Сайтът desebg.com продължава поредицата с разследването на  журналиста Христо Христов „Операция МАРАТОН”, разкриваща истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф” през 1985 г.
В част 13 се проследява провалът на разузнаването с внедряването в Зографската света обител на монах Кирил, днес Варненски и Великопреславски митрополит.

Дотук в разследването:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Част 7 – разказва за вербуването на богослова Иван Желев – „АНГЕЛОВ” за агент на ПГУ.

Част 8 – въвежда в кризата в българския манастир по време на игуменството на румънеца Дометий.

Част 9 – разказва за решаващите дипломатически ходове на БПЦ за отстояването на българския характер на „Зограф” при управлението на румънския игумен Дометий през първата половина на 70-те години на XX век.

Част 10 – разкрива промяната на политическия климат в Гърция след края на управлението на военната хунта и идването на власт на Константинос Караманлис.

Част 11 – показва по какъв начин бивша Югославия е водила успешна политика за поддържането на манастира „Хилендар” и явното проучване на неговото културно-историческо наследство и как ДС се е опитвала да прави същото, но нелегално, чрез неефективни и рискови оперативно-агентурни мероприятия.

Част 12 – в нея се проследява опитите на културно-историческото разузнаване да проникне в братството в „Зограф” чрез единствения си агент в него – секретен сътрудник „ХАДИЕВ”.

В тактиката си по проникването в Зографския манастир разузнаването на Държавна сигурност се сблъсква с трудността мероприятието да се изпълни чрез монаси от братството. В ръководството на МВР и ПГУ си дават сметка, че най-лесният начин да се доберат до оригиналите на документите и до златното съкровище на обителта е именно, ако игуменът е техен агент. Така те ще сложат ръка върху библиотеката и тайните манастирски каси. През целия период от 1972 г. до 1989 г. тази стратегия фигурира като възможност в плановете на КИР за придобиване и изземване на най-ценните ръкописи и материални ценности. Първоначално идеята е за игумен да бъде прокаран тогавашният епископ Симеон в САЩ – агент „ХРИСТОВ”, а впоследствие разузнаването крои планове за игумен да бъде наложен СС „ХАДЖИЕВ”.

Тези идеи не се реализират. Паралелно с тях КИР започва да работи по стратегия, която предвижда вербуването на млади монаси, които първоначално да бъдат изпратени легално в Гърция, където освен да учат гръцки език, да завършат богословие и едва след това да бъдат внедрени в „Зограф”. Отговарящият за гръцкото направление в КИР полк. Христо Маринчев успява да вербува двама монаси, чрез които прави опит да осъществи този замисъл. Днес тези монаси заемат място в ръководството на БПЦ – Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и Неврокопски митрополит Натанаил.

Привличането на монах Кирил към КИР

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил със светско име Богомил Петров Христов влиза в полезрението на културно-историческото разузнаване през 1973 г., когато е едва 19-годишен. Човекът, който го забелязва е полк. Христо Маринчев, който има за задача да вербува монаси, да прокарва тяхното номиниране през Светия Синод и след това те да бъдат предлагани на Вселенската патриаршия за допускане в Зографския манастир. Интересна подробност в случая с Кирил е твърдението, че полк. Маринчев се явява негов чичо. Маринчев е родом от Шумен, а Кирил – от Шуменското село Царев брод. Архивите на ПГУ разкриват, че зам.-началникът на КИР е човекът, който напътства младия монах Кирил към изучаване на гръцки език, урежда чрез ПГУ следването му в Гърция и го насочва да стане монах в Зографския манастир.

От момента на първия контакт през 1973 г. до привличането му през 1976 г., Маринчев се отнася изключително бащински с Кирил, дава му личния си телефон, кани Кирил и той многократно му гостува, урежда съкращаване на срока на казармата, време през което в ПГУ обучават монаха за агент.

След ареста на Кирил в Гърция до изгонването му оттам, Маринчев прави всичко възможно, за да го спаси и да подсигури оставането му с цел да довърши богословското си образование. Не на последно място по важност, отговарящият за „ЦИТАДЕЛА” офицер предприема действие, с което нарушава инструкцията за работа с оперативния отчет и което не прилага към нито един друг свой агент. След провала в Гърция и прекратяване на ползването на Кирил като секретен сътрудник, Маринчев се разпорежда той да бъде „брониран”. „Бронирането” е нарушение на строго секретната инструкция за оперативен отчет на ДС. Според нея при прекратяване на работата с всеки агент делото му се сваля в архив и името му става свободно в оперативния отчет. Така това лице може да бъде вербувано от друга структура на ДС, ако то представлява интерес за нея. Маринчев се разпорежда делото „КОВАЧЕВ” да бъде снето в архив, но при запитване за Кирил от друго управление архивът следва да отговаря, че лицето е заето. По този начин го запазва от превербуване до 1989 г.
Ето как полк. Христо Маринчев описва първия си оперативен контакт  с настоящия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил през 1973 г., когато под влияние на майка тръгва по пътя на монашеството:

„Монах Кирил още като дете в началните класове и в прогимназията се проявил като много трудолюбив и ученолюбив ученик. Той е първенец в класа, но под давлението на майка си, се записва в семинарията, а от две години е приел монашество. В семинарията също се очертава като един от най-добрите и възпитани ученици.

На 2 юли т. г. (1973 г., б. а.) същият беше повикан в Шумен на преглед за донаборна комисия. Аз също се явих съвсем „случайно” и когато свърши прегледа го повиках в един от лекарските кабинети, където проведох опознавателен и първичен разговор. Накрая се уговорихме да продължим разговора в с. Плиска. На същия ден вечерта се срещнахме и в продължение на няколко часа разговаряхме за семейството му, за неговото бъдеще и за това какви перспективи му разкрива монашеството.”

В следващите разговори с монаха Маринчев окончателно се убеждава, че той има сериозни намерения да се отдаде изцяло в служба на църквата. Офицерът заключава: „Предвид на това, че монах Кирил се оказва подходящ за използването му в перспектива предлагам: Да ми се разреши да продължа оперативния си контакт със същия, като го посъветвам да се заеме с изучаването на гръцки.”

Перспективите пред внедряване в „ЦИТАДЕЛА”

През 1976 г., когато Кирил е последен курс в Софийската духовна семинария, Христо Маринчев докладва за него, че е един от младите перспективни монаси, които са подходящи за изпращане в „ЦИТАДЕЛА”. Тогава му открива и разработка „КОВАЧЕВ”. През април 1976 г. в ПГУ е утвърдено строго секретно предложение на полк. Христо Маринчев „Относно изпращане на СС „КОВАЧЕВ” в Гърция за срок от 5 години. В него полк. Маринчев се мотивира:

„През последните няколко години братството в Зографския манастир беше попълнено със 7 монаси от България. Отпреди 9 септември 1944 г. има само един монах, който е на пределна възраст и е малограмотен. По настоящем от всичко 8 монаси само игуменът е със средно образование, но силно религиозен.

Нито един от тях не знае гръцки език и няма кой да води кореспонденцията на монасите и да им движи административните и правни въпроси. В много случаи, когато се налага да защитават свои имуществени и други въпроси монасите наемат адвокати или писари гърци. Но поради не знание на гръцки език те винаги биват лъгани и измамвани.

Новите монаси, които предстои да бъдат изпратени в Зограф също не знаят гръцки език. Това налага двама от кандидатите за „Зограф”, които са със средно образование (богословско) да бъдат изпратени в Солунския богословски факултет където да завършат висше образование. След завършване същите ще престоят няколко години в „Зограф” и ще бъдат подготвени кадри на БПЦ.

Подходящи за тази цел са монах Кирил, наш секретен сътрудник и монах Натанаил. По време на следването си в Солун същите ще прекарват ваканциите в „Зограф” и ще помагат на монасите.”

Следва решение на Светия Синод, с което точно монах Кирил е избран да замине да учи богословие в Гърция, но не в Солун, а в университета в Атина. Решението е взето чрез Комитета по църковните въпроси, където полк. Христо Маринчев работи под прикритие като негов зам.-председател. В досието на СС „КОВАЧЕВ” са запазени и отчетно-разходни документи, от които е видно, че Маринчев подпомага финансово монах Кирил още когато е доверителна връзка. Дава му обеди и вечери, черпи го, а за Нова година му подарява и подарък.

Специална подготовка във фотодело

През 1976 г. Кирил отбива военната си служба, но Маринчев прави нужното в последните четири месеца от казармата и го изтегля. Това време е използвано от разузнаването, за да подготви своя СС „КОВАЧЕВ”.  Кирил преминава през оперативна, езикова и специализирана подготовка, съобразно задачите, за които е планирано той да изпълнява при посещенията си в Зографския манастир. Обучен е да се предпазва от контраразузнавателните органи на Гърция и по какъв начин да избягва провокации. Запознат е с капиталистическата система в Гърция и обстановката там. Дадена му е линия на  поведение, че той „се интересува от чисто богословски въпроси и че от политическите събития се интересува дотолкова, доколкото би се осигурил траен мир и разбирателство между народите”.

За изпълнение на задачата по издирване и фотографиране на ръкописи и документи в Зографския манастир е обучен във фотодело.

Преди да замине за Гърция СС „КОВАЧЕВ” е оборудван от разузнаването с фотоапарат „Зенит-ЕМ”. Маринчев не забравя рождения му ден през юни, и макар и с неголеми суми от порядъка на 20-30 лв. офицерът редовно подкрепя секретния си сътрудник с обеди, вечери, закупуване на напитки и др. Непосредствено преди заминаването са му предоставени и 70 щатски долара, за да посрещне нуждите си до получаването на първата стипендия.
СС „КОВАЧЕВ” остава на ръководство към Центъра, като на резидентурата в Гърция не е дадена връзка с него. На монах Кирил е възложено да изучава лица, заемащи ключови места в Синода на Гръцката православна църква и в университета, да посещава гръцката национална библиотека, където да установява контакти с интересуващи разузнаването лица и да създава предпоставки за издирване на материали за българската история. Преди заминаването му е дадена вечеря в ресторант в София, на която присъстват Маринчев и представител на ръководството на ПГУ.

През първите си три години СС „КОВАЧЕВ”, по време на ваканции, неколкократно посещава Света гора и „Зограф”, където се запознава с братството. През пролетта на 1979 г. обаче решава, че може да стане монах в манастира без да има решение за това от БПЦ, което да е одобрено от Вселенската патриаршия. Това се оказва фатално за него.

Изгонването на СС „КОВАЧЕВ” от Гърция

На 18 май 1979 г. със строго секретна от особена важност бърза шифрограма от резидентурата на разузнаването в Атина Центърът е информиран за  следното:

„Вчера местният МИД ни уведоми, че отказват продължаване престоя в Гърция на българския студент в атинския богословски факултет Кирил Петров Христов. Причината за това е петмесечният му престой в Света гора, след като е имал разрешение за 4 дни. Освен това, се е държал грубо с гръцките власти и изразил пред тях становище, че щял да стане монах в Света гора без да има предварително съгласие за това. В момента се намирал в полицията за чужденци в Солун и ще бъде препратен по етапен ред в Атина. Уведомихме и нашия МИД.”

На резидентурата е съобщено да съдействат за освобождаването на монаха. На 23 май 1979 г. тя отново информира Центъра, че „днес местният МИД категорично заяви, че Кирил Петров Христов трябва да напусне Гърция. Уведомихме нашия МИД и чакаме ваучер, за да го изпратим”.

От изпратена бърза, секретна от особена важност шифрограма за българското МВнР от посолството в Атина става ясно, че секретарят на посолството Румен Чолаков е повикан в дирекцията по религиозните въпроси на гръцкото външно министерство. Там му е заявено, че българският студент Кирил Христов, е получил разрешение за Света гора за 4 дни, но е останал 5 месеца и не е желаел да си тръгне. На многократните предупреждения  на властите да напусне манастира, той е отговарял грубо и предизвикателно. Нарушил е системно установения от векове ред в Света гора. Властите са нямали друг избор и със сила са го откарали в полицията за чужденци в Солун. Посолството на НРБ е помолено да посъветва Христов да напусне доброволно. Категорично е заявено, че той е нежелан в Гърция.

Водещият офицер на СС „КОВАЧЕВ” полк. Христо Маринчев, прави всичко възможно да разбере какво точно се е случило в „Зограф” и да спаси агента си. Подготвя дори докладни с предложения да се окаже дипломатически натиск върху гръцкия посланик в София и да се използват връзките на патриарх Максим с главата на Гръцката православна църква.

Кирил и сценарият на ПГУ за проникване в зографското братство

Празнотите в прочистеното досие на Кирил се допълват най-точно от документите от разработка „ЦИТАДЕЛА”, от които става ясно, че неговото присъствие в „Зограф” се вписва във важен сценарий на ПГУ. Целта му е отстраняването на игумена Евтимий и на най-изявения в братството монах Порфирий, който по това време открито изразява своите антикомунистически позиции. В разузнаването са разиграни варианти за отстраняването им чрез специални агентурно-оперативни комбинации.

Отзоваването на монах Порфирий, който е избран в управата на манастира, трябва да се осъществи, след като  полк. Христо Маринчев вземе писмо от митрополит Панкратий, с което да се иска завръщането на зографския монах в страната.

В комбинацията влиза и отзоваване в НРБ на още един монах – Партений. За целта разузнаването замисля да се изпрати покана към него за участие в тържествата по случай 25 години от възстановяване на българската патриаршия. След отзоваването на Партений ПГУ предвижда провеждането на мероприятия за подмяна на игумена архимандрит Евтимий, като на негово място бъде избран архимандрит П. – СС „ХАДЖИЕВ”. За целта трябва да бъде изпратено писмо от името на патриарх Максим, с което да се обоснове целесъобразността от подмяната.

Този сценарий не се осъществява. Монах Порфирий е принуден да напусне братството едва през 1985 г., но остава в Гърция, а превратът срещу игумена Евтимий не успява. Порфирий е човекът, който на практика разобличава публично агентите на КИР в лицето на студентите по богословие Кирил и Натанаил. Порфирий заявява пред гръцките власти, че те не са никакви монаси, а агенти на комунистическата власт в България и пребивават в манастира незаконно.

Какви донесения пише секретният сътрудник на КИР

В досието на СС „КОВАЧЕВ” съществуват ръкописни донесения, в които 25-годишният агент на КИР се опитва да дава характеристики на абсолютно всички монаси в братството, включително на игумена, които са по-скоро обикновени доноси, изградени на базата на данни за противоречията в братството и използването на някои вътрешни интриги, отколкото опити за качествени разузнавателни анализи.

След безславното му изгонване от Гърция, когато Кирил е вече в България, полк. Маринчев провежда с него многократни и твърде продължителни срещи. От доклада му се разбира, че основната цел е да се убеди ръководството на ПГУ, че Кирил не е превербуван от гръцките служби:

„В продължение на един месец на няколко срещи „КОВАЧЕВ” ми разказа подробно как са възникнали разправиите около него и службите, през които е минал за „разследване”. По време на разговорите в МВнР някои служители, а преди това и духовни лица са му подсказали, че ако направи писмени обещания работите му ще се уредят. Въпреки това той никъде нищо не е подписвал.”

„Бронирането” на монах Кирил

На 12 септември 1981 г. зам.-началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров утвърждава строго секретно предложение относно: Закриване на лична разработка „КОВАЧЕВ”. В документа се посочва, че личната разработка, заведена на архимандрит Кирил, е открита на 18 юли 1976 г. с цел внедряването му в Зографския манастир.

Изтъкнато е, че на базата на клеветнически данни гръцките органи са го принудили да напусне Гърция. Завръщайки се в България, архимандрит Кирил продължава образованието си в Духовната академия задочно и е назначен за протосигел на Сливенската митрополия при митрополит Йоникий. През юни 1981 г. Кирил завършва висшето си образование. По решение на Светия Синод от 1 октомври 1981 г. той е изпратен да следва аспирантура за две години в Москва.

„Поради това, че през време на аспирантурата „КОВАЧЕВ” няма да изпълнява наши задачи предлагам: Делото, заведено на същия да бъде закрито и предадено в архив, като при проверка по отчета да се отговаря, че лицето е „заето”, посочва полк. Христо Маринчев. Това е още един жест към племенника му, като по този начин го предпазва да бъде превербуван от друго управление на ДС до 1989 г., когато от него започва да се интересува Шесто управление на ДС.

ПРЕМИНИ КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ.