|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Къде са откраднатите от ДС културни ценности. Част 1: Политика на БКП и резултати от „придобиването” ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Вторник, 21 Април 2015 15:48

Посетителите на „Лувъра” сигурно ще останат очаровани от откритата наскоро изложба на България за тракийската култура „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България”, а управляващите ни още дълго ще говорят колко важна за имиджа на страната ни е тя, но положението с културно-историческото наследство далеч не е толкова розово. В някои случаи белите полета, създадени от липсата на приемственост и безхаберие от страна на държавни институции повдигат повече въпроси от отговори за опазването на културното и историческо наследство на страната.

 Сайтът desebg.com представя журналистическо разследване, с което се опитва да повдигне завесата зад неясната съдба на различни ценности, свързани с българската култура и история, „придобити” зад граница по оперативен път по времето на управлението на БКП от разузнавателната структура на бившата Държавна сигурност – Първо главно управление (ПГУ) в продължение на близо две десетилетия.

В част 1 от разследването е представена неявната политика на БКП в тази област, механизмът на осъществяването й чрез ПГУ през 70-те и 80-те години на ХХ век и някои от по-големите резултати.


Създаване на културно-историческо разузнаване

През 2012 г. в архивите на бившата Държавна сигурност, съхранявани от Комисията по досиета, бяха открити оригиналните документи по операцията на Първо главно управление на Държавна сигурност за кражбата на черновата на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски от българския манастир „Св. Георги – Зограф” в Света гора през 1985 г. Архивните документи не само развенчаха един от създадените от ДС още в началото на прехода митове за „героичното” поведение и „заслуги” за опазването на оригинала на Паисиевата история, но и за първи път осветлиха дейността на разузнавателната структура в ПГУ, натоварена с тези задачи, а именно отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (виж по-подробно документалната книга „Операция МАРАТОН” на Христо Христов, изд. „Сиела”, 2012 г.)

Непроучените дотогава документи разкриха, че през 1971 г. в ПГУ на ДС е сформирана нова разузнавателна единица – въпросния отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР). Основен идеолог на отдела е Александър Фол, по това време доцент в Софийския университет „Климент Охридски”, който, въпреки че все още не е придобил славата на траколог, има решаваща дума по организирането и насоките на работата на отдела.

Създаването на КИР съвпада с влизането на дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова в политиката. По това време тя е назначена за зам.-председател на Комитета за изкуство и култура, а малко по-късно го оглавява.

 

alt

 

Архивът на ПГУ показва, че сформираната през 1971 г. група за културно историческо разузнаване, която трасира пътя на утвърждаването на отдел 14, предшества утвърждаването на партийно-държавните мероприятия по опазването на паметниците на културата зад граница. Това става през април 1972 г., когато Секретариатът на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, приема мероприятия за издирване, опазване и стопанисване на българските паметници на културата в чужбина. За изпълнение им със заповед на министъра на вътрешните работи Ангел Цанев през юни 1972 г. е създаден отдел 14 КИР в ПГУ.

На новосформирания отдел е поставена задача да подпомага политиката на БКП в сферата на културата, а едно от основните направления на работа е придобиването на културно-исторически ценности зад граница, пряко свързани с България. Под „придобиване” следва да се разбира кражбата чрез оперативно-агентурни способи на оригинални документи или други артефакти. В други случаи са придобивани копия на определени архивни източници, отново използвайки неявни способи. В документите на отдел 14 КИР е посочено:

„Издирване и връщане на наша територия на най-ценните исторически и културни паметници на развитието на нашата държава и народ, които по категоричен начин да опровергават фалшифицирането и опитите да се ограбва нашето културно-историческо наследство.

Провеждане на специални мероприятия за влияние, подпомагане културната политика на Партията зад граница и осуетяване на опитите за спекулации с материалното и духовно наследство на българския народ и неговото сегашно и бъдещо социално и културно развитие.”

Основните цели за проникване на КИР стават библиотеки и архивохранилища, различни изследователски и научни институти, както и частни колекции в Гърция, Турция, Югославия, Италия, ФРГ, Румъния, Австрия и др.

 

alt

 

Още в началото между отдел 14 и Людмила Живкова е създадена пряка телефонна линия, тип петолъчка, защитена от подслушване, а за кратко време КИР се превръща в гръбнака на неявната партийна политика, с която режимът пропагандира културната политика на НРБ, чието лице неслучайно в този период е дъщерята на Живков.

За подсигуряване и осъществяване на набелязаните задачи отдел 14, привлича и изгражда широк агентурен апарат сред учени и експерти в областта на историята и културата.


Какви културно-исторически ценности са „придобити”

В богатата архивна документация за дейността на отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване в периода 1972-1988 г., която се съхранява в Комисията по досиетата, съществуват множество материали, които разкриват, една част от „придобитите” по агентурно-оперативен път ценности от чужбина, оценени като важни за българската култура и история. Тези данни се съдържат както в отделни строго секретни информации, така и в годишните отчети на отдел 14 КИР.

Те показват, че дейността по „придобиването” е отчитана лично пред тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Архивите на ПГУ разкриват и друга практика. Тя се изразява в следното. За почти придобивка, реализирана от отдел 14, независимо от съдържанието й, е информирана чрез министъра на вътрешните работи Людмила Живкова, която оглавява и  Междуведомствената комисията за издирване и опазване на паметниците на културата в чужбина.


Документи на цар Борис I и Йоан Кукузел

Сред по-ценните придобивки, които културно-историческото разузнаване реализира е преписка на цар Борис I с византийски император и римски папа (а архивните документи на ПГУ не се посочва кои точно, бел. ред.).

 

alt

 

Сред една от важната документация за важни български исторически фигури, са материали за Йоан Кукузел – Ангелогласния, най-значимият средновековен български светец, църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо.

В архивите на отдел 14 обаче не се посочва източника на придобиването и агентурно-оперативното мероприятие, чрез което са придобити.


Картини на Владимир Димитров – Майстора

След ценните архиви идва ред на картините. В документите на КИР е посочено, че отдел 14 придобива няколко ценни картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му период. В този случай е посочена страната, от която те са придобити от културно-историческото разузнаване – САЩ. Известно е, че през 1924 г. големият български художник сключва договор с тогавашния пълномощен министър на САЩ в Чехословакия Джон Крейн, който срещу солидна за времето си предварително откупува картините, който Майстора нарисува през следващите четири години. Според  различни специалисти творчеството му в този период възлиза на около 200 картини.

Отделно от тях американският колекционер и меценат откупва 30 картини с туш на Майстора на накуп преди това през 1922 г. когато двамата се срещат на изложба на римските художници в Италия.

 

alt

 

През 1980 г., когато е отбелязана 100-годишнината от рождението на Владимир Димитров – Майстора, включена в календара на ЮНЕСКО, в София е открита изложба с 60 известни картини от колекцията на Крейн, които остават в България.

Специалистите смятат, че десетки картини на художника са в неизвестност. Кои точно произведения на Майстора КИР връща от САЩ не става ясно от архивите на разузнаването, както и по какъв точно начин са „придобити”.


Скулптури на световно известния Асен Пейков

В архива на отдел 14 на ПГУ се съдържа информация и за придобити скулптури на световно известния български скулптор Асен Пейков. Роденият през 1908 г. в София творец завършва Художествената академия. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба, след това напуска окончателно България.

Пейков живее във Франция, Испания и САЩ, но се установява в Италия. Там се превръща в една от водещите фигури на италианската скулптура. Създава над 1 300 творби. В ателието си в Рим прави потрети на много редица италиански интелектуалци както и на много световно известни личности.

 

alt

 

Едни от най-известните му творби са статуята на Леонардо да Винчи на международното летище в Рим, бронзовата Минерва в университета в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, фигурата на Атлета в Чекиньола, бюстът на Папа Пий ХII-и за конгресния център „Мондо Милиоре” в Рим и др. Умира в Рим през 1973 г. В архивите документи на ПГУ не се уточнява пътя, по който са придобити негови произведения.


Операцията по придобиването на фотоархива на проф. Матей Матеич

За разлика от изброените „придобивки”, за които архивът на ПГУ не съдържа по-подробна информация за разузнавателните операции по придобиването им в архивните фондове на културно-историческото разузнаване са запазени документи, които разкриват в детайли операцията на Държавна сигурност при „придобиването” на фотоархива на Матей Матеич сръбски енорийски свещеник и професор с американски паспорт в университета по славянски език в гр. Колумбус – столицата на щата Охайо, САЩ.

През 1970 г. той успява да извърши първата голяма изследователска експедиция в светогорския манастир „Хилендар” и още няколко  последващи посещения в обителта да проучи и заснеме над 800 славянски маноскрипти, които излага в Охайския държавен университет и които се превръщат в една от най-големите си колекции на славянски документи по това време.

ПГУ започва да го проучва, като му завежда обектова разработка под псевдоним „МАЙКЪЛ” и се добира до голяма част от фотоархива му, когато през 1980 г. той посещава София за една седмица, като успява да я преснима.

В строго секретна докладна записка на отдел 14 КИР относно „Провеждане на М-„Г” на „МАЙКЪЛ” на 14 юни 1980 г. са разкрити подробностите на операцията.

Проф. Матеич пристига в България след обиколка във Франция, Австрия, Италия и Румъния. Той се настанява в хотел „Балкан” (днес Шератон). Поставен е под външно наблюдение, а телефонът в хотелската му стая е подслушван. Установено е, че той носи със
себе си микрофилми на славянски ръкописи, придобити от страните, в които е пребивавал и друга документация, представляващи интерес за КИР.

Решено е преснимането им да се извърши в хотелската му стая. През времето на операцията професорът има среща с човек, който работи в държавна институция, но това е прикритието му, тъй като е оперативен работник от ПГУ.

Обстановката в хотела е обезпечена от оперативни работници от Софийско градско управление на МВР-ДС, като е създадена и връзка между тях и проникващата група от двама оперативни работници от отдел 14 КИР.

За час престой в стаята на госта са преснимани около 150 страници документи. За преснимане на микрофилмите на професора обаче се налага ПГУ да проведе допълнително мероприятие. ТТо се реализира, когато „МАЙКЪЛ” присъства на официална вечеря, поканен от МВнР в ресторант „Кристал”. Там е поставен под наблюдение от оперативна група.

 

alt

 

Микрофилмите също са преснети в стая на проф. Матеич в „БАЛКАН”, където е вкарана необходимата апаратура, а тримата оперативни работници на КИР са обезпечени отново от своите колети от СГУ.

Мероприятието е непосредствено ръководено и контролирано на место от началника на отдел 14 отдел полк. Георги Авджиев.

За около три часа и половина са преснети са около 5000 кадъра. Преснетите документи имат следното съдържание:
Пълно описание и сигнатури на 26 ръкописа, заснети от „МАЙКЪЛ” в Зографския манастир – 3 страници;

  • Писмо на Микаела Айовину американска специалистка в България до проф. Матеич, в което се третират въпроси на контактите с български учени и издаване на български научни трудове на английски – 2 страници;
  • Списък и сигнатури на славянски ръкописи, намиращи се в университета в гр. Утрехт, Холандия – 4 страници;
  • Писмо на Микаела до агенция „Айрекс” да й се осигури статут на специализант в България без стипендия.
  • Списък на ръкописи, заснети от „МАЙКЪЛ” в съветски библиотеки – 29 страници;
  • Списък на ръкописи, подготвени от югославски специалисти за изложба – 11 страници;
  • Допълнителни данни бележки по ръкописи, заснети в Хилендарския манастир – 5 страници;
  • Списък и описания на старославянски ръкописи във Великата лавра (най-големият манастир в Света гора, бел. ред), по които „МАЙКЪЛ” е работил през 1975 г. – 3 страници.
  • Списък на описание на старославянски ръкописи в манастира Ивирон (на Света гора, бел. ред.) по които „МАЙКЪЛ” е работил през септември 1975 г.;
  • Списък и сигнатури на старославянски ръкописи, намиращи се в университета в гр. Колиджвил, щата Минесота, САЩ . Общо 295 ръкописа – 9 страници;
  • Списък и сигнатури на ръкописи от Хилендарския манастир – 2 страници.

След операцията ПГУ установява, че на преснетите микрофилми има ръкописи от различни архивохранилища в света. Копия от тях в България няма. По предварителна оценка ръкописите представляват значителен интерес. „Филмите се нуждаят от обработка от специалисти, след което ще може да се прецени как да бъдат използвани”, е отбелязано в документа.


Пишеща машина на МВРО и грамота на императрица Мария Тереза

През 1981 г. отдел 14 КИР прибавя нови „придобивки” в колекцията си. Това са пишеща машина на ВМРО и оригинал на грамота на австрийската императрица Мария Тереза за банатските българи. Грамотата е придобита по оперативен път от Румъния.

