Световноизвестният учен и траколог Александър Фол и дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова стоят в дъното на партийната политика от началото на 70-те години, с която е начертана и спусната задачата на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС за кражбата на оригинала на Паисиевата история от българския манастир „Зограф” в Света гора заедно с другите му ценности.

Това разкриват новооткритите документи в архива на Държавна сигурност. От тях вече стана ясно, че израз на тази политика, решена на четири очи, е проведената 14 години по-късно операция „МАРАТОН”, с която оперативни работници на ПГУ от резидентурите в Атина и Солун успяват да откраднат „Историята” без да съществува реална заплаха за опазването й.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от разследването, посветено на една от най-дълго подготвяните операции на ПГУ.  Миналият четвърък беше публикувана част 1 - синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операцията.

Текстът е част от документалната книга на журналиста Христо Христов "Операция МАРАТОН", която ще предстои да бъде издадена.

„Откриването” на Зографския манастир от комунистическата власт

Попадането на България под съветски контрол след 9 септември 1944 г. и влошените отношения с Гърция обричат манастира „Зограф” на повече от 20 година забрава от българската държава. От септември 1944 г. до 1962 г. нито един българин не е посетил манастира, а след 1962 г. до края 1970 г. това правят няколко духовници, дипломати и културни дейци.

За това как с годините се е стопило присъствието на български монаси в „Зограф” говорят сведенията от различни години. Преди Балканските войни през 1912 г. българските монаси в Света гора наброяват на около 340 монаси, 10 години по-късно те са малко над 240. През 1952 г. броят им намалява на 30 монаси, а през 1970 г. в манастира „Зограф” са останали само 9 български монаси (към братството са включени двама румънци и един руснак). Последното попълнение с монаси в „Зограф” е от 1943 г., а първото след 9-ти септември – през 1966 г. (За първи път отношенията между комунистическото управление и манастира "Зограф" са описани в книгата на Момчил Методиев "Между вярата и компромиса", издадена през 2009 г.).

Преди още разузнаването и висшето ръководство на БКП да се заемат с проблемите в българския манастир „Зограф” Българската православна църква прави първите постъпки към съхраняване на българския му характер. Това става след нормализиране на отношенията с Вселенската патриаршия в началото на 60-те години. През 1961 г. църковна делегация начело с българският патриарх Кирил е в Гърция и Света гора, като посещава „Зограф”. Патриарх Кирил поставя въпроса с изпращането на нови монаси от България. В резултат на тази политика през 1966 г. братството е попълнено с трима монаси. По това време умира игумена на манастира архимандрит Прокопий.

Двама от българските монаси, които са на пределна възраст, отказват да оглавят ръководството на манастира. Най-влиятелният сред българите монах Натанаил пък няма необходимия сан да бъде избран.  В тази ситуация за ърви път в 10 вековната история на „Зограф” българските монаси избират за игумен монах от друга народност – румънецът Дометий.

Генералният щаб първи сезира ЦК на БКП за културното наследство в чужбина

„Зограф” обаче не е първият проблем, който изпъква пред властта преди формирането на конкретна партийно-държавна политика към опазването на българското културно-историческото наследство в чужбина. Държавна сигурност и в частност разузнаването не са в основата на първите сигнали до ЦК на БКП. През 1970 г. това правят военните. В докладна записка до Централния комитет първият зам.-началник на Генералния щаб на БНА вицеадмирал Бранимир Орманов сигнализира за проблемите около състоянието на някои обекти в Букурещ и в Румъния, свързани с българската история. Става въпрос за сградата на училището, в което е преподавал Христо Ботев, сградата, където е била печатницата, издавала вестниците на Любен Каравелов и др. Военните констатират тяхното занемарено състояние по време на посещение в Румъния същата година.

В резултат на сигнала Секретариатът на ЦК на БКП от 10 февруари 1971 г. натоварва 3-членна група от учени да изследват състоянието на паметниците и историческите обекти, свързани с българското националноосвободително движение. Групата е ръководена от проф. Атанас Божков – зам.-председател на Комитета за изкуство и култура (КИК)

Схемата за доминиране на ПГУ

За разлика от проблемите с опазването на културно-историческото наследство в Румъния висшето партийно ръководство не подхожда по същия начин с манастира „Зограф”.

От периода 1966 г. до края на 1971 г., период през който „Зограф” продължава да се ръководи от игумен румънец външно-политическото разузнаване не реагира на евентуална опасност от румънска заплаха за превземането на манастира, както днес излага като аргумент за подхождане към „продобиването”/кражбата на оригинала на „История славянобългарска” директорът на НИМ Божидар Димитров.

