|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Операция „МАРАТОН”. Част 15: Планове и подготовка за кражбата на Паисиевата история ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 16 Май 2013 17:14

alt

Сайтът desebg.com публикува част 15 от разследването на журналиста Христо Христов за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф” през 1985 г. То е откъс от документалната му книга „Операция МАРАТОН”, разкриваща операцията на Първо главно управление на ДС за кражбата на реликвата от Света гора. В част 15 се представят подробности за началото на операцията и подготовката й.


Дотук в разследването:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН” на Първо главно управление (разузнаването).

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Част 7 – разказва за вербуването на богослова Иван Желев – „АНГЕЛОВ” за агент на ПГУ.

Част 8 – въвежда в кризата в българския манастир по време на игуменството на румънеца Дометий.

Част 9 – разказва за решаващите дипломатически ходове на БПЦ за отстояването на българския характер на „Зограф” при управлението на румънския игумен Дометий през първата половина на 70-те години на XX век.

Част 10 – разкрива промяната на политическия климат в Гърция след края на управлението на военната хунта и идването на власт на Константинос Караманлис.

Част 11 – показва по какъв начин бивша Югославия е водила успешна политика за поддържането на манастира „Хилендар” и явното проучване на неговото културно-историческо наследство и как ДС се е опитвала да прави същото, но нелегално, чрез неефективни и рискови оперативно-агентурни мероприятия.

Част 12 – в нея се проследява опитите на културно-историческото разузнаване да проникне в братството в „Зограф” чрез единствения си агент в него – секретен сътрудник „ХАДИЕВ”.

Част 13 – разказва за провала на разузнаването с внедряването в Зографската света обител на монах Кирил, днес Варненски и Великопреславски митрополит.

В част 14 се разкрива неуспешния опит за проникване в „Зограф” чрез секретния сътрудник „БЛАГОЕВ” – монах Натанаил, днес Неврокопски митрополит.


Идеята за изземването на оригинали, фигурираща в партийно-държавната политика, е облечена във власт с решението на Секретариата на ЦК на БКП за издирване на паметниците на културата в чужбина от април 1972 г. Тя е конкретизирана в тайния план за „Зограф”, спуснат на разузнаването още в края на 1971 г., в който се посочва и една от целите – „История славянобългарска”. С този подход комунистическата власт прекъсва 10-вековната традиция на ктиторство и дарителство не само от страна на българските владетели и царе, но и на хиляди обикновени българи, дарили своята лепта за величието на Зографския манастир.


„Опазване” на ценностите на Зографския манастир при БКП –

следване на съветската политика за изземването им

Ръководството на комунистическата партия предприема мерки за „опазването” на ценностите на манастира, като използва Държавна сигурност за тяхното нелегално „изземване”/кражба.

Тази обща политика е следвана от имперска Русия, а след това и от СССР. Още в началото на XX век изследователят на българските старини из югозападните предели и Атон Йордан Иванов посочва:

„В библиотеките на светогорските манастири са били запазени хиляди славянски ръкописи, писани в течение на 10 века. Там са били намерени и най-главните и най-стари глаголски ръкописи. Отрано обаче много от тия паметници са били изнесени извън Света гора.

Така например още през 1654 г. руският архимандрит Арсений Суханов пренесъл от Атон в Москва 498 ръкописа. През XIX век много славянски ръкописи са били изнесени в Русия от Профирий Успенски, от Григорович и др., а други са били подарявани на високи особи и гости като например Зографското глаголическо евангелие, подарено от зографци в 1860 г. на император Александър II.”


За практиката на Москва в по-ново време ПГУ научава от своя СС „БЛАГОЕВ” – монах Натанаил. В едно пространно донесение за обиколките си из манастирите на Света гора през пролетта на 1979 г. той съобщава какво е научил от монаси в руския манастир „Св. Панталеймон”. Секретният сътрудник на КИР разбира, че игуменът на манастира архимандрит Авел си е заминал в Съветския съюз и няма да се връща, защото си е свършил работата и сега щели да го издигат за владика. Източникът на тази информация е архимандрит Михаил от руския манастир. Авел е бил изпратен от Съветската власт да обере манастира, но за да не се разбере никога какво точно се изнася, преди да дойде той нарочни хора подпалили манастира, а при пожар никой с точност не може да каже какво е изгоряло.

 

alt

 

Когато в Света гора пристига руският патриарх Пимен, той носи със себе си багаж на братята в 300 куфара, които на връщане са  предвидливо напълнени с ценности от манастира. Пред патриарха в Русия отец Авел заявява, че монасите в манастира са революционери против съветската власт. Монасите са засегнати от обвиненията и пишат до Патриаршията, че не са имали намерение да скъсват общението си с нея и са съгласи да се върнат в Родината да бъдат съдени за това, в което отец Авел ги е обвинил, но в негово присъствие. Не получават отговор. Случилото се в руската света обител става известно и на останалите манастири на Атон и дълго време е предмет на разговори.

