Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването, посветено на една от най-дълго подготвяните операции на Първо главно управление на ДС – „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на Паисиевата история от българския манастир „Зограф”.

От тази част за първи път става ясно съдържанието на тайните планове за проникване в Зографския манастир.

В част 1 – беше представена синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операцията.

В част 2 е акцентирано върху „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Текстовете са част от документалната книга на журналиста Христо Христов "Операция МАРАТОН", която ще предстои да бъде издадена.

На срещата си с младия учен Александър Фол и току що назначената в Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова през октомври 1971 г. първият началник на отдел 14 за културно-историческо разузнаване полк. Трайко Григоров в Първо главно управление (ПГУ) на ДС получава два документа.

Те съдържат явната и неявната политика на НРБ спрямо Зографския манастир в Света гора. И под двата документа стои името на Александър Фол.

Първият е Предложения за запазване на българските паметници и за укрепване на българската администрация в Зографския манастир.

„Зограф” – център за възпитаване в духа на социалистическия патриотизъм

В четири страници са набелязани редица задачи на партийни, творчески и държавни структури. Крайната цел е превръщането на манастира „Св. Георги Зограф” в център на българското възраждане, който да служи за възпитаване в духа на социалистическия патриотизъм.

Близо 30 години след като е забравен от комунистическата власт през 1971 г. „Зограф” е преоткрит като изключителна съкровищница на българския творчески гений. И тук обаче комунистическата идеология доминира. На 10-вековния манастир не се гледа като на самостоятелен организъм, съхраняващ православната християнска вяра и богослужение, а като „непресъхващ извор на възпитание в духа на социалистическия патриотизъм”.

Мотивировката за бърза и решителната намеса на партията-държава е аргументирано с твърдението, че поради „липса на сили и средства, голяма част от стенописите и от архитектурните обекти се рушат, а движимото имущество, сред което има великолепни произведения на българското възрожденско изкуство, се разпилява, краде и изнася; библиотеката на манастира няма каталог, ценни ръкописи и книги се похабяват или направо изчезват”.

Подчертано е, че българските монаси вече са на пределна възраст и контингентът им не се попълва редовно, докато румънци са взели превес и игуменът е румънец (твърдението не е много точно, тъй като през 1965 г. под давлението на най-влиятелния български монах Натанаил монашеското братство утвърждава не български монах, а румънеца Дометий за временен игумен. Освен игумена по това време в манастира има още един румънски монах и 9 български, б. а.).

По това време Румъния е страна от социалистическия лагер, която не следва политиката на Москва. Тя не изпраща свои войски при потушаването на Пражката пролет през 1968 г. в Чехословакия и поддържа връзки с Китайската комунистическа партия, нещо което влиза в разрез с със тремежите за господство на Кремъл да играе водеща поля в световното комунистическо движение. От друга страна висшето партийно ръководство на БКП гледа с недоверие на Букурещ по редица политически въпроси. Пред него в същото време е поставен проблема за опазването на българските културни паметници в северната съседка.

Интересното е, че в тези предложения, свързани с пресичане на опасността манастирът да стане румънски, на ръководството на Българската православна църква са вменени задължения, които сама е започнала да изпълнява още в средата на 60-те години – изпращане на нови български монаси в „Зограф”. Въпреки съпътстващите тази процедура трудности Светият Синод в лицето на патриарх Кирил самостоятелно е предприел редица действия. Очевидно при формирането на новата политика към „Зограф” инициаторите на концепцията не са били докрай запознати с действията на други институции и най-вече с предприетото от БПЦ.

Една от основните задачи на предложенията, под които стои подписа на Александър Фол, са увеличаване на броя на българските монаси, така че да може да се извърши смяна на румънския игумен с български. На второ място е планирано насищане на манастира с българско присъствие по формата на „постоянно действащи или за дълги периоди пребиваващи групи специалисти реставратори, консерватори, изследователи на движимото църковно имущество, на съкровищата от скъпоценности, както и библиографи”.

