Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г. Тя има пряко отношение към предстоящото дело в Конституционния съд, където е оспорен текст от закона за досиетата, по който през последните 5 години бяха огласени стотици агенти на ДС с прочистени или заличени досиета.

Поредицата разкрива причините, поради които БКП и ДС пристъпват към унищожаване на досиетата на агентурния апарат през януари 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Част 3 разкрива как се стига до решението за бързото прочистване на архивите след обсъждане на проблема на няколко колегиума на МВР през януари 1990 г.

В част 4 се разказва са механизма, по който един голям процент от агентите на репресивния апарат на БКП с прочистването на досиетата са превърнати в „картотекирани сътрудници”.

Документът, който поставя началото на тайната операция по проичстването на досиетата през 1990 г. е подготвен от началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева. Тя е пряко подчинена на зам.-министър ген. Стоян Савов. Зам.-министърът го подписва на 25 януари 1990 г., същия ден Семерджиев го утвърждава, а от МВР е изведен на 29 януари 1990 г. – ден преди партийния конгрес. В докладната записка на ген. Савов, маркирана с най-високия гриф за защита по това време “Строго секретно, от особена важност”, се посочва:

.

„Усложнената политическа и оперативна обстановка налага някои изменения в дейността по линия на оперативния отчет и архив. Във връзка с това предлагам:

Да се назначат комисии с представители от оперативните поделения на ДС, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранението на действащите и архивни оперативни дела и агентура.

От делата на изключената агентура да се запазят личните дела на чужди граждани. Работните дела да се унищожат. Личните и работни дела на секретните сътрудници – български граждани, да се унищожат. По предложение на оперативните поделения някои от тях се запазват. За унищожените дела да се изготвя формализиран картон-заместител без имената на секретния сътрудник, а само с псевдоним и регистрационен номер. Тези картони се микрофилмират. 

 Картотека №4 на секретните сътрудници да се микрофилмира. Картотеката се запазва, като се създават условия за бързото им унищожаване. Архивните регистри, протоколите за унищожаване на делата и други документи, в които има информация за секретни сътрудници се микрофилмират и унищожават.

Особено ценни секретни сътрудници на ДС да не се регистрират.

Оперативните поделения предават в архива:
- лични дела на чужди граждани;
- лични дела на български граждани, по изключение и преценка;
- в останалите случаи се предава формализиран картон-заместител;

Всички останали материали се унищожават в поделенията.

От архивните оперативни дела да се запазят:
- тези, които са реализирани и обектите предадени на следствие и съдебни делата на чуждите граждани и оперативно-техническите мероприятия към тях;
- всички следствени и съдебни дела, преписките за въдворени и изселени лица;

Да се унищожат:
- всички оперативни дела по декриминализираните окраски;
- литерните дела с изключение на тези, заведени на чужди юридически лица (посолства, фирми, представителства и др.);
- техническите мероприятия към делата на български граждани;
- всички оперативни дела, които не са реализирани и няма доказана престъпна дейността. За унищожените дела се попълва формализиран картони”.

В операцията по унищожаване на архивите са включени Национална служба за защита на конституцията (бившето Второ главно управление на ДС, контраразузнаванетосъвместно), която с отдел ІІІ на ДС (архива) и ЦИОУ трябва да изготвят образците на формализираните картони. Управление „Тил” на МВР е задължено да осигури високопроизводителна микрофилмираща техника, както и машини за бързо унищожаване на документи.

Районният комитет на БКП е задължен да предложи начин за съхранение на личните дела на комунистите, както и делата на партийния комитет и на първично-партийната организация. Разпоредено е унищожаването на делата и документите да се извършва от назначени комисии, с протокол, съгласувано с архива на ДС, а началниците на областните управления МВР и началниците на отделения са инструктирани за действията, които трябва да предприемат във връзка със свърх секретната заповед.