СС „БЛАГОЕВ” посочва, че именно тази руска история е дала повод на някои монаси и цивилни лица да говорят, че и „ние българите сме били същите като отец Авел и руснаците, нарочно сме запалили манастира, та по същия начин да се изнесат ценностите.” Трябва да се има предвид, че през 1976 г. в Зографският манастир възниква пожар, при който изгаря цялото южно крило. При пожара загива най-старият зографски монах Натанаил. Разузнаването не предприема никакви мерки при този случаи, а през цялото време се интересува да разбере къде е манастирското съкровище, за което е знаел загиналия Натанаил.


КИР планира „връщане” на най-големите български ценности в НРБ

През 1981 г., когато се чества 1300 години от създаването на българската държава, културно-историческото разузнаване си поставя за цел в специална дългосрочна програма до 1985 г. да подпомага „решаването на стратегическите цели на XII конгрес на БКП за класово-патриотичното и интернационално възпитание на трудещите се в нашата страна и за морално-политическо единство на народа”. За постигане на тази цел КИР на първо място планира следното амбициозно мероприятие:

„Издирване и връщане на наша територия на най-ценните исторически и културни паметници на развитието на нашата държава и народ, които по категоричен начин да опровергават фалшифицирането и опитите да се ограбва нашето културно-историческо наследство.”

Три месеца по-късно председателят на КИК и на Междуведомствената комисия за издирване и опазване на паметниците на култура в чужбина Людмила Живкова внезапно почива. Тя няма да може да се докосне до цел №1 в „издирването и връщането в страната на най-ценните паметници” – оригинала на Паисиевата история.


Началото на плановете за операция „МАРАТОН”

На 30 октомври 1981 г. зам.-началникът на отдел 14 в ПГУ полк. Христо Маринчев за първи път извежда идеята за кражбата на „История славянобългарска” чрез операция под кодово име „МАРАТОН”.

 

alt

 

Като основен мотив обаче не е посочено, че съществува заплаха за смяна на българския характер на обителта или че книгата е заплашена от кражба, а се лансира нещо далеч по-прозаично: КИР вече е създало предпоставки за изземване на архивни документи и книги като се подменят с автентични копия. Ето и пълния текст на предложението на „мозъка” на операция „МАРАТОН”:

„През последните няколко години бяха проведени успешни агентурно-оперативни мероприятия за извършване на фотодокументация на наличните архиви и исторически документи, намиращи се в „Зограф”. Придобити са повече от 150 000 черно-бели кадъра  в това число и около 1000 цветни диапозитиви и негативни кадъра, които понастоящем се обработват и картотекират. Наред с това братството беше попълнено с нови монаси, които понастоящем са 12 души.

С наличния сътруднически апарат са създадени предпоставки за изземване на архивни документи и книги като се подменят с автентични копия.

Провеждането на тези мероприятия е целесъобразно да става на етапи. В първия етап трябва да се изпратят специалисти СС, които да прегледат оригиналите и вземат частици за изработване на химически състав на хартията с цел изготвяне на копия. Наред с това да се утвърди канал за пренасянето на образците и копията. През втория етап да се проведе операция за подмяна на оригиналите с изработените копия.

На първо време обект на операцията следва да бъде оригинала на „История славянобългарска”, славянски ръкописи и някои други ценни документи (хрисовули и др.)

За успешното провеждане на операцията ще се използват намиращите се в Зографския манастир СС „ХАДЖИЕВ”, „РУСЕВ” и „БЛАГОЕВ” и специалистите СС „ЕГОРОВ” и „ПЕТРОВ”. Освен тях ще бъдат използвани някои сътрудници на Генералното консулство в Солун.

Предлагам: Да се проведе операция под кодово название „МАРАТОН” за изземване на документи и ценни исторически образци (хрисовули), славянски ръкописи и други.”

Малко по-късно Маринчев сам се убеждава в благоприятните условия за операцията като лично посещава „ЦИТАДЕЛА”. „Считам, че сегашната обстановка в Гърция е благоприятна за работа, за разрешаване на редица оперативни задачи в това число и изземване на ценности от Зографския манастир”, пише той в отчета си от задграничната командировка. В Гърция вече са проведени парламентарните избори, на които печели левицата. По думите му „за първи път в Гърция свободно манифестират комунисти, бивши партизани и социалисти”.

В следващите две години Маринчев работи по подготовката на копието (в архивите на КИР липсва сведени за това). По всяка вероятност този първи етап отнема повече време. Няма данни, които да показват, че преди този случай КИР се занимава с изработването на подобни фалшиви дубликати на други старинни ръкописи. В края на 1982 г. Маринчев посещава за пореден път в Зографския манастир. В отчета за командировката си отбелязва само, че „от 13 до 26 ноември т. г. бях командировка в Гърция, където освен задачите по линията на прикритието изпълних и оперативни по разработка „ЦИТАДЕЛА” и операция „МАРАТОН”. Уточнява, че в манастира „работих отделно в библиотеката по операция „МАРАТОН”. Не става ясно дали тогава или преди това е извършено заснемане оригинала на Паисиевата история, и от кого. Но това не е най-важното.

 

СЛЕДВА: Кой е полк. Христо Маринчев – „мозъкът” на операцията за кражбата на Паисиевата история.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов