

КИР и партийните повели

И в отдел 14 КИР, както и в останалите разузнавателни звена на ПГУ е приложен класовият подход при назначаването на оперативни работници. Те са членове на БКП, фамилиите им споделят мероприятията на народната власт и не на последно място са „безпределно верни на партията и дружбата със СССР”. Щатът на отдел 14 се състои от 12 оперативни работници (виж графиката за структурата на КИР) – една част от които работят на прикритие в различни институции, а друга – в Центъра. Отделът се ръководи от началник, който има заместници. Първият ръководител на КИР е полк. Трайко Григоров – офицерът от разузнаването, на когото през октомври 1971 г. при лична среща с Александър Фол и Людмила Живкова са му сведени плановете и стратегията за работа по Зографския манастир.

Не е и изненада, че едно от първите действия, които се предприемат след създаването на отдел 14 е неговият началник да бъде уреден с телефон тип петолъчка, осигуряващ защитена от подслушване директна телефонна връзка с Людмила Живкова, председател на Междуведомствената комисията за издирване и опазване на паметниците на културата в чужбина. Още от самото начало отдел 14 се превръща в гръбнака на Людмила Живкова при решаването на различни задачи по линия на културата. Тя буквално е обградена от оперативни работници на отдел 14, а малко след започване на дейността му – от негови агенти сред учени и експерти в областта на историята и опазването на паметниците на културата.

Техническо и финансово обезпечаване

От няколко съхранени в архива на ПГУ документи може да се придобие представа за финансовото обезпечаване на дейността на КИР от самото му началото. Така например през 1972 г. за нуждите на отдела е закупена следната оперативна техника: фотоапарати – 4 бр. – 800 щатски долара; микромагнетофони – 3 бр. – 300 щатски долара; обикновен магнетофон – 1 бр. 150 щатски долара, портативен ксерокс 1 бр. – 1000 долара. Или общо 2250 долара.

През 1973 г. за командировки в страната са изразходвани 6800 лв.; за особени агентурно-оперативни разходи – 3300 лв.; за възнаграждение на нещатни оперативни работници – 1200 лв. Общо за същата година заедно с разходите, направени в резидентурите в чужбина, от КИР са похарчените във валута 23 400 американски долара. През следващите години тези разходи нарастват.

В разбивките на бюджета на КИР винаги съществува статия за възнаграждение на агентурата по линия на всяка една разузнавана страна. В различните години броят на агентите, с които отдел 14 работи варира от 12 до 26 души. По-голямата част от тях – български граждани, но не липсват и чужденци.

Цели на културно-историческото разузнаване

Основните цели за проникване на КИР са библиотеки и архивохранилища, различни изследователски и научни институти преди всичко в Турция, Гърция, Югославия, Италия, ФРГ, Румъния, Австрия и др..

Още в първоначалния период след създаването на отдел 14 обаче прави впечатление придобиването на копия от различни исторически източници и в страни като Швейцария, Испания, Португалия, Египет, Тунис и др. Осигуряването на легално придобити копия от държавните архиви на САЩ и Великобритания, свързани с различни периоди от българската история, КИР също представя пред ръководството на ПГУ и МВР като „придобити материали”.

Една част от осигурените от КИР копия или материали нямат особена стойност и разкриват една слабост на разузнаването. Това е, че в първоначалния период от съществуването на отдел 14 неговите оперативни работници и агентурен апарат работят за „придобиването” на всякакви материали без предварителна оценка за необходимостта и стойността им. Поради тази причина след експертиза на съответните специалисти в България се оказва, че придобитото от КИР няма стойност или копия от същите материали вече са притежавани от различни български институции, като например Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Сред по-ценните придобивки са преписка на цар Борис I с византийски император и римски папа, материали за български исторически личности като Йоан Кукузел, Йоан Български, Георги Пешаков и др. От САЩ са придобити ценни картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му период, а от Италия –скулптури на добилия световна известност Асен Пейков.

Сред придобитите материали от КИР са различни географски карти, книги, икони, картини, частни колекции и частни архиви, свързани с българската история. Информации за всички придобивки са оформяни със специални лични доклади до Людмила Живкова от страна на министъра на вътрешните работи или някой от неговите заместници, най-често зам.-министъра ген. Стоян Савов, отговарящ в МВР за разузнавателните операции в чужбина.

Обслужване на партийната линия на „културния фронт”

Както цялата разузнавателна дейност на ПГУ, така и тази на отдел 14 е подчинена на партийните принципи. В основните документи на КИР се посочва, че то подпомага стратегическите цели на БКП за класово-патриотичното и интернационално възпитание на трудещите се. КИР постига тези цели чрез:

„Издирване и връщане на наша територия на най-ценните исторически и културни паметници на развитието на нашата държава и народ, които по категоричен начин да опровергават фалшифицирането и опитите да се ограбва нашето културно-историческо наследство.

Провеждане на специални мероприятия за влияние, подпомагане културната политика на Партията зад граница и осуетяване на опитите за спекулации с материалното и духовно наследство на българския народ и неговото сегашно и бъдещо социално и културно развитие.

Осигуряване по оперативен път на информации за ЦК на БКП и правителството на НРБ за резултатите от провежданата културна политика на Партията зад граница и за опитите на врага за проваляне на мероприятията в тази насока.”

Работата на отдел 14 се отчита и обсъжда както пред ръководството на ПГУ, така и пред министъра на вътрешните работи в лицето на ген. Димитър Стоянов. Въпреки че е специфична разузнавателна структура, която няма аналог в разузнаванията на другите страни от Източния блок, дейността на КИР не остава скрита за съветския КГБ. Неговият официален представител в НРБ ген. Иван Савченко присъства заедно с министър Стоянов на отчетите на отдела, на които се обсъждат и различни разузнавателни проблеми.

Между 1980 г. и 1982 г. културно-историческото разузнаване е натоварено с обезпечаването на партийните и държавни мероприятия по честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, отбелязана през 1981 г. Задачата му е да не допусне провалянето на някои от инициативите по линия на културата и противодействието на кампании в чужбина, най-вече изразяващи се във велико-сръбския шовинизъм, издигнат до ниво на държавна политика в Югославия.

През 1985 г., без да има предварително синхронизиране с бившето партийно ръководство и разузнаването, усилията на отдел 14 в ПГУ са хвърлени за събиране на архивни материали в подкрепа на някои тези, свързани с провеждането на насилственото преименуване на българските турци. КИР е критикувано, че не прави достатъчно по линия на това направление. Дори успешно проведената операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от „Зограф” в края на 1985 г. не може да компенсира критичното отношение на ПГУ и МВР към слабите резултати по линия на „възродителния процес”.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 5.