Сайтът desebg.com публикува документално разследване за втория фалит по време на управлението на БКП през 1977/1978 г. То е изградено върху малко познати документи на комунистическата партия и показания на висши стопански и партийни ръководители, дадени пред Главно прокуратура по дело №4/1990 г. за причините на икономическата катастрофа, наследена от управлението на БКП след краха на тоталитарния режим през 1989 г.

Разследващият журналист Христо Христов иска и получава достъп от главния прокурор до 1300-те тома по делото, в което са събрани най-важните архивни материали за стопанската история на България от средата на 50-те години до 1990, описващи трита фалита на управляващата тогава Българска комунистическа партия, начело с Тодор Живков. Документалното разследване е издадено в книгата „Тайните фалити на комунизма”, 2007 г., изд. „Сиела”.

„Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна.”

Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков към съветския ръководител Леонид Брежнев по време на срещата им в Крим през лятото на 1978 г. С тези думи Живков признава пред генералния секретар на КПСС втория фалит, до който България е докарана през 1877/1978 г. в резултат на некомпетентното икономическо управление на БКП.

Най-голямата тайна при комунизма – информацията за външния дълг

„Въпросът за външния дълг на страната беше строго секретен и никога не е разглеждан на заседание на Политбюро като цяло, а само в най-тесен кръг от пряко отговорни лица”, посочва вицепремиерът от 60-те и 70-те години Живко Живков пред Главно прокуратура през 1990 г. по време на разпитите му по делото за икономическата катастрофа в резултата на управлението на БКП.

Той назовава въпросните отговорни лица: „Това бяха първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който беше и председател на Министерския съвет тогава, първият зам.-председател на Министерския съвет – в случая аз, като с това се изчерпват членовете на Политбюро, които бяха в течение на въпроса. В течение на външния дълг бяха Апостол Пашев, председател на Държавния комитет по планиране (ДКП), Димитър Попов, министър на финансите, Кирил Несторов, председател на БНБ.”

Думите на бившия дългогодишен вицепремиер Живко Живков разкриват до каква степен още в самото начало данните за задлъжнялостта на комунистическото управление са поставени в пълна секретност дори в самото висше партийно и държавно ръководство. Те ще останат такива през целия 45-годишен период, през който на власт е БКП. И други партийни фигури потвърждават това. Петю Кирацов, секретар на ЦК на БКП, отговарящ през 70-те години за промишлеността енергетиката и строителството, посланик в ГДР и генерален директор на Централния институт за научно-техническа информация (1980-1985), посочва:

„Въпросът за външния дълг на България не беше обсъждан от Живков със секретарите на ЦК. На заседания на Политбюро, на които съм присъствал като секретар, понякога съобщаваха размера на външния дълг, но без той да се коментира. Обикновено това ставаше при приемането на годишния план, когато се обсъждаха въпроси на износа на наши стоки, за да се намали дългът ни.”

Проблемите с валутния баланс още през 60-те години водят до създаването на специална валутна комисия към правителството, която има значително по-ограничени функции от Валутната комисия, създадена в края на 1977 г. към Политбюро и оглавявана Живков. Министърът на външната търговия от 60-те години Лъчезар Аврамов обяснява пред прокурорите от Главна прокуратура как е стоял въпросът с външния дълг:

„До 1970 г., когато аз се занимавах с тези въпроси, българският външен дълг се движеше в рамките на 2.5 – 3 млрд. долара. Политбюро определяше размера и източниците на външните заеми. Дейността на БНБ се наблюдаваше дълго време от Гриша Филипов. Никога БНБ или Министерският съвет не можеха да вземат решение за получаване на кредити от чужбина без становището на Политбюро.

По времето, когато бях председател на Валутната комисия при Министерския съвет, въпросът за външния дълг се следеше от комисията – какъв е размерът му, как се изразходват валутните постъпления. По това време председател на БНБ беше Кирил Несторов, а след него Кирил Зарев. По-късно Веселин Никифоров, Васил Коларов и Иван Драгневски. Валутната комисия към Министерския съвет просъществува до 1966 г., когато с решение на Бюрото на Министерския съвет беше разформирована.”

Молбите пред Москва за отсрочване на заемите на БКП

Когато през 1960 г. управлението на БКП довежда страната до неплатежоспособност, то е закърпено с едноличното решение на Живков да се продаде българският златен резерв на Съветския съюз, за да се върнат част от заемите на Москва. Хрушчов разбира какъв политически ефект би имала в този момент новината, че една от страните в социалистическия лагер е фалирала. Затова банкрутът на БКП е туширан с няколко последователни кредита от СССР в периода 1960-1964 г. През цялото десетилетие на 60-те години обаче валутният баланс стои като проблем пред управлението.

Положението се закрепва едва след като от 1968 г. България започва да получава значителни суровинни доставки в изпълнение на подписания година по-рано нов договор за сътрудничество и взаимопомощ. Живко Живков разкрива в показанията си пред прокуратурата:

„Известно увеличение на външния дълг на НРБ констатирахме през 1968 г., когато размерът му се увеличи вследствие на значителния внос за оборудване на голяма група химически заводи, а също и за внос на оборудване на по-високо техническо равнище. Той достигна 985 млн. щатски долара. Към Франция – около 160 млн. долара, към Западна Германия – над 100 млн., към Англия, Австрия, Швейцария. Една част от дълга беше към СССР – към съветските банки в Лондон и Париж.

Тогава в този тесен кръг преценихме, че трябва да се направят постъпки през съветското правителство за две неща. Първо, да се отсрочат плащанията към СССР в съветските банки в конвертируема валута. И, второ, да поискаме допълнително внос на дефицитни суровини и материали – метали и химикали, за да намалим вноса от капиталистическите страни. За целта през есента на 1968 г. в Москва се състоя среща, на която от българска страна бяхме Тодор Живков, Станко Тодоров, член на Политбюро и зам.-председател на Министерския съвет и представител на НРБ в СИВ, и аз като първи зам.-председател на Министерския съвет. От съветска страна участваха Леонид Брежнев, Николай Подгорни и Николай Косигин – председател на Министерския съвет на СССР.

В резултат на проведените разговори се стигна до договореност да се даде известна отсрочка на плащанията на НРБ към съветските банки в Лондон и Париж. И, второ, отпуснаха ни се дефицитни суровини и материали в размер на 40 млн. валутни рубли, които иначе трябваше да закупим от капиталистическите страни. След завръщането ни в НРБ правителството взе твърдо решение да не допуска увеличение на външния дълг към капиталистическите страни. Това решение ние стриктно спазвахме до 1971 г.”

Нарастване на външния дълг през 70-те години

През първите години на 70-те дългът бележи плавно покачване, а от 1974 г. започва рязко да се увеличава. Нарастването може да се проследи в една строго поверителна от особена важност справка на БНБ за външния дълг по години:

• 1970 г. – 1 млрд. и 303.1 млн. валутни лева;
• 1971 г. – 1 млрд. и 363.1 млн. валутни лева;
• 1972 г. – 1 млрд. и 651 млн. валутни лева;
• 1973 г. – 1 млрд. и 726.5 млн. валутни лева;
• 1974 г. – 2 млрд. и 620.1 млн. валутни лева;
• 1975 г. – 3 млрд. и 382.1 млн. валутни лева;
• 1976 г. – 4 млрд. и 132.2 млн. валутни лева;
• 1977 г. – 4 млрд. и 687. 2 млн. валутни лева;
• 1978 г. – 4 млрд. и 780.8 млн. валутни лева.

Забележка: Дългът в долари има друго изражение.

Петролната криза от 1973 г., когато страните – производителки от ОПЕК, налагат контролирано производство на петрол и увеличават цената му, оказва значително влияние върху световната икономика. От нея печелят основните износители, сред които е и СССР. Съветският съюз започва да печели повече валута, без да увеличава капацитета на производството си. В България обаче, въпреки че получава съветски нефт, част от който продава на трети страни, правителството не предприема ефективни мерки, които да смекчат удара върху икономиката от покачването на цените на петрола. Тогавашният председател на БНБ и впоследствие ръководител на ДКП Кирил Зарев посочва в показанията си пред Главна прокуратурата:

„До 1970 г. у нас се използваха кредити от западните страни в конвертируема валута и съответно външният ни дълг нарастваше, но това нарастване беше малко. Към 1970 г. този дълг беше 1.1 млрд. долара. През следващите три години годишно нарастването на валутния дълг беше малко по-голямо и варираше между 200-250 млн. долара. Рязко покачване на дълга настъпи през 1974 г., когато той беше увеличен с 900 млн. долара. През 1975 г. дългът нарасна с 800 млн. долара. Аз постъпих през 1975 г. в плановия комитет и през същата година вече решителни мерки не можеха да се предприемат. Общият дълг през 1975 г. беше над 3.5 млрд. долара.

За петилетката 1976-1980 г. беше разработен валутен план, при който се целеше да се задържи и намали растежът на дълга, а след това да се премине към абсолютно намаляване на задълженията по този дълг. Действителното намаляване на дълга започна през 1979 г. До 1982, докогато бях в плановия комитет, намаляването на дълга възлиза на около 1.8 млрд. долара до 2 млрд. долара.”

Дотиране на НРБ от СССР и пасивното салдо

Как се отразява покачването на цената на петрола върху търговията между България и СССР? Кирил Зарев допълва:

„При рязкото покачване на цените на петрола Съветският съюз също постави въпроса за цените на нефта и горивата, които ни продаваха. СИВ взе решение цените на петрола, газа и другите енергоизточници да се определят, като се вземе основата на осреднените международни цени за пет години назад. Ние поставихме въпроса за корекции на цените на селскостопанските и на хранително-вкусовите стоки през 1977 г. Тогава се взе решение за даване под формата на дотации от СССР по 400 млн. рубли годишно. Пасивът, който понесохме от изменението на цените на нефта за петте години до 1981 г, беше около 2.5-3 млрд. валутни лева. Истината е, че в международната ни търговия, включително и със СССР, се появи пасивно салдо. Освен дотациите, които се дадоха от СССР, цените на другите стоки се балансираха.
Когато започна покачването на цените на петрола, СССР намали доставките на нефт за България с около един милион тона. Намали доставките и за другите страни в СИВ. Казаха, че не могат да доставят по-големи количества и че това, което ни се доставя, е достатъчно. Споровете бяха много дълги и трудни, но те се наложиха.”

Москва е принудена отново да отпуска финансова помощ под формата на два поредни годишни транша от по 400 млн. рубли, защото управлението на Живков пак е изправило страната до ръба на неплатежоспособността. Валутните задължения към 1978 г. достигат заплашителните 6 млрд. долара. Отпускането на съветската помощ обаче не става толкова лесно и Живков и другите държавни ръководители са поставени в унизителното положение да молят Москва да ги спаси за пореден път.

Опитите на Живков да надхитри Москва с „Генерална схема” за сътрудничество

В това отношение показателни са преговорите на правителствено ниво между българската и съветската страна. Личи си, че руснаците вече са вдигнали ръце от хроничните български дългове и предлагат преструктуриране на българската икономика. Групата на СССР за развитие в България поставя акцент върху селското стопанство, хранително-вкусовата и леката промишленост. Кирил Зарев обяснява реакцията на София:

„Българската страна беше против, защото цените на стоките от селското стопанство, хранителната и леката промишленост на международния пазар и на пазара в СИВ бяха дискриминационни. Бяха с много ниска възвращаемост с изключение на цигарите и виното. Всички други бяха с дотации. На второ място, развитието на селското стопанство и на хранително-вкусовата промишленост изискваха изграждането на суровинна база, тоест изграждането на химия за торове, за влакна, пластмаси, растителна защита.”

Ето как точно се развиват преговорите. В началото на 1978 г. Политбюро утвърждава Генерална схема за всестранно сътрудничество и специализация и коопериране в областта на материалното производство между НРБ и СССР до 1990 г. Зад помпозния израз „Генерална схема” не се крие нищо друго освен желанието на Живков да си осигури твърди гаранции за суровинните доставки от Съветския съюз за следващите 12 години. Тя е предложена в момент, когато управлението в София отново е изправено пред нарасналия до невъзможност за обслужване външен дълг.

На преговорите по генералната схема в Москва българската страна е представена от Тано Цолов, Кирил Зарев и Андрей Луканов. Руското ръководство обаче вече също се интересува какво правят българските им другари, че имат такъв неконтролиран външен дълг, и на българската делегация й се налага да дава обяснения.

Обясненията на висшето ръководство на БКП за дълговете пред Кремъл

„По време на разговорите се наложи отново да се спрем на въпроса за причините, поради които натрупахме през последните 3-4 години задължения, и какъв изход виждаме. Посочихме, че задълженията към Запада произтичат главно от вноса на суровини и материали за около 750-900 млн. долара и оборудване за около 350-400 млн. долара годишно, които сме принудени да осъществяваме, тъй като социалистическите страни не са в състояние да задоволяват изцяло потребностите ни. При това 82 на сто от стокообмена си ние осъществяваме със социалистическите страни и само 18 процента с несоциалистическите държави”, се посочва в докладната записка до Политбюро на ЦК на БКП за преговорите.

Съветската страна подлага на съмнение заложените в българските планове прогнози и препоръчва да се развие електрониката, но при условие че значително се подобри качеството. Коментирано е и положението в тежкото машиностроене и металургията, където руснаците предлагат да се водят разговори за изграждане на трета металургична база със стан за висококачествени стомани.

От Кремъл заявява, че няма да може да осигури поисканото металургично оборудване. Съветското правителство изтъква, че СССР има проблеми с добива на нефт и не може да изпълни плана за 1977 г. и 1978 г. Производството в европейската част на Съюза е на изчерпване и разработването на нови по-отдалечени райони изисква допълнителни инвестиции и нови технологии. Това означава, че две трети от прираста в разходите за добива отиват само за поддържането на достигнатия обем. С това руснаците обясняват трудностите за задоволяването на исканите от българската страна доставки до 1990 г.

Живков удря на молба към Москва: Да отложим с 10-15 години дълговете си

България е принудена да моли формираните дългове на НРБ към СССР да бъдат отложени с 10-15 години, а комплектните обекти, които ще се получават от 1978 г., да се предоставят на кредит. Съветската страна не може да направи подобни отстъпки. Николай Байбаков, зам.-председател на Министерския съвет на СССР и председател на Държавния план на СССР, заявява, че се отнася с разбиране към нашето предложение, но проблемът ще бъде доложен в ЦК на КПСС и МС на СССР за решаване.

Това кара Живков лично да се срещне с Байбаков и пак да настоява за съветска помощ. През юни в Москва отново пристига българска делегация начело с министър-председателя Станко Тодоров. На нея са й предоставени два часа да изложи проблемите пред председателя на Министерския съвет на СССР и член на Политбюро на ЦК на КПСС Алексей Косигин. Българската делегация обяснява, че разработването на Генералната схема е не само икономически въпрос, но преди всичко политически. Той е свързан с развитието на българската икономика през следващите 10 години, което да бъде ефективно и да решава проблемите на жизненото равнище. Българската икономика не трябва да е губеща и да трупа дългове към СССР и Запада.

Отказът на Москва да договори с БКП доставки до 1990 г.

„Бяха посочени проблемите, които решаваме във връзка с нормализиране на платежните ни отношения, и особено тези по второ направление”, се казва в записката от срещата. Съветският премиер Косигин обаче категорично отговаря, че не е възможно да се прогнозират всички условия към 1990 г. и следва при съставянето на схемата да се изхожда от сегашната обстановка. СССР ще се стреми да осигури спокойното развитие на българската икономика. Съветският премиер дебело подчертава:

„Необходимо е обаче да се планират разходите, защото често пъти под натиска на различните органи в нашите страни искаме изведнъж много работи да извършим, а след това резултатите не са такива, каквито сме очаквали. Добре е, че борбата за решаване на валутния проблем се оглавява от другаря Тодор Живков и първите резултати вече са налице. Сега, след взетите мерки, друго е отношението на финансовите кръгове към България. Ако успеете да намалите макар и с малко задълженията си, това ще даде добро отражение във финасовите среди.”

Формиране на Валутна комисия под ръководството на Живков

По това време в София вече е формирана комисия към Политбюро на ЦК на БКП по валутните въпроси, станала известна като Валутна комисия. Тя е сформирана през октомври 1977 г., а в състава й влизат Тодор Живков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Кирил Зарев, Андрей Луканов, Емил Христов, Белчо Белчев, Веселин Никифоров и Христо Христов.

Тя има за цел Живков да постави под личния си контрол изразходването на западната валута. Първото решение на Валутната комисия е:

„Сега задача на задачите е да се създават условия за пълно разгръщане инициативата и творчеството на всички трудови колективи и стопански организации, на всички трудещи се за увеличаване производството на стоки за износ в несоциалистическите страни, за осигуряването на икономия на валута и повишаване ефективността на цялата външноикономическа дейност с оглед решително да се подобри платежният баланс на страната.”

Валутната комисия решава „подобряването на платежния баланс на страната с несоциалистическите държави да се превърне в общонародно дело. Всички и навсякъде да бъдат съпричастни в решаването на този жизнено важен проблем на нашето икономическо развитие на сегашния етап”.

