България продължава да е в унизително международно положение със страхливата си и наведена позиция пред режима на Путин да не предоставя военна помощ на отбраняващата се от руското нападение Украйна.

В общественото пространство се чуват какви ли не „доводи“ и „аргументи“ за спазване на неутралитет за „доброто“ на страната. „Загрижените“ са все бивши комунисти, агенти на Държавна сигурност или представители на пропутинската партия „Възраждане“, която наскоро бе оприличена в парламента като истински наследник на тоталитарната БКП.

Сайтът desebg.com припомня как режимът на компартията начело с Живков е плащал тайно десетилетия на ред милиони държавни средства на Кремъл по т. нар. фонд „Москва“, чрез който СССР е финансирал избухването на леви революции в различни краища на света, много от които са си чиста проба ляв тероризъм. Текстът е част от книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография“ (2009).

„Ако не внесем до края на годината дела си, съветските другари ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Ако аз се опъна и откажа, друг ще сложат на мое място и пак ще се дава валута. Те са много чувствителни на тази тема“.

Думите са на Тодор Живков и са изречени пред Главно прокуратура в началото на 1990 г., когато бившият генерален секретар на БКП е арестуван по дело №1 за злоупотреба с власт и корупция на т. нар. правоимащи – висшата комунистическа номенклатура.

С оглавяването на БКП през 1956 г. Тодор Живков е посветен в една тайна, която се знае единствено от него и от още един член на ЦК. Посвещаването идва от страната на СССР. Става въпрос за финансовото участие на България в специален фонд за подпомагане на революционните комунистически движения в света.

Фондът е създаден в Москва, която контролира средствата и определя техните получатели. Въпросът е изключително важен и поради тази причина е засекретен, а кръгът на висшите партийни лица в страните от социалистическия лагер, които са посветени в него, е стеснен до възможния минимум. Тодор Живков признава пред прокуратурата:

„Когато заех поста генерален секретар на ЦК ми беше казано, че всяка година България трябва да дава по 300 000 долара годишно. Началото беше по времето на Хрушчов. Веднъж при мен дойде съветският посланик у нас и ми каза, че в Москва в ЦК на КПСС е създаден секретен фонд с участието на всички социалистически страни за подпомагане на комунистическите партии и революционни партии в западните капиталистически страни и в развиващите се страни.

Сумата, която беше определена за нас, беше 300 000 – 350 000 долара. Трябваше да се превежда в конвертируема валута. Доларите от банката ми се носеха при мен. Носеше ги касиерът на ЦК. След това аз извиквах съветския посланик, мисля, че беше Леонид Греков, с него започна, и му ги предавах. Той не ги броеше, защото парите бяха опаковани от банката.

Така беше няколко години, след което реших да не се занимавам повече с тази работа и възложих това на Димитър Станишев, който беше секретар на ЦК и отговаряше за връзките с братските компартии. След известно време той ми докладва, че нашата вноска е увеличена не си спомням колко точно – на 400 000 – 500 000 долара.

Няма решение нито на Политбюро, нито на ЦК. Така ми предаде съветския посланик – да не се разпространява този въпрос. Съветските другари държаха съществуването на фонда в голяма секретност. Освен мен и Димитър Станишев никой в ЦК не знаеше. Суми от фонда са давани на Никарагуа, Салвадор и други страни.”

Живков е задължен от съветската страна да прави секретните вноски във фонда чрез съветския посланик в продължение на 29 години – от 1959 до 1987 г. . Общата сума възлиза на 11 620 000 щатски долара или 22,5 млн. валутни лева. Средствата са държавни, взимани са от бюджета на ЦК на БКП, който е формиран от държавния бюджет, и изплащани са от БНБ.

Съветската страна не е намирала за необходимо да информира Тодор Живков какво е ставало по-нататък с тези средства. Той е трябвало само да плаща.

Бившият генерал секретар на БКП казва:
„Никой никога от ЦК на КПСС ни е давал отчет къде са отивали тези долари. Просто сме си вярвали – секретен фонд, за който знаят само първите секретари на комунистическите партии. Веднъж само съм разговарял в Москва със секретаря на ЦК на КПСС Борис Пономарьов, който поиска да увеличим вноската, но аз му казах, че повече от това не можем.”

Фонд „Москва” дава представа и за една друга страна от взаимоотношенията на българския партиен и държавен ръководител с Кремъл. Изискването за плащанията от българската страна са били неотменими и изпълнението им е стриктно наблюдавано.

С плащанията Живков един вид е подпечатвал лоялността и подчинеността си пред Москва. Думите му са показателни:
„Ако не внесем до края на годината дела си, съветските другари ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Такива бяха времената. Без Москва не можеше да се издигне първият секретар на БКП, не можеше да се назначи и смени министъра на народната отбрана. Ние без тях не можехме.

Имахме културни, търговски взаимоотношения, пък и ако щете това ако аз се опъна и откажа, друг ще сложат на мое място и пак ще се дава валута. Те са много чувствителни на тази тема и още са така чувствителни.

Всичко това поред мен беше неизбежно за онзи етап. Вижда се, че много долари са отивала така, но не можеше по друг начин тази валута ЦК я е използвало от банката, тя е от републиканския бюджет. Разбирал съм, че тази валута изтича от страната, но по друг начин не можеше.”