Сайтът desebg.com продължава поредицата с разследването за тайната продажба на българския златен резерв от Тодор Живков на СССР.

Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССР през 1963 г.

Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.

Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.

В част 2 се описва как златният резерв от 20 тона е изнесен на „съхранение” в Москва през февруари 1959 г..

Как е било възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 20 т. е без никой да разбере нищо?

Само трима банкери с достъп до златото

Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955-1974 г., обяснява какъв е редът за влизане в главния трезор на БНБ, където се е съхранявала златната наличност.

Достъпът до трезора по това време са имали от три длъжностни лица и то едновременно – от проф. Тотев в качеството му на зам.-председател на БНБ и съхраняващ ключа от трезора, от главния касиер на БНБ Начо Николов, който е държал шифъра, и от началника на дирекция „Парично обръщение” Розалин Чубриев.

„Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, защото като станах зам.-председател на БНБ, приех само ключа от главния трезор, но не и самата златна наличност”, признава през 1991 г. пред прокуратурата проф. Тотев.

Защо златният резерв отива на съхранение в Госбанк - Москва

Архивните документи обаче показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г.

Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР.

Като претекст се използва становище на МВР, че сградата на БНБ не е в състояние да издържи на „пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това налага строеж на запасен трезор.

Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк.

В Москва то е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че тежестта му е 20 153 479.84 грама.

За извършената операция председателят на БНБ – по това време Вела Луканова, леля на Андрей Луканов – информира правителството с поверително писмо.

Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки.

Именно за да се отложи временно неплатежоспособността на комунистическото управление, в която е изпаднало, Живков прибягва като крайна мярка до продажбата на златния резерв.

„По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много такива. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите.

Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ от 1959 г. и впоследствие зам.-председател на БНБ, отговарящ за валутните въпроси.

Шикалкавенето на Живков

Поведението на Тодор Живков пред следствието е показателно в опита да прикрие пазената три десетилетия тайна. Като се има предвид, че той се слави с изключително точна памет, първоначално заявява пред прокурора:

„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”

 След като са му цитирани редица оцелели документи и свидетелски показания на банкери от тогавашното ръководство на БНБ, той е принуден да признае:

„Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на златото, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата.

Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност.”

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3 - ОТТУК.