Изпросване на икономически облекчения от СССР

Водената от Станко Тодоров българска делегация в Москва през юни 1978 г. успява да измоли поредните икономически облекчения. За 1978 г. България получава увеличаване на цените на селскостопанската продукция, която изнася в Съветския съюз, спира забавянето на доставките на важни суровини и машини. Получава безплатно лицензи за оръжейно производство и разрешение да търгува с произведената продукция във всички страни. Преодолява се изоставането в оборудването на някои енергийни проекти на ТЕЦ „Марица-изток” 3, ТЕЦ „Варна”, блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй”.

Срещата на Живков с Брежнев в Крим през 1978 г.

Проведените разговори два месеца по-късно между Живков и Брежнев в Крим също са не по-малко показателни за начина, по който българският ръководител се осланя на съветската помощ при решаването на икономическите и на финансовите проблеми, които управлението му има. Генералният секретар на БКП връчва на Брежнев предварително изработен доклад за „Някои съображения във връзка с организацията и координацията на сближаването на НРБ със СССР”.

В него отново е заложена по-голяма икономическа помощ за България, за да се овладее положението в страната. Брежнев обаче казва, че “да определим окончателно още сега евентуалните обеми на доставките на суровини и оборудване, които вие искате, ние не можем”. Брежнев лично предупреждава Живков за критичното нарастване на външния дълг на България:

„За задълженията на България към Запада ние сме говорили с теб неведнъж. Вниманието към този проблем не бива да отслабва, защото от икономически той може да прерасне в политически проблем. Ти ми разказа преди за вашата програма за постепенно излизане от бремето на дълговете към Запада. Другарите ме информираха, че тази програма вече дава първите резултати. Но очевидно заслужава още и още веднъж да се види какво може да се направи за намаляване на икономическата зависимост от капиталистическия пазар.”

Живков: Без помощта на Политбюро на ЦК на КПСС нямаше да сме платежоспособни

След Брежнев Живков взима думата, за да благодари „за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна”.

В писменото си изложение българският партиен и държавен ръководител отбелязва, че „в сега разработения проект на Генералната схема главно място и главно направление, което се определя на България, е производството на селскостопански произведения в прясно и преработено състояние, производство на стоки за широко потребление и производство на отделни машини. Сами разбирате, другарю Брежнев, че едно такова направление, независимо от съдържащите се в него някои хубави общи постановки, разкрива пред НРБ необоснована от всяка гледна точка икономическа перспектива за развитие”.

Той посочва, че валутният дефицит на България със СССР за двете изминали години възлиза на 3 млрд. рубли. Така за стоките, които България внася от СССР, българската страна трябва да плати, като изнесе с над 30 процента повече от предвиденото по плана. „Този проблем и неговото решаване вече надхвърлят възможностите на нашата страна и той прераства от икономически в политически въпрос.”

Живков признава, че без увеличение на цените на селското стопанство страната няма да издържи. „Отново искам да подчертая, че всичко, което предлагаме, е с цел максимално да се съдейства на Съветския съюз да се освободи от необходимостта постоянно да оказва икономическа помощ на България в нейното развитие, за да бъде нашата страна не само политически, но и икономически достоен и нужен партньор на Съветския съюз.”

Кремъл склонява да подпиши поредната кредитна спогодба с НРБ

В крайна сметка съветското ръководство за пореден път спасява управлението на Живков. Кремъл склонява да подпише поредната кредитна спогодба с България. Това става на среща на Живков с министъра на външната търговия на СССР Николай Патоличев. Двамата подписват спогодба за решаване на някои проблеми на търговско-икономическите отношения между НРБ и СССР в периода 1979-1980 г.

Живков парафира постигнатата с Брежнев договореност за предоставяне от съветска страна по 400 млн. рубли през 1979 г. и 1980 г. за стимулиране на производството и доставките на произведения на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и леката промишленост, както и за уреждане на заплащането на българските работници в СССР и за обслужването на съветските туристи в България.

Съветското правителство е дало на българските комунисти ясно да разберат, че не поема ангажименти за годините след 1980 г. и че ще следи дали Живков ще се справи с обещаното намаляване на външния дълг.

Брежнев през 1980 г.: Тодоре, намаляваме доставките за целия СИВ

В тези години Живков се мъчи по всякакъв начин да задържи обема на съветските суровинни доставки. Той прави няколко пъти герой на НРБ Леонид Брежнев, връчва му и Димитровска награда, а при посещенията на съветския лидер в България се опитва да договори нови отстъпки на четири очи по време на лов.

Над СССР обаче вече са надвиснали други проблеми. През 1979 г. съветското ръководство влиза в най-голямата си военна авантюра – войната в Афганистан, а само година по-късно е принудено да отделя и значителни средства от порядъка на няколко милиарда долара за спасяването на Полша, която освен в икономически заплашва да се превърне и в политически проблем. За да компенсира тези нови разходи, СССР предприема намаляване на суровинните и на енергийните доставки за останалите страни от социалистическия лагер.

В строго секретно писмо Леонид Брежнев лично информира Тодор Живков, че СССР предвижда намаление на разчетите за енергийни доставки в периода 1981-1985 г.. По това време Съветският съюз предоставя на страните от СИВ повече от 72 млн. т нефт, 7 млн. т нефтопродукти, 29 млрд. куб. м газ, кокс и електроенергия.

Съветският лидер изтъква, че Москва изпитва трудности в осигуряването на зърно и е принудена с валутата от петрола да купува от Запад зърно, както и да влага допълнителни средства в отбраната поради сложната международна обстановка26. Москва предвижда намаляване на енергийните ресурси за България в размер на 2.6  млн. т, за Унгария – 2.4 млн. т, за Чехословакия – 3.5 млн. т, и за ГДР – малко над 3 млн. т. горива.

Живков изпраща делегация да моли за отменяне на решението за България. От поверителна докладна записка до него става ясно, че на среща със зам.-председателя на Министерския съвет на СССР Байбаков българската делегация е заявила, че такова голямо намаляване на количеството енергоносители е непосилно за българската страна. Второ, че това е довело до смущение у кадрите и те молят руснаците да разгледат отново намерението си за намаляване на енергоносителите.

От съветска страна информират пратениците на Живков, че предвиждат да намаляват годишно доставките на нефт с 1.6 млн. т, на мазут – с 200 000 т, а също, че през 1982 г. няма да бъдат доставени и 1 млрд. куб. м газ. Изглежда, молбите на българската комунистическа върхушка най-накрая са втръснали на съветските им другари, защото те много остро подчертават нещо, което управлението в София си е позволявало, а Кремъл дотогава си е затварял очите – реекспорта на част от предоставения нефт като излишък, надхвърлящ българските нужди, от който управлението на Живков печели допълнително.

Съветското правителство категорично заявява, че „не е в състояние да прави промени в структурата на горивата, тъй като това било вече направено и възможности няма никакви. Казаха, че от снемането на енергийните ресурси нашата страна изобщо нямало да пострада, защото трябвало да снеме само износа на горива към западни страни. Съветският съюз никога и на никого не е предоставял ресурси, които да се използват за износ в трети страни”, се посочва в поверителния доклад до Живков.

Намалението на енергийните доставки е в размер на 350 млн. валутни рубли, или 480 млн. долара. Решението е потвърдено пред Живков лично от съветския лидер на срещата между двамата в Крим през 1981. Брежнев калкулира съветската помощ за страните от лагера:

„Понякога се принизява значението на съветската помощ. Съвестта на нашата партия в това отношение е чиста. Както ти знаеш, цените на много наши стоки са по-ниски от световните. Нашите икономисти, Тодоре, пресметнаха, че през миналата петилетка пряката изгода на братските страни от вноса на горива и суровини от Съветския съюз е възлязла на 15 млрд. рубли, а през тази петилетка тя ще достигне почти 30 млрд. рубли. Както виждаш, сумата не е малка.”

Живков: Обстановката в НРБ е ведра, оптимистична

Положението в Полша вече е достатъчно тревожно и Брежнев споделя с Живков, че „полските другари ще поставят въпроси за икономическа помощ, за доставка на зърнени храни, памук, нефт. Нашето положение не е такова, че да издържаме полското стопанство. Ще се наложи да се окаже някаква помощ, но ние не можем да запушваме дупки. Ние всички имаме достатъчно грижи, а Полша ги увеличава. Буквално няма ден да не се налага да се занимаваме с полските проблеми. Но трябва да се работи, да се действа, за да остане Полша братска за всички нас страна.”

След тези думи на Живков не му остава нищо друго, освен да каже, че „обстановката в НРБ е добра, ведра, оптимистична. Някакви по-особени трудности в настоящия момент нямаме. По въпроса за политиката на САЩ към България мога да ви уверя, че няма никакви основания, за да се притеснявате. САЩ нищо не могат да направят, за да изменят нашата политика като цяло и нашите отношения към СССР.”

Живков обаче си дава ясна сметка, че се задават трудни времена. Той разбира, че „българският влак" все по-трудно ще бъде зареждан на съветската гара, както дотогава.