През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим.

В част 3 са описани едни от най-зловещите убийства, извършени в лагера – тези на известния музикант Александър Николов – Сашо Сладура, на бащата на певицата Богдана Карадочева – търговеца Иван Карадочев и на бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов.

В част 4 се проследява как зам.-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов, ръководството на затвора в Белене и това на лагера край Ловеч създават секретна система, с която заличават следите от убийствата, като се разпореждат труповете на жертвите да не се връщат на близките, а да се заравят на един от островите край Белене.

"Традицията"

За да запази в пълна тайна убийствата в лагера още от началото е било възприето да не се връщат труповете на близките. Петър Гогов твърди, че телата не са връщани, а са заравяни на остров Предела по нареждане на ръководството на МВР.

"След като станах началник на Трудовата група аз продължих традицията. Процедурата ми бе предадена от предишния началник о. з. полк. Тричков. Сега оценявам това като неморално и противозаконно, но такова е било нареждането. Полк. Тричков ми каза: Така наредиха от ръководството на МВР" , посочва Гогов.

Николай Газдов дава бегли пояснения: „На никой от почиталите не е правена аутопсия. Погребвахме ги на едно островче близо до големия остров Белене, струва ми се, че се казваше Предела. Защо не се връщаха труповете на близките не мога да кажа”.

Оцелелите лагеристи описват как се е процедирало с тленните останки на жертвите. Практика е била, когато трупове на убити на кариерата са пренасяни в лагера, завити в сламеник, да се оставят до тоалетните и на сутринта да ги откарват за Белене с "Молотовка".  През лятото на 1961 г. началникът на затвора в Белене Никола Томов Николов (баща на журналиста Тома Томов, водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград на парламентарните избори през март 2017 г. и депутат в 44-то Народно събрание, б.а.), изготвя следната докладна записка до МВР "относно починали въдворени, които се заравят на о. Предела". В нея се казва:

"Това става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал – сламеник. Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се трупа в една лодка, която се прикачва за моторница "Чавдар" и заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват "пристигна колетна пратка от Ловеч".

Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват "погребална агенция Канто". Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католическо, че много от служителите в затвора са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт. От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще бъде докаран със следващата пратка..."

Прикриването на следите от убийствата

Следва предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15 август 1961 г. от МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на Трудовата група-Ловеч Петър Гогов. Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция: ” Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починалите в Трудовата група-Ловеч при пренасянето и заравянето им!"

Отделно Мирчо Спасов пише до началника на Окръжно управление на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно:

"Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи".

Следвайки указанията, ръководството на лагера изготвя специална инструкция как да се процедира с труповете. Запазено е решение от 27 юли 1961 г., в което се посочва:

„За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона, поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето до гроба да се приготви един постоянен брезентов чувал с дръжки, в който се поставя увития в сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката да се приготви един улей от две дъски и по него да се извлича до брега. Да се подберат няколко затворници, бивши членове на партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления, и на тях да се възложи да се занимават с погребението на умрелите. Ако за в бъдеще погребенията ще се извършват само от служители, то да се ангажират такива от надзорния състав на затвора и да пазят тайна.”

Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт, издаден от Градския народен съвет в Ловеч.

При разпита пред прокуратурата през 1990 г. Тодор Живков се оправдава: „Не съм знаел по това време, че труповете не се връщат на близките им. Нечовешко е да не се връщат и кой и на какво ниво в разрез със законите в страната е взел това решение аз не зная. Преценявам го като неправилно и в нарушение на решението на ПБ на ЦК. Допускам, че близките на починалите са писали молби до мен, но не си спомням такива молби да са ми докладвани и аз да съм взимал решения по тях.”

Опитът да се открият костите през 1990 г.

През лятото на 1990 г. следственият екип по делото за лагерите предприема издирване на останките на жертвите. Започват разкопки в западната част на остров Предела.

Иван Парлепанов, бивш затворник в Белене, обслужвал моторния кораб "Чавдар" посочва пред прокурорите: „Труповете ги караха с „Молотовка”. Трупа го слагах в една рибарска лодка и на буксир с кораба отивахме на о. Предела. Първият остров по пътя е май-малкият Щурчето, след това е Персин , Магареца и най-накрая Предела. На него погребвахме труповете на около 5-6 от брега.”

Друг бивш затворник Васил Колибаров, използван също като гробар, дава следствието следните разяснения:

„От втория понтон отварях капака и свалях чувала. Бяхме аз, капитанът на кораба и един затворник за поддръжка. Трупа го пренасях в лодката, в която бях и аз и на буксир около един час стигахме до остров Предела (той го нарича Мъдреца, б. а.). Минавахме по вътрешен ръкав, образуван от островите Белене и Мъдреца. На 5-6 метра моторницата спираше от Предела. С гребла се приближавах до брега. Изваждах трупа и на 2 метра от водата в рохкия пясък изкопавах с лопата плитък гроб, колкото да се покрие тялото. Развързвах чувала и изсипвах тялото в гроба.

Почти винаги виждах, че тялото е със счупени крака, обърнати в обратна посока на нормалното подгъване на коляното. Труповете обикновено бяха с дрехи. Не помня да е имало случай, когато по трупа и дрехите да няма кръв, синини. Виждаше се, че телата са удряни, някои от лицата бяха обезобразени. Покривах тялото с малко пясък и се връщах на лодката. Беше ме страх,  затова винаги бързах да свърша работата. Винаги връщах чувала в „Молотовката”.

Погребал съм около 60-70 души за 2 месеца и половина. Използваха се само чували, не ковчези. Смятам, че няма да намерите трупове, защото много плитко ги погребвах. Освен това на острова имаше полудиви прасета. Докато погребвах труповете се оглеждах да не ме нападнат. Виждал съм ги тези животни. Като стигахме острова капитанът ми казваше: "Тук".

Това е единственият свидетел, който говори за свине, но широко разпространено твърдение впоследствие сред хората е, че с жертвите от лагера в Ловеч са били хранени дивите прасета на о. Белене.

Погрешният остров

На местата, които Колибаров посочва, следственият екип прави разравяне с багер. Магистратите обаче не се натъкват на останки. По-късно разбират, че свидетелят е объркал островите и вместо на Предела, те правят разкопките на съседния до него Магарец.

Бившият следовател Владимир Стойков си спомня: „Направихме претърсване на острова, на който са ги заравяли. Мястото представляваше джунгла, цялото обрасло. Когато започнахме разкопките при нас дойдоха стари хора и ни попитаха какво правим. Обяснихме им, че издирваме костите на жертвите от лагера край Ловеч.  Тогава те ни казаха, че това не е този остров. Те ги заравяха на о. Предела, а ние копаехме на о. Магарец. Просто се оказа, че не сме там, където трябва да бъдем.”

Водещият разследването ген. Лилко Йоцов допълва: „Имахме голямо желание да намерим костите. Много свидетели имахме, но времето заличава някои спомени. Объркаха ни на кой точно остров е ставало заравянето. Но има нещо друго. Островите по Дунав се движат. Водата ги "изяжда" от северната част и ги натрупва на южната. Там където са заравяни труповете всичко е отнесено от Дунава. За съжаление не можахме да намерим никакви кости.

Било е идиотщина да не се връщат труповете, защото пак опираме до тази секретност, при която е създаден и действал лагерът. Именно голямата секретност за съществуването на такъв лагер е причината труповете на убитите да не се връщат на техните близки”.

СЛЕДВА: ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МИРЧО СПАСОВ.