 

alt

alt

 


"Венецът" на придобиването – кражбата на Паисиевата история

В един от най-упорито разработваните от ПГУ източници на сведения за българската история зад граница е българския манастир „Св. Георги – Зограф” в Света. КИР го разработва от самото начало на образуване на отдел 14 под кодовото име „ЦИТАДЕЛА”.

През втората половина на 70-те години на ХХ век отделът успява да внедри в монашеското братство свой секретен сътрудник, също монах, който работи под псевдонима „ХАДЖИЕВ”. На него му е възложено да преснима оригинали на славянски ръкописи и други ценни материали.

На практика това са едни от първите „придобити” от КИР славянски ръкописи. Осигуряването им е отчетено като високо постижение лично от началника на Първо главно управление на ДС ген Васил Коцев, който от своя страна с останалото ръководство на ПГУ запознава с тях на специална среща министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Той пък ги поощрява, като им отправя призива, че е време да „придобият” и ценни оригинали от „Зограф”.

 

alt

 

От българската света обител са придобити над 4000 филма с повече от 150 00 кадъра на славянски ръкописи, хрисовули и старопечатни книги. Освен тях за осигурени и над 800 цветни диапозитиви, на които са заснети сгради и миниатюри. Отделно е придобита и информация за над 200 ценни икони.

„Венец” в дейността на ПГУ обаче остава кражбата на черновата на Паисиевата история през 1985 г., когато двама оперативни работници от резидентурата в Гърция успяват да подменят оригинала с предварително изработено копие.


Съхраняване на откраднатите ценности

Макар и ценни за българската история придобитите чрез кражба ценности не могат да бъдат нито експонирани, нито пуснати в научен оборот. ПГУ се бои от разкриване на своите агентите и по тази причина се въздържа от обявяване на някои по-важни ценности, придобити по оперативен път.

За страхът от разкриване говорят самите документи на разузнаването. Страхът от разкриване на агентурата при реализиране на придобити от разузнаването документи

В началото на 80-те години ПГУ прави предложение за създаване на информационно-реализационно звено на КИР. Идеята е такъв център да се създаде към Комитета за изкуство и култура (КИК), чиито щат и работа обаче да се ръководят от ПГУ. Предвидено е в него да работят предимно оперативни работници на прикритие. В строго секретното „Предложение за създаване на Център за историческа и културна информация с ограничено разпространение към Комитета за култура” се посочва:

 „Досегашният начин за отчитане и реализация на получената документация не отговаря на изискванията на секретност и конспирация в работата на разузнаването. Съществуват възможности за разкриване на наши секретни източници и за злоупотреби с получените материали, за които са разходвани оперативни средства.

Наред с това, голяма е вероятността да се разкрият зад граница наши интереси от страна на официални български институции, които имат сходни с нашите задачи.

За да се избегнат тези опасности е необходимо да се създаде Център за историческа и културна информация с ограничено разпространение.”

Такъв център обаче не се създава и работата на КИР продължава по стария неефикасен начин до краха на комунизма през 1989 г.

С нерешаването на този проблем следва и вторият – съхранението на придобитите материали. Архивите на ПГУ разкриват, че реобладаващата част от важните за историята на България документи, фотокопия и различни артефакти са натрупани в една пригодена за хранилище стая в сградата на разузнаването на ул. „Хайдушка поляна” в столицата. Стаята фигурира под №13 и се намира на 13-ия етаж на разузнаването. Оказва се фатална за голям брой исторически материали, за които ПГУ хвърля значителни средства и човешки ресурс, за да ги открадне.


Стая №13

Според документи на Първо главно управление на ДС във въпросната стая №13 на 13-ия етаж разузнаването съхранява близо 3000 оригинални документи, 170 000 микрофилмови кадъра, около 10 движими паметници; икони, картини и други, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица, които не са пуснати в научно обръщение. Ето как е описано хранилището от самото разузнаване:

„Поради липса на подходящо помещение за съхраняването на специални материали – придобити писмени и веществени паметници на историята и културата от отдел 14 ПГУ-ДС, намиращи се временно на негова територия, същите се съхраняват в стая 13 на етаж 13 в наличните каси и дървени шкафове.

