Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Атаката срещу Георги Марков. Част 2: Отровен |
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване |
Написано от Христо Христов |
Четвъртък, 08 Септември 2011 20:26 |
На 7 септември 2011 г. се навършиха 33 години от покушението срещу българския писател Георги Марков в Лондон. В България обаче вместо да се почете и припомни тази дата се честват 100 години от рождението на Тодор Живков, по чиято заповед Държавна сигурност извършва убийството на един от най-талантливите писатели от неговото поколение. Сайтът desebg.com припомня какво се е случило през септември 1978 г. в поредицата „Атаката срещу Георги Марков”. Текстовете са част от главата „Смърт в 1,5 милиметра” от документалната книга на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г. В част 1 се разказва за началото на акцията на ДС срещу Георги Марков.
8 септември, 1978 г., петък, Лондон. Теодор Лирков, най-близкият приятел на Георги Марков в българската секция на Би Би Си, продължава разказа: „На другия ден, 8 септември, около 17 ч. аз се опитах да се свържа с Марков и да разбера как се чувства. Анабел (съпругата на писателя, б. а.) ме уведоми, че той се чувства много зле. Тя бе изпаднала в истинска паника и аз веднага отидох у тях. Марков бе на легло, тресеше го ужасна треска. Температурата му се бе покачила и изобщо не бе в състояние да говори. Пристигналият по спешност лекар веднага извика линейка и аз придружих Марков до болницата “Сейнт Джеймс”.
Влошаването на Георги Марков Д-р Родерик Кенет Маррае, практикуващ лекар: „Като симптоми тя (Анабел Маркова, б. а.) съобщи за повръщане и треска... прегледах го и установих, след като той ми разказа историята на заболяването, че вече приблизително два пъти той повръща и е във фебрилно състояние1. Първата ми мисъл беше за гастро-ентерит2. Разпитах го допълнително във връзка с историята на заболяването и тогава за първи път той спомена за нараняване на крака... Спомням си, че той каза, че започнал да повръща около 10 часа вечерта на деня, в който раната била нанесена... Прегледах раната, която се намираше върху горната външна страна на дясното бедро. Имаше централно убождане, което се беше затворило, тъмно, може би замърсено. Около централната точка имаше възпаление с диаметър между 6 и 10 инча3... Пациентът спомена също така, че наранения крак е вдървен... Мисълта, която ме накара да уредя приемането в болница, беше вероятността от тетанус като резултат от нараняването и някои от симптомите, които потвърждаваха тази вероятност...”4 Теодор Лирков продължава разказа си: „Той беше приет в спешното отделение и аз за първи път си дадох сметка, че случилото се предишния ден на “Ватерло бридж” съвсем не е случайно. Погледнах отново бедрото му. Капчицата кръв се беше съсирила, но около нея се бе сформирало светлокафяво петно с диаметър около сантиметър, сантиметър и половина. Тогава разказах всичко станало предния ден на моста на дежурния лекар и той веднага извика полицията. Още преди тя да дойде, лекарят телефонира на редица други болнични заведения и медицински институти. По негова молба пристигнаха специалисти по съдебна медицина и токсиколози, които започнаха обстойни изследвания. За съжаление първите рентгенови снимки се оказаха некачествени. В момента, в който те бяха направени, някъде около 23 ч. в болницата пристигнаха двама униформени представители на Скотланд Ярд. Те установиха самоличността ми, разбраха, че случаят не е от тяхната компетентност и ми казаха, че с мен ще влязат във връзка специални антитерористични части за разследване на подобен тип престъпления. Малко преди полунощ напуснах болницата, оставяйки Марков в много тежко състояние. Той беше в полусъзнание, бълнуваше несвързани и неразбираеми думи, тресеше се от студ.”
Д-р Доузеф Мейдлинджър, практикуващ лекар: „На септември 1978 г. бях дежурен и приех г-н Георги Марков от Линет Авеню 23, след като беше докаран с линейка в 19.55 ч. В резултат на информацията, която получих, разбрах, че по-рано той е получил убодна рана на дясното бедро. През изтелите до момента часове е имал висока температура, повръщане и пълна отпадналост. При прегледа установих, че е много болен, интоксикиран5, с температура 40,5 по Целзий. На дясното му бедро отзад в средата имаше убодна рана. Тя беше възпалена със заобикалящо я уплътнение с диаметър 3 инча. Поставих предварителна диагноза за тежка септицемия6 вследствие на инфектираното убождане на бедрото...”
Д-р Казимиеж Новак, хирург, дава следните показания: „Разбрах, че пациентът страда вероятно от остра септицемия и едва ли се нуждае от хирургическа намеса, поради което направих бърз преглед, и единствената патология, която установих, бяха повишената температура, учестеното дишане, потене. Констатирах малка прободна рана на дясното бедро, заобиколена от повърхностно кожно удебеляване с диаметър 7 см. То обаче беше относително малко и незабележимо...”7
Д-р Бернард Райли, главен лекар на болницата „Сейнт Джеймс” пояснява: "... той е бил напълно добре преди инцидента. При прегледа констатирах, че г-н Марков изглежда с топла кожа, интоксикиран и болен (фебрилен)... Пулс 130 мин., равномерен, нормален характер и обем. Кръвно налягане 120/75... Забелязани бяха някои болезнени лимфни възли от повърхностната ингвинална група8, максимално изразени вдясно... Прегледът на дясното бедро показва приблизително 6 см овален район на уплътнение и възпаление, който беше болезнен. Беше забелязано централно убождане с размер приблизително 2 мм. Впечатлението ми беше, че най-вероятната диагноза е за пирексия9 (фебрилно състояние) с неизвестен произход със септицемия... Той беше приет в отделение 21 за провеждане на обикновените изследвания при пирексия с неизвестен произход... Рентгеновото изследване на бедрото не доказа находка на чуждо тяло. Тъмната окраска интерпретирах като артефакти на филмовата емулсия или филмовата касета (поради микроскопичния размер на сачмата, лекарят възприема нейното отражение върху снимката като дефекти от качеството на рентгеновата снимка, б. а). Забелязана беше степен на отичане на меката тъкан... Температурата остана доста висока – с дозите разтворим аспирин се постигна понижаване само с 1 градус”10
Оперативният работник от Първо главно управление на ДС Георги Новев проследява преминаването на агент „Пикадили”, което очакваше. Опознавателните знаци сочеха, че той е изпълнил задачата. Агентът се появява в предварително посочения час и минава през площада, а служителят на ПГУ Новев трябва само да осъществи визуален контакт11. „Пикадили” е пристигнал същия ден с полет от Лондон, а офицерът, който го вербува преди шест години, с полет от София. С италианския си паспорт агент „Пикадили” . Франческо Гулино12 не можеше да събуди съмнения при влизането в родината си. Оперативният работник от българското разузнаване знае, че го изпращат за среща с агент, който познава лично и е един от малцината в управлението, които могат да го разпознаят визуално. Разпознаването беше достатъчно, за да разберат в Центъра, че операцията е изпълнена. Макар и регистрирането само на визуален контакт Новев знае, че маршутирането му до Рим влиза в разрез с установените в ПГУ правила за сигурност да не се извършват важни оперативни мероприятия около празници като 9 септември. След като осъщестявва визуален контакт с „Пикадили”, Новев излита за София, където докладва за срещата, а агентът напусна Италия.
1. Фебрилно състояние е състояние на повишена температура.
Премини към част 3 - тук. |