Предложението на Фол за изнасяне на Паисиевата история и други ценности

В документа Фол директно предлага „някои извънредно ценни предмети и ръкописи, какъвто е например оригиналът на Паисиевата история, трябва не само да бъдат документирани (фотокопия) на място, но направо да бъдат изнесени от манастира, за да се запазят от нас срещу всякакво унищожаване, злоупотреба или научна спекулация. Следователно, част от българските старини да се изнесат по неофициален път.”

Тази постановка е възприета директно от разузнаването. В строго секретното постановление за откриването на активна разработка „ЦИТАДЕЛА” – Зографския манастир с почерк различен от този на оперативния работник, който я започва, на края е добавено към мотивите за откриването изречението: „и за получаване чрез наши средства на ценни оригинални документи или фотокопия на такива”.

В първия строго секретния план на утвърдения през 1972 г. отдел 14 за културно-историческо в ПГУ е набелязано мероприятието: „Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на Паисиевата история с изработено от нас копие.”

В ПГУ тази задача не е свалена от дневен ред дори когато през 1976 г. румънския игумен е сменен с български монах. Тя си остава за реализация чак до осъществяването на кражбата чрез операция „МАРАТОН” през декември 1985 г.

Зографският манастир като атракция с екскурзоводи

В предложенията за запазване на българските паметници в „Зограф” от есента на 1971 г. се предвижда да започне изпращането на организирани туристически групи от различни творчески съюзи, които на място да бъдат поети от предварително изпратени екскурзоводи. Тази идея не само че никога не се осъществява, но показва непознаване на традицията на Света гора и спецификите на посещенията на поклонниците.

В заключение е предвидено всички мероприятия да бъдат „под ръководството контрола на ЦК на БКП и на Комисията за духовни ценности” (към създадения през 1971 г. Държавен съвет с председател Тодор Живков, б. а.).

Мероприятията – държавна тайна

На финала Александър Фол подчертава, че  „дотолкова, доколкото цялото мероприятие е свързано с много трудности, предимно от международно естество, то трябва още от самото начало на планирането си да получи санкция на държавна тайна и да се води от определени хора в посочените институти”.

Ако тези идеи не са станали държавна тайна, в такава се превръщат другите предложения на Фол, предадени на разузнаването, след одобрението им от Людмила Живкова, оформени като строго секретни „Допълнения към проекто-плана: относно мероприятията в Зографския манастир”. В него е подчертана необходимостта от изясняване политиката на Румъния спрямо Зографския манастир – начини на внедряването на техни монаси, контакти с Гърция и с Вселенската патриаршия, идеите им за изземването на ръководството на манастира от български ръце и окончателното отстраняване на българския елемент.

Секретният план за разузнаването

Според документа това може да стане по два пътя: Със съдействието на Светия Синод и на неговите канали в Румъния и в Цариград. И чрез Франция (самият Фол е специализирал там и очевидно се позовава на известни връзки и контакти, б. а.) и специално чрез Институтът за история и издаване на текстове, чийто хора често посещават Зографския манастир и са отлично информирани за състоянието на нещата и специално за румънските намерения.

Втората задача, спусната на отдел 14 за културно-историческо разузнаване, се състои в агентурното проникване в „Зограф”. В документа е посочено:

„Да се внедрят наши хора в манастира, които да работят по отстраняването на румънския елемент от администрацията и да организират нелегален канал за изнасянето на някои паметници, главно през атонската митница и Гърция. Това може да стане по три пътя:

• Чрез внедряване на секретни сътрудници в новия контингент монаси, изпратени от Българската църква след договорката с Патриаршията;
• Чрез внедряването на секретни сътрудници в групите специалисти от реставратори, консерватори и библиографи или евентуално – на екскурзоводите;
• Чрез внедряването на вербувани агенти за кратковременна или продължителна работа в манастира, които да са чужденци и специалисти по средновековна история, по църковна история или по старопечатни текстове.

Тези предложения са възприети от ПГУ (без екскурзоводите) в пълен обем и са в основата на опитите за агентурно проникване в „Зограф” до рухването на комунизма през 1989 г.

„Александър Фол никога не е ходил в Света гора, но е човек, който е имал поглед върху проблемите с опазването на паметниците на културата и е автор на много концепции”, споделя днес проф. Валерия Фол, съпруга на починалия през 2006 г. световноизвестен учен.

По думите й в началото на 70-те години е направен опит да се формира държавна политика за съхранението на важни за българската история паметници на културата. Ядрото, което става инициатор за лансирането на тази идея се състои от група историци от Софийския университет, сред които е и мъжът, по това време доцент. „Тогава историците се деляха на две групи. Едната – на интернационалистите, следваше съветската линия, другата търсеше утвърждаването на българската идентичност и заради това ги наричаха националисти. Те използваха Людмила Живкова като чадър да прокарат идеите си на партийно равнище, но всичко приключи със смъртта й през 1981 г.”, разказва проф. Фол.

Достъпът до библиотеката на „Зограф”

Въпреки, че още през 1972 г. разузнаването започва да събира оперативна информация за охраната и контрола на Света гора, проблем не се оказва организирането на нелегален канал за изнасяне на крадени реликви, а самият достъп до тях. Това проличава и от първата информация, осигурена през 1972 г. от оперативен работник на ПГУ, работещ по това време под прикритие в посолството на НРБ в Атина.

Закодиран под псевдонима „СИМЕОНОВ” той докладва в отдел 14 впечатленията си след лично посещение в „Зограф”. Интересът му е насочен към библиотекаря, който на практика държи ключа към библиотеката. По това време функциите на библиотекар са поверени на отец Йоан, един от новопристигналите монаси. Според  оперативния работник „СИМЕОНОВ” той би позволил да се заснемат всички интересуващи разузнаването източници. В специална шифрограма „СИМЕОНОВ” подчертава:

„Впоследствие можем да изготвим нови фалшиви и заменим старите. Разбира се, такава операция ще изисква много време добра подготовка и организация на провеждането й като се има предвид, че режимът в тези манастири и специално нашия е тежък. Притежателите на дипломатически паспорти са най-подходящи – не им се прави личен обиск.”

От новооткритите документи в архива на ДС става ясно, че не само Людмила Живкова е запозната с тактиката и средствата на неявната политика, която е възложена на културно-историческото разузнаване, но и баща й. Планирайки създаването на бъдещия отдел 14 в ПГУ ръководството му зае, че министъра на вътрешните работи „ще занимае лично Тодор Живков с положението и ще се подготви специален план”.

ПГУ елиминира другите инициативи

В този план, утвърден от Секретариата на ЦК на БКП през април 1972 г., разузнаването си спечелва правото да играе първостепенна роля. ПГУ започва да подчинява политиката на други институции като БПЦ или да елиминира инициативи, свързани със „Зограф”, които не са под контрола му.

Такива са случаите с опита на зам.-председателя на Държавна съвет Георги Джагаров през 1971-1972 г. да инициира мерки за „спасяването” на манастира в Света гора или директно проваля опитите на редица учени за цялостно проучване на манастира. Такава програма инициира проф. Васил Пандурски от Духовната академия, който е и директор на Църковният историко-археологически музей. В нея влизат учени, сред които проф. Иван Дуйчев, проф. Николай Тодоров, проф. Боню Ангелов и др.

Програмата е предадена от проф. Дуючев на Александър Фол с молба с нея да бъде запозната Людмила Живкова. Предложението е групата учени да заминат през есента на 1972 г. в „Зограф”, където да останат най-малко половин година.

В ПГУ обаче блокират идеята. Върху документа началникът на отдел 14 за културно-историческо разузнаване полк. Трайко Григоров е поставил резолюция „Говорено е с др. Л. Ж. (Людмила Живкова, б. .а.)  да се спре тази група”. Така и става.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 4.