Нещо повече, през април 1971 г. манастирът е посетен от резидентът на ПГУ полк. Стоян Савов и бъдещ зам.-вътрешен министър, отговарящ за разузнавателните операции зад граница, който по това време е легендиран като съветник в българското посолство в Атина. В архивите на разузнаването по линия на „Зограф” не съществува някакъв специален доклад от негова страна.

Няколко месеца по-рано – през ноември 1970 г. в Света гора са командировани двама специалисти – арх. Георги Лабов – началник отдел при Националния институт за паметниците на културата и Любен Прашков – художник в народни музей „Рилски манастир”. Те са натоварени да изготвят проект за копие на килията на Паисий в сръбския манастир „Хилендар”, но посещават и „Зограф”. В доклада си те обръщат внимание на тревожното състояние с недвижимите паметници в българския манастир. Специално коментират и положението с библиотеката, като докладват, че тя не е пожарообезопасена, а ценни ръкописи като Паисиевата история се съхраняват без да бъдат заключени.

В доклада е предложено „да се обезпечи точно фотокопие на Паисиевата история, което да се издаде и популяризира като документ за изложение в някои от националните музеи и библиотеки. Може да се помисли и за изнасянето на оригинала в България и замяната му с точно копие. Преценката за прилагането на този метод върху една или друга старина трябва разбира се да се предостави на учените от БАН и други специалисти”.

На БАН не е предоставена такава възможност за преценка, но специалисти са намерени бързо – в ПГУ.

Този доклад до голяма степен контрастира с други доклади, авторите на които също са посетили „Зограф”. Такъв например е доклада на Филип Филипов – архирейски наместник в гр. Плевен, който посещава българската светия в Света гора с група свещеници през април 1971 г. Той пише:

„Видяхме и държахме в ръцете си първообраза на История славянобългарска на преподобния Паисий. Видяхме и държахме в ръцете си и служебника на Патриарх Евтимий, представляващ пергаментова лента от 3.40 м.

По уверение на нашите събратя библиотеката се охранява добре. До нея се допускат само наши сънародници. Библиотеката се помещава в две стаи една над друга. Етажът където е библиотеката е изолиран с железни врати от двете страни против евентуален пожар.”

Разузнавателни сведения за „Зограф” от първа ръка

Ако на тези сведения разузнаването може и да не е вярвало напълно, то ПГУ получава много точна информация за положението в Зографския манастир през април 1972 г. от свой оперативен работник закодиран под псевдонима „СИМЕОНОВ”. Той действа под прикритието на дипломат от българското посолство в Атина. Това е първият разузнавач, който изпълнява конкретни задачи на новосформирания отдел 14 за културно-историческо разузнаване в ПГУ. „СИМЕОНОВ” лично посещава с посланика Зограф” и описва положението в шифрограма до колегите си от отдел 14:

„Зограф” е един от най-запазените и сравнително добре подържани манастири в Атон... в него има общо 7 български монаси, от които двама са над 85 години – Корнилий и Агатангел. И двамата са на легло. Натанаил е над 75-годишен, но е сравнително запазен. Следват Партений – 60-годишен, сега представител на манастира в духовния съвет в Карея, Пахомий, Евтимий и Иван са на 47 години. Игумен на манастира е румънецът Дометий на 65 години. Освен него в манастира има още един румънски монах над 65-годишен и един руски монах на 60 години.

Избирането на румънски игумен е станало поради отказа на двамата ръкоположени монаси Корнилий и Агатангел да станат игумени, а Натанаил няма право да става игумен поради това, че не е ръкоположен. Това е станало преди 7 години”.

За отец Натанаил, най-влиятелният монах по това време в „Зограф” и за румънското присъствие, разузнавачът докладва следното:

„Натанаил се ползва с най-голям авторитет сред българските монаси. Той е успял да обедини около себе си всички българи и сравнително задружно се противопоставят на гърци от една страна, от друга на румънския игумен, когато са успели напълно да изолират и обезвредят, отстоявайки българските интереси на манастира.

Както признават всички наши монаси игумен на манастира е фактически Натанаил. Румънецът бил поставен в положение въобще да не се бърка в работите на манастира. Преди известно време направил опит да докара други румънски монаси в манастира, упреквайки нашите монаси, че не са в състояние да обезпечат необходимото попълнение с нови монаси, но на това всички така реагирали, че се отказал от това си намерение.