За извънредната необходимост от спешно унищожаване на архивите и действащите дела говори фактът, че прочистването не се провежда по изискванията и разпоредбите на строго секретната Инструкция на оперативния отчет на ДС № І-20/20 януари 1978 г. В нея са определени следните срокове за съхранение на материалите:

• лични дела на агенти и резиденти – до навършване на 70-годишна възраст на лицето;
• работни дела на агенти и резиденти – до 10 години след предаване на делата в архив;
• лични дела на съдържатели на явочни и конспиративни квартири – до 10 години след предаване на делата в архив;
• дела за оперативна проверка – до 10 години след предаването им в архив, а за гражданите от капиталистически и развиващи се страни – до навършване на 70-годишна възраст на лицето;
• оперативни разработки и дела за оперативно издирване с установен извършител – до навършване на 70-годишна възраст на лицето;
• обектови разработки – постоянно;
• преписки на бегълци зад граница - до навършване на 70-годишна възраст на лицето;
• дела за оперативно наблюдение - до навършване на 80-годишна възраст на лицето;
• преписки за изселвани лица - до навършване на 70-годишна възраст на лицето;
• съдебните дела за политически престъпления – постоянно, а за останалите дела, по които разследването е водено от ДС – 20 години;
• литерни дела – 10 години, а особено ценни материали – постоянно.

След изтичане на предвидените срокове делата се преглеждат от експертна комисия на ІІІ отдел за определяне на тяхната ценност. Ценните дела се запазват за постоянно, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожаване. Експертната комисия на ІІІ отдел се назначава със заповед от зам.-министъра, отговарящ за работата на архива, а в окръжните управления – от окръжния началник на МВР. В състава на комисиите влизат началник на оперативно отделение, оперативен работник, завеждащ секция ІІІ и специалист-историк, ако има такъв.

В началото на 1990 г. обаче в МВР никой не се интересува от спазване на действащата инструкция и съхранението на исторически и справочно ценните материали. Показателен е още един факт, който показва, че два месеца след 10 ноември Политбюро коренно променя първоначалната си позиция за неунищожаването на секретните архиви в ВМР. За това свидетелства последният началник на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков:

„Напълно безпочвени са твърденията за унищожени материали непосредствено след Десети ноември. Изглежда обаче, че тогавашното партийно ръководство е имало такива опасения, защото Петър Младенов беше дал категорични указания на тогавашния министър Георги Танев. Той беше приел задачата като толкова спешна, че нареди заедно с Григор Шопов да бъдем повикани от пленум на ЦК. Тогава Георги Танев подписа заповед до началниците на всички поделения в страната, с която забрани унищожаването на каквито и да било материали.

Съгласно реда със заповедта беше запознат целият ръководен и редови състав на управлението. На две последователни срещи с началниците им обясних, че ние сме заинтересовани да съхраним оперативните материали в пълен обем, тъй като по много от тях са давани справки и информации, които вероятно са излезли от министерството и все някъде са запазени”.

В края на януари и началото на февруари обаче стремежът за бързо прочистване на архивите и оперативния отчет е толкова голям, че дори се налага утвърдената от министър Семерджиев процедура за унищожаването да бъде наново спешно променена само няколко дни по-късно.

Причината е констатацията, че заповедта на Семерджиев е неизпълнима в кратки срокове и преди задаващите се парламентарни избори, каквато е целта на ръководството на министерството, тъй като работата се оказва изключително трудоемка. Процедурата за унищожаване на делата е опростена с втора строго секретна докладна относно „Изменение на реда за обработка на делата от оперативния отчет и архив, утвърден в докладна записка №ІV-68/29 януари 1990 г.”

Този документ е предложен от зам.-министър Стоян Савов на 5 февруари 1990 г. – същият ден, в който председателят на Държавния съвет Петър Младенов подписва указ за освобождаването му от поста поради пенсиониране. Предложението е утвърдено от един от заместниците на министър Семерджиев.  В него се посочва:

„С докладна записка №ІV-68/29 януари 1990 г., утвърдена от министъра на вътрешните работи, се определя реда за обработка на оперативните дела и делата на секретните сътрудници, подлежащи на унищожаване. В нея се предвижда за всяко от тези дела да се попълва формализиран картон-заместител, който предстои да бъде отпечатан.

В процеса на изпълнение на поставената задача беше направен разчет на времето за извличане на необходимата информация. Изчисленията показват, че за обработка на наличния масив от агентурни дела за цялата страна, на базата на утвърдените нормативи, ще се изразходват около 2800 човекодни. Това значително ще затрудни и забави реализирането на поставената цел.

Считаме, че ако се пристъпи към микрофилмиране на някои предварително определени документи от делата, без да се попълва картон-заместител, задачата ще се изпълни за многократно по-малко време – за около 120 човекодни.

Въз основа на гореизложеното предлагаме:

Подготвянето, отпечатването и попълването на картон-заместител да отпадне, вместо което да се пристъпи към микрофилмиране на следните документи:

От делата на секретните сътрудници: рапорт за проведена вербовка, регистрационна бланка, предложение за изключване, декларация.

От оперативните дела: предложение за образуване на делото, предложение за приключване на делото, справка-меморандум.

Посочените документи след като бъдат извадени от делата, подлежащи на унищожаване, да се изпратят за микрофилмиране в отдел “Трети”-ДС.

По преценка на отделните комисии някои от оперативните дела, които нямат никаква оперативна стойност, могат да бъдат унищожавани с протокол, без да е необходимо в отдел “Трети”-ДС да се изпращат документите, посочени за микрофилмиране.

По преценка на оперативните работници делата на явочните квартири, които повече няма да се използват в работата им, се унищожават с протокол. От тези дела, както и от предадените вече в архив дела на явочни квартири не се изпращат документи за микрофилмиране.”

За бързото изпълнение на задачата допълнително са впрегнати Дирекцията на народната милиция и Софийско градско управление на МВР, които предоставят на архива своята микрофилмираща техника.

В своите мемоари Атанас Семерджиев излага съвсем други мотиви за утвърдената от него строго секретна операция за прочистването на архивите. Тези твърдения липсват в стенограмите от Колегиума на МВР през януари 1990 г. В мемоарите бившият вътрешен министър пише:

„Междувременно задълбочаващото се разделение на обществото и засилващата се конфронтация придаваха на проблема все по-голяма острота. Неизвестни групи лица започнаха да се появяват около базата в кв. “Захарна фабрика, където се съхраняваше голяма част от архивите на министерството. Няколко дни по-късно, по точно през втората половина на януари, постъпиха оперативни данни, че се подготвя проникване в сградата на самото министерство.

МВР-архивите (досиетата) вече се бяха превърнали в мина със закъснител, към чийто детонатор, както се вижда, се протягаха не едни ръце. Тя трябваше час по-скоро да бъде обезвредена. Но как? Най-лесният и радикален начин беше унищожаването им. Той обаче за нас беше неприемлив. Ето защо се ограничихме с мерките за изключване на възможността за несанкциониран достъп до тях на лица и групи, които биха могли да ги използват за дестабилизиране на обстановката в страната или да направят “услуга” на външни сили... Измежду другите мерки безусловно най-важната беше привеждането на архивите в състояние, гарантиращо опазването при всички обстоятелства, дори и при проникване на външни лица в хранилищата, на цялата информация, имаща оперативна и историческа стойност..

Семерджиев отива и по-далеч в стремежа си да представи в по-приемливо за обществото положение предприетата операция по унищожаването на досиетата:

„Проблемът за оперативния архив на МВР беше засегнат и на Националната кръгла маса. Разискван беше и на срещи с отделни лидери на политическите сили и движения. По наша инициатива беше обсъждан и с дейци на Координационния съвет на СДС. До някакво определено становище обаче все не се стигаше...”

Това твърдение обаче е опровергано от тогавашния лидер на СДС Желю Желев:

„На Кръглата маса не е имало обсъждане на темата за досиетата. Тогавашният вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев беше извикан на Кръглата маса за подслушването на политици от опозицията и да подпише декларация, че няма такова нещо. Но въпросът с досиетата не е поставян.

Истината е, че тогава нашето внимание беше ангажирано с друго – организиране на опозицията, митинги, нощни бдения, шествия.”

В действителност на едно от заседанията на Кръглата маса на няколко пъти различни представители на опозицията се опитват да поставят най-общо въпроса с досиета, но сериозно обсъждане не се състои. На това заседание министър Семерджиев не информира опозицията за предприето унищожаване на архивите и действащите оперативни дела в МВР, което по това време се провежда в пълна сила.

Ако той е направил това, едва ли нещата биха се развили по плана, обслужващ единствено интересите на БКП и МВР. Протоколите от заседанията на Кръглата маса показват какво точно се е случва на заседанието от 6 февруари1990 г., когато министър Семерджиев се явява пред участниците, за да декларира, че ДС вече не съществува.

АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ: „Може би ви е направило впечатление (казах, че ще се спра на този момент), че употребявам прилагателното „бивше” МВР. Изразявам се така, защото де факто то вече не съществува. Традиционните структури на Държавна сигурност са разпуснати. Създават се: Национална служба за разузнаване и Служба за охрана, подчинени непосредствено на Председателя на Държавния съвет на НРБ, на държавния глава – така, както той ще бъде определен в бъдещата Конституция; Национална служба за защита на Конституцията. Всички тези структури ще функционират под върховния контрол на НС.”

Пред министъра опозицията поставя и други въпроси, един от които е за досиетата:
РЕПЛИКА: „Може ли да ни дадете информация за досиетата на българските граждани, как се съхраняват...”

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ, БКП, водещ заседанието: „Моля ви да ме извините, но тъй като все пак трябва да има някакъв порядък в задаването на въпросите, бих помолил да ги задавате чрез мен на министъра...”

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ от Независимата федерация на труда „Подкрепа”: „Искаме да се отговори на въпроса – ще получат ли хората достъп до своите досиета или не.”

АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ: „Въпросът за досиетата подлежи на специално разглеждане и проучване. Между впрочем, уважаеми г-н Павлов, вие сте посещавали, предполагам, и САЩ – Федералното бюро за разследване дава ли на американските граждани досиетата, а те са милиони? Може би всеки втори или трети гражданин на тази страна има досие във ФБР. Във Франция, някой от вас да знае, да е осигурен достъп на гражданите до техните досиета? Това не означава, че ние не сме готови да разглеждаме този въпрос и да търсим решение в духа на тези нови ценности, които изграждат нашето общество”.

Дискусията отново е отклонена в друга посока, но от опозицията пак се връщат към темата.
ЯНКО ЯНКОВ от Съюза на юристите демократи: „Искам да поставя въпроса с досиета. Известно е, че в цял свят обществеността, когато узнае, че съществуват тайни досиета, надига страшен вой и държи да се знае дали има такива досиета в тази страна или няма. Аз бих искал министър Семерджиев да отговори твърдо, ясно и определено на този въпрос – има ли тайни досиета или няма у нас? Мога да посоча като пример, че преди 6 години, като бях арестуван, в Държавна сигурност на мен ми казаха, че имам 40 тома по 30 страници всеки том тайно досие. Аз искам да знам – това вярно ли е или не е вярно? Вероятно и други граждани на България биха поискали да узнаят имат ли такива досиета или нямат.”

АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ: „Досиета има. Аз съм готов да предложа на г-н Янков да дойде в съответната служба на МВР и да се запознае с тези десетки томове, за които говори, ако ги има. Не съм запознат с неговия случай... Има досиета. По тях взех отношение. Не споделям информацията, че в другите страни всеки гражданин има достъп до своето досие.”

ЙОРДАН ОРМАНКОВ, началник на отдел “Пропаганда” в МВР: „По принцип, искам да съобщя следното, че забрана за достъп до архивите на МВР по принцип не е съществувала, защото в това министерство има различни архиви. Очевидно тук става въпрос за оня архив, в който някои граждани, с повече или по-малко основание предполагат, че имат т. нар. “досиета”. Този въпрос не за първи път е поставен на вниманието на ръководството на министерството. С особено аргументирана острота той беше поставен неотдавна на срещата на ръководството на министерството с УС на Съюза на писателите. Трябва да съобщя, че в последна сметка писателите сами се отказаха от това да си четат досиетата, в името на това – да запазят добрите взаимоотношения помежду си... (Смях) (Орманков прочита съобщение на МВР от 26 януари): „От дълги години е въведена практика – при основателни искания да се представи възможност на гражданите за достъп и запознаване с интересуващите ги документи, съхранявани във фондовете на министерство”.

Румен Данов, един от основателите на „Екогласност” и бивш съветник на президента Желев по национална сигурност, посочва грешките на опозицията:

“За мен остава абсолютно погрешна цялата наша стратегия на СДС като политическа организация по темата за досиетата, защото беше вкарана в капан. През 1990 г. имахме комунисти, които трябваше да се спасяват, защото по това време бяха в тежък нокдаун. Това беше и  историческият миг, който ние изпуснахме, за да ги пречупим. Това беше единствената възможност комунистическата партия да бъде минимизирана до позицията на несъществен участник в политическите процеси в страната. Само в края на 1990 г. и началото на 1991 г.  можеше да бъде проведена такава стратегия. След това всичко се разви по изгодна за БСП схема. Едно от  „плюсчетата” на  изгодната за тях  схема беше нашето отиграване на темата с досиетата. СДС беше вкаран в една битка, в която не знаеше нито кой е противникът, нито какви оръжия ще използва той”.

Улеснени от неинформираността и неориентираността на опозицията БКП и Държавна сигурност постига основната цел за мащабно прочистване на архивите и действащия оперативен отчет още преди първите демократични избори през юни 1990 г. В резултат от тайно проведената от обществото операцията са прочистени стотици хиляди досиета на агентурния апарат. По този начин делата на част от агентите са прочистени от доноси, а други напълно заличени, като регистрационните дневници и картотеките са оставени и се превръщат в единствено доказателство за принадлежността на тези агенти към ДС. По тази схема агентите на комунистическия репресивен апарат са превърнати в безобидни „картотекирани сътрудници”.

През 1997 г. Конституционният съд, сред чиито членове има и трима агенти на ДС, приема, че регистрационните дневници и картоните в картотеките не са достатъчни доказателства за обявяването на сътрудници на ДС. Демократична държава е вкарана в устроения от БКП и ДС капан да търси други доказателства за нещо, което е прочистено още през 1990 г. Стотици агенти на ДС остават скрити и зависими от паралелната власт на бившите комунистически тайни служби.

През 2006 г. всички парламентарно представени политически сили в 40-то Народно събрание се обединяват и приемат нова законова процедура за огласяването на агентите на ДС на ръководни постове в държавата и обществото. Процедурата е сведена само до едно – да се обявява единствено принадлежност към ДС на базата на всички удостоверяващи това документи в архивите.

През декември 2011 г. един от обявените агенти – Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски, успява да прокара във Върховния административен съд (ВАС) идеята, че обявяването на сътрудници на ДС по регистрационни дневници, картотеки е противоконституционно. ВАС сезира Конституционния съд и в началото на февруари той образува дело за отпадане на текста от закона за досиетата, по който през последните 5 години са обявени хиляди агенти на ДС.

За разлика от 1997 г. Стоян Сталев иска и нещо повече. Да бъде обявено за противоречащо на конституцията и обявяването на сътрудници, доказателствата за чиито вербовки се съдържат и в докладите на оперативните работници от ДС. Конституционният съд е изправен пред въпроса да узакони или да отхвърли „идеята” за една нова огромна фалшификация на историята, а именно, че докладите за вербовка също не могат да бъдат доказателство за обявяване на агенти на ДС.

ВИЖТЕ СТАТИСТИКАТА: Кои досиета и в какъв обем ДС успя да прочисти през 1990 г. в резултат на утвърдените от Атанас Семерджиев тайни докладни.

Досието на Стоян Сталев – онлай, единствено на desebg.com.

СЛЕДВА: Как бяха прочистени досиетата в Първо главно управление на ДС (разузнаването).