Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Екатерина Бончева: Не очаквах проф. Пламен Митев да се окаже щатен служител на ДС |
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване |
Написано от Христо Христов |
Събота, 30 Ноември 2013 16:01 |
През март 2013 г. комисията обяви първия списък по параграф 12, в който се оказа името на декана на историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Пламен Митев, оперативният работник, който от 1986 г. е поел разработката „КОРОНА” (виж досието му тук). Сайтът desebg.com ви предлага интервю на журналист Христо Христов с Екатерина Бончева за този случай, както и за опита на БСП отново да върне „чадъра” на параграф 12.
– Когато получавахме така наречените литерни дела, тоест групови разработки от НСР, в които заради текстове от закона – в случая чл. 32 във връзка с параграф 12 – ми направи впечатление заглавието на това досие. И тъй като нерядко псевдонимите са свързани по някакъв начин със съдържанието, ми мина мисълта, че „Корона” може да има връзка с царската фамилия. И в случая излязох права.
– Впечатляващо в „Корона” е, че с нея се ангажират хора от най-високите етажи на държавна сигурност – Григор Шопов, Васил Коцев, Стоян Савов, Петър Стоянов. Ангажират се и две управления – ПГУ и Шесто, което показва, че ДС е отдавала голямо значение на тази разработка и намерението си да открие, „придобие”, в случая да открадне царския архив. Защо и е бил необходим този архив е друг въпрос. Със сигурност не за научни цели и популяризиране на документите, просто защото ако беше стигнала до него, нямаше как да го покаже публично. Повтаря се схемата с кражбата на „История славянобългарска”, но този път без успех, макар че операцията по „Корона” продължава цели седем години. Впечатление прави и включването на Шесто управление. Ангажиментът на две управления в издирването на царския архив само потвърждава тезата, че на тези документи Държавна сигурност е държала изключително много.
– Документите в „Корона” не дават пряко основание за такъв извод, но има основание за такава хипотеза. Симеон Сакскобургготски винаги е бил в полезрението на службите, макар че разработката „Паразити” е прекъсната в края на 60-те години. Самата разработка „Корона” е открита официално по документи през 1983 г., но в нея има един интересен документ, който показва, че интересът на службите към царския архив е още преди тази дата. В документа се предлага отдел 04 на ПГУ да поиска от агент „Роберт” информация по възложените задачи през 1981 г. Явно тези задачи са свързани с архива и оттук най-вероятно с царското семейство.
– Пламен Митев е историк, млад перспективен учен, убеден комунист – всичко това са характеристики, дадени му от ПГУ. На тях са им трябвали и такива хора, които със знанията и авторитета си да подържат и вдъхват самочувствие на една репресивна машина. И това е най-жалкото.
Бяхте ли изненадана да откриете името му сред лицата от комунистическите тоталитарни служби, които бяха скрити по известния параграф 12? – Бях много неприятно изненадана, защото познавам Пламен Митев много преди 89-та и винаги съм му симпатизирала и съм го харесвала и уважавала. Сега не знам какво бих му казала, ако го срещна случайно. Раздвоена съм между симпатиите си от миналото и това, което чета сега за него и от него. За мен е тъжно. Още повече, че той е продължил да работи и за днешните служби. И кога е бил искрен – когато е работил за репресивната машина или когато е работил за службите, които по презумпция са европейски и натовски ориентирани. Най-вероятно нито в единия, нито в другия случай.
– Той беше защитен от параграф 12, който не ни позволяваше да обявим принадлежност на лице, което е било началник отдел и началник сектор във Военното разузнаване или в Националната разузнавателна служба, както е при него. Колкото до заплаха за живота на него или семейството му, ако имаше реалната такава, от НРС трябваше да ни дадат подробно аргументирано становище. А не да си измиват ръцете с едно изречение. Доколкото знам, Пламен е жив и здрав, работи си в Университета и нищо не го застрашава.
– Последният документ в личното кадрово дело на Пламен Митев е една заповед от тогавашния директор на НРС ген.-майор Р. Тошков, с която той определя размера на заплатата на служителите от НРС, считано от 1 септември 1990 г. В тази заповед поименно е споменат и Пламен Митев. Тоест той е преминал от ПГУ в НРС, което не е рядък случай. Напротив, в голяма степен службите след 89-90 година, макар и преименувани, са били попълвани с кадри на ДС. По-интересното е, че той е бил преназначен през 2007 г. на позиция в НРС, която заради параграф 12 не ни позволяваше да разкрием и обявим принадлежността му към Първо главно управление на Държавна сигурност. След като беше премахнат параграф 12 ние обявихме още 22 души, които образно казано са били скрити, тъй като са заемали високи позиции в НРС.
На финала бих желал да ви задам следния въпрос. За хората, които следим процесите на отварянето на досиетата в България, не беше изненада, че след връщането на БСП на власт, партията за пореден път се изкуши да предлага затварянето на определени досиета (по параграф 12) и дори лидерът й Сергей Станишев да спуска идеята за закриването на комисията. Каква според Вас е основната причина БСП да продължава да е зависима от досиетата на комунистическите тоталитарни служби и се отказва от обществения консенсус за отварянето им, в който участва през 2006 г. с приемането на сега действащия закон и при избора на състава на комисията за втория й мандат през лятото на 2012 г.? – Мога да ви отговоря с едно изречение – БСП не е реформирана и е все още зависима от миналото си. За нея прочитът на 45-годишния комунистически режим през документите на ДС носи негативи, защото става ясно, че Държавна сигурност е репресивната машина на комунистическата партия. А никой не се отказва лесно от корените си. Е, ако човек е умен, разсъдлив и с модерно мислене може да преосмисли и осъди едно престъпно минало. Явно нашият случай не е такъв. |