Определено може да се каже, че засега няма опасност за превръщането на манастира в румънски или гръцки.”

„СИМЕОНОВ” докладва, още, че „библиотеката е сравнително добре осигурена от гледна точка на охраняване на книгите, но липсват най-елементарни противопожарни средства. В крайно лошо състояние е и съхраняването на книгите. Необходимо е да се изработят подходящи шкафове и етажерки.”

Ролята на Фол и Живкова

Още преди да събере своя достоверна информация от „Зограф” политиката и подходът към него от комунистическото управление, в което особена роля е отредено на разузнаването, е решена на четири очи между бъдещият голям учен и траколог Александър Фол и дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова. През 1971 г., когато те решават държавната политика към „Зограф” да включва изземване на най-ценните му реликви и съкровища Фол все още не е известен учен, а само доцент историк, а Людмила Живкова прави първата си крачка във властта в качеството си на първи зам.-председател в КИК.

Новооткритите документи в архивите на ДС обаче разкриват огромното влияние, което Фол има още тогава върху създаването и лансирането на оперативната рамка, по която отдел 14 за културно-историческо разузнаване да играе основна роля в осъществяването на неофициалната държавна политика, а Живкова в утвърждаването й на партийно ниво.

Осветляване на този момент хвърля една строго секретна докладна записка на първия началник на отдел 14 полк. полк. Трайко Григоров до началника на ПГУ-ДС от 1971 г.:

„Другарю началник, съгласно Вашите указания, по инициатива на др. Людмила Тодорова на 11 октомври т.г. се състоя среща между мен, др. Тодорова и Александър Фол, с когото се запознах на тази среща. В изпълнение на Ваши предишни указания, др Л. Тодорова и Александър Фол ми предоставиха техен общ прокто-план и допълнителни мероприятия към същия относно вземането на бързи и решителни мерки както по държавна (официална), така и чрез формите и средствата на ДС (неофициална линия), за опазването, реставрирането и изземването на някои исторически ценности, както и за промяна на ръководството на Зографския манастир в Атон, Гърция, като научно-изследователски обекти от уникално значение за българската история, култура и цивилизация, чието сегашно състояние и порядък създават условия за унищожаване, кражби и разпиляване на редки исторически ценности и документация относно миналото и културата на нашия народ.

Считам, че въпросните предложения могат да послужат като добра основа и база за цялостно и комплексно разглеждане и решаване на въпроса за Зографския манастир от гледна точка на нашите специфични интереси, задачи и възможности чрез агентурно-оперативни средства да подпомогнем изпълнението на тази задача да се запазят българските културно-исторически ценности в Зографския манастир, а някои от тях да се изземат и дадат в притежание на нашата държава.”

За отбелязване, че единствено в този строго секретен документ на разузнаването Людмила Живкова е записана не с фамилното, а с бащиното си име. Това едва ли е случайно. Законът за досиетата (неразгласяването на факти относно починали лица) не позволява пред обществото днес да се представи позицията чрез която в тази история присъства 38-годишният тогава млад учен Фол, който става един от най-приближените учени до Людмила Живкова. За да се разсеят съмненията обаче трябва да се подчертае, че неговото присъствие е далеч по-голямо и значимо от ролята, които по това време започват да играят агентите на ПГУ, привличани от разузнаването за събиране на информация за в „Зограф”.

Основата на отдела за културно-историческо разузнаване

Новооткритите документи в архива на ДС показват, че още преди да са утвърдени партийно-държавните мероприятия по опазването на паметниците на културата зад граница в ПГУ вече е сформираната група за културно историческо разузнаване, която трасира пътя на утвърждаването на отдел 14 именно най-напред с идеята за операция, с която да бъдат „спасени” ценностите на „Зограф”.

Когато всичко това е докладвано от ПГУ на Тодор Живков Секретариатът на ЦК на БКП, който той ръководи, се задейства и на 4 април 1972 г. утвърждава мероприятия за издирване, опазване и стопанисване на българските паметници на културата в чужбина. За изпълнение на спуснатите задачи със заповед на министъра на вътрешните работи Ангел Цанев през юни 1972 г. е създаден отдел 14 за културно-историческо разузнаване в ПГУ.

Още половин година преди това, през януари 1972 г. в резултат на изготвените от Фол и утвърдени от Живкова секретни постановки, ПГУ обаче е започнало да работи по кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от Зографския манастир.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3.