 

alt

 

Редът за съхраняването и ползването на тези материали е следния:

"При постъпването на придобити писмени и веществени материали същите веднага се записват в специална за целта книга от технически сътрудник на отдела. След предаването и записването на материалите ползването им става само с разрешение на началника на отдела или неговия заместник, като ползвалият материала се подписва в специална за целта книга с посочване на дата и година и точно ползваните материали (страници, копия, брой, екземпляри и пр.).

Изнасянето на ценни исторически вещи от помещението става с разрешение на началника на отдела или неговия заместник и в присъствието на най-малко двама служители. Връщането на материалите след ползване се удостоверява с подпис на техническия сътрудник.

Касите и шкафовете, в които се пазят материалите се запечатват с пластелин и личен печат на отговарящия за тях технически сътрудник.

В отделна книга се вписват получените за оперативно ползване книги и други официални източници и тяхното ползване става само срещу подпис и с разрешение на началника или неговия заместник.

Забранява се ползването на хранилището за служебен кабинет. Оперативните работници на прикритие използват за работа дървена стая №19. Когато отговарящият за материалите служител отсъства, се замества от специалист-машинописеца.

Абсолютно се забранява пушенето в хранилището, ползване на нагревателни уреди и други каквито и да било запалителни материали. С оглед предпазването на материалите от увреждане, радиаторът в помещението се изключва. Помещението се проветрява най-малко един път дневно за регулиране на температурата. В помещението задължително се осигурява пожарогасител.

В отделни случаи помещението може да бъде използвано за провеждане на партийни събрания и служебни съвещания.

След изтичане на работното време помещението се заключва и запечатва по подходящ начин от техническия сътрудник или заместващия го. Влизането в помещението в извънработно време става само с разрешение на началника на отдела или неговия заместник в присъствието на отговорника на помещението или един оперативен работник, като се отбелязва в специална тетрадка или протокол.

Отговорният технически сътрудник се грижи за правилното съхраняване на материалите, за спазване на установения ред и прави предложения за подобряване на работата в тази насока.

В специалното помещение се включва сигналната система на дежурния на ПГУ-ДС. Влизането на външни лица в помещението е абсолютно забранено. Почистването на помещението се извършва в присъствието на отговарящия за него.”

Създаването на този ред в хранилището за придобити материали става едва през 1981 г. след докладна на началника на отдел 14 полк. Георги Авджиев до ръководителят на ПГУ ген. Васил Коцев.  От документа става ясно, че в разузнаването осъзнават много добре непригодните условия, при които са поставени откраднатите зад граница материали, някои от които и оригинали. Началникът на отдел 14 полк. Авджиев открито говори за съществуването на „реална възможност за похабяването им и лишаване от възможността за тяхното използване”.

 

alt

 

„Поради това, че на този етап не съществува възможност за преместване на тези материали и вещи в специално за целта помещение, предлагам да разпоредите за следните временни мерки” пише полк. Авджиев и предлага:

„Да бъде даден един железен двукрилен шкаф, в който ще бъдат пазени най-ценните материали. Наличните дървени шкафове да бъдат ремонтирани с оглед да могат да се заключват. С оглед противопожарното осигуряване на помещението да бъде предоставено подходящо преносимо пожарогасително средство. Със същата цел към наличната чешма в помещението да бъде зачислен подходящ маркуч.

На прозорците на помещението да бъдат поставени предпазващи светлината черни пердета. При първа възможност да бъде осигурено подходящо помещение за съхраняването на материалите.”

Такова подходящо помещение не се осигурява и придобитите документи и вещи стоят в продължение на години във фаталната стая №13 на 13-ия етаж в ПГУ. Нещо повече, в архивите на разузнаването съществуват данни, че поради небрежност и неспазване на правилата някои от документи са разнасяни насам-натам, докато се стигне до частичното им унищожаване, а други са напълно загубени. Така при прехвърлянето на едно агентурно дело към Софийско градско управление изчезват придобитите от агента материали – османски архиви.


УТРЕ СЛЕДВА: Каква е съдбата на "придобитите" ценности от ПГУ след промените? Отговорът на държавните и културни институции 25 години по-късно.


*Журналистическото разследване е осъществено с подкрепата на фондация „Програма достъп до информация” и фондация „Америка за България” с активното използване на Закона за достъп до обществена информация.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов