Сайтът Държавна сигурност.com ви представя продължението на част 1 от документалното разследване за опита на Първо главно управление на ДС да ликвидира емигриралия в Израел бивш кандидат-член на ЦК на БКП Петър Семерджиев. Неговите изяви по западните радиостанции през 1974 г. го превръщат в неудобен свидетел на малко известни или прикрити факти и събития от историята на БКП и нейните ръководни фигури.

За да бъде спрян, Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност образува срещу Семерджиев разработка под псевдонима „РЕНЕГАТ”, чиято цел е той да бъде неутрализиран. Разузнаването провежда операция под кодовото название „ИНФЕКЦИЯ”, предхождаща с две години убийството на друг изявен по това време политически емигрант – писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

За разлика от унищоженото досие на Марков, разработката срещу Семерджиев е останала запазена, за да засвидетелства методите и подходите на ПГУ при извършването на „мокри” поръчки срещу критици на комунистическото управление зад граница.

Разкритията на операция „ИНФЕКЦИЯ” стават благодарение на дадените от Петър Семерджиев пълномощия на журналиста Христо Христов да изиска и проучи документите за него в архивите на бившата Държавна сигурност. На това основание през лятото на 2008 г. Националната разузнавателна служба предава на комисията по досиетата разработката срещу Семерджиев, водена от ПГУ през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Първите разкрития за ролята на Георги Димитров в БКП и комунистическото движение, които Петър Семерджиев прави по западните радиостанции след излизането си в емиграция през 1973 г., са ясен сигнал за Държавна сигурност, че изнасянето на неудобни факти от историята на БКП от страна на бившия кандидат-член на ЦК на БКП ще е само началото.
 

„Едва ли някога радио „Свободна Европа” е разполагало с по-концентрирана антикомунистическа и антибългарска информация като тази, даваща му възможност да организира в широк план идеологическа подривна дейност не само срещу БКП и КПСС, но и срещу комунизма като идеология и обществен строй. По всичко личи, че замисълът им далеч надхвърля обичайните спекулации и фалшификации на нашата действителност”, се посочва в строго секретно писмо на началника на ПГУ до ръководството на МВР.

Задействане на машината срещу Петър Семерджиев

Срещу него веднага са предприети серия от наказателни мерки. През май 1975 г. Софийският градски съд му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – радиостанция „Свободна Европа”, за да й служи във вреда на НРБ”. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано.

В Първо главно управление на ДС срещу Семерджиев е образувано дело под псевдонима „РЕНЕГАТ”. ПГУ изисква от Шесто управление на ДС за борба с идеологическите диверсии да започне серия от оперативни мероприятия, с които да добие информация за всички граждани в НРБ, с които Петър Семерджиев и съпругата му проф. Ема Герон поддържат връзка. За тази цел започва подслушване на телефоните на близките на двамата в страната, както и тайно прихващане на кореспонденцията, която водят те.

Осъществен е и психологически натиск върху родителите на Герон, с цел да им се окаже влияние да убедят Семерджиев да прекрати изявите си по западните радиостанции. Под постоянен контрол е поставен синът на Семерджиев и Герон – Илия, който е останал със съпругата си полякиня в София, тъй като през 1973 г., когато те правят постъпки за пътуване в чужбина не го включват, защото много добре знаят, че излизането на цялото семейство би усъмнило властите и те няма да им разрешат да заминат зад граница. ПГУ отнася въпроса лично до тогавашния министър на вътрешните работи на Полската народна република. От Полската държавна сигурност дори е изискана справка за съпругата на Илия Семерджиев, за да се види дали няма да се открие канал за събиране на информация за родителите му или за възможност да се оказва психологическо влияние. ПГУ се интересува дали тя няма роднини в Израел.

Добиване на данни за Семерджиев в Израел

От своя страна ПГУ предприема други оперативни мероприятия, чиято цел е да стесни кръга около бегълците и установи, чрез кои лица може да се добере до тяхното най-близко обкръжение. Петър Семерджиев, който има представа как ще действа комунистическата власт чрез ДС срещу него, поддържа изключително ограничени контакти и се предпазва от излагането на излишни рискове. При проучването за него ПГУ удря на камък. Документите от досието му показват, че именно поради тази причина разузнаването насочва усилията си към изучаване на обкръжението на съпругата му Ема Герон. То установява няколко българските евреи, които пътуват до Израел и време на пребиваването си там имат контакти със семейството.

Сред тях е и агент на ПГУ, когото натоварват със задачата да проучи местоживеенето, положението, начина на живот на Семерджиев и Герон в Израел. Агентът има близък роднина в Израел, който работи в същия институт, където започва работа като професир и съпругата на Семерджиев Ема Герон и под това прикритие се опитва да се доближи до бегълците. От съдържанието на досието се разбира, че въпросният агент е посетил работното място на Ема Герон в института по спортна психология в гр. Натания, Израел, а след това е поканен и е гостувал на семейството в дома им.

Следа към стар приятел

При една от следващите визити агентът отново посещава дома им. В донесението му е описано, че там е заварил мъж представен от Семерджиев като Стефан Богданов, който бил от ДС, но му бил приятел. Между Семерджиев и Богданов действително съществува старо приятелство. Стефан Богданов е изключителна фигура в БКП, той е първият ръководител на контраразузнаването – отделение „Б” на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. Преди преврата зад гърба си има нелегална дейност като агент на съветското военно разузнаване (1937), арестуван е през 1942 г., но не е разкрита тази му дейност. Осъден е на 5 години, които излежава в арести, затвори и лагерите „Гонда вода” и „Кръсто поле”. Брат му Петър Богданов е осъден на смърт и разстрелян (1942) заедно с ген. Цвятко Радойнов и Никола Вапцаров по процеса на ЦК на БРП.

След 9 септември 1944 г. Богданов е началник на контраразузнаването на ДС, началник на следствието в ДС, където протестира срещу съветските методи на работа и е преместен за завеждащ културния сектор при Вълко Червенков. Богданов обаче е един от партийните дейци, които са арестувани и съдени по процеса срещу Трайчо Костов. Богданов е подложен на инквизициите на ДС в продължение на две години и осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от Трайчо Костов, целяща да събори народната власт. В изложение до Вълко Червенков, което пише в килията в Бургаския затвор, описва чудовищната инквизиция, на която е подложен от следователите „алхимици”.

Той посочва, че по жестокост полицейският терор дори не може да сравни със „сегашния ужас”. „Аз ясно виждах, че съм станал жертва на едно следствие, което, за да „документира с цветисти факти” вражеската дейност на Трайчо Костов, натискаше и него и мен да се „признаем”, че сме били свързани на полицейска основа”, пише Богданов в спомените си. Пребиван, държан денонощно изправен и буден в продължение на седмици  и чрез разтапяне на ставните мазнини следствието е искало да признае, че е подслушвал съветската легация и телефоните на Георги Димитров и Васил Коларов. За да спре непоносимите мъки, бившият началник на контраразузнаването „признава”, че е получил нареждане от Трайчо Костов да арестува Васил Коларов и Вълко Червенков. Богданов обвинява вътрешните министри Антон Югов и Руси Христозов, че не са смеели открито да изразят недоволството си от съветските съветници. В своите спомени, Стефан Богданов пише:

“Тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов, една посредствена политическа фигура с безкрайна преданост към Сталин и към съветниците на Берия, изпратени у нас като консултанти в МВР и Държавна сигурност, беше верен и подмазващ се пред Георги Димитров паж на насилието... Всички незаконни убийства и „ликвидации” на „класови врагове” се осъществяваха по лични разпореждания на Югов чрез кроткия негов послушник Руси Христозов. Някъде в указанията си за кървав терор той се аргументираше и с личните нареждания на Г. Димитров… Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия и моите многократни доклади за техните произволи в службата страхливо бяха отминавани и от Югов, и от Р. Христозов… Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти.”

Преживяното Богданов описва в книгата си „Две смърти няма, а без една не може”, издадена след промените в България. Излежава седем години в Бургаския затвор и в лагера Белене. Освободен след Априлския пленум 1956 г. След реабилитацията му е директор на Българска фотография. Като такъв той е един от малкото, които подават ръка на Петър Семерджиев и го назначава на работа при себе си, когато навсякъде другаде му отказват това. За кратко Стефан Богданов е назначен за  търговско аташе в Швейцария (1965-1969). Съветник е на министъра на земеделието (1970), но освободен от поста след като пише писмо до ЦК на БКП в защита на Солженицин. Арестуван и разследван (1981) и изключен от партията.

Присъствието на Богданов в дома на Петър Семерджиев в Израел очевидно докарва до истерия ръководството на МВР, което разбира, че разузнаването не е успяла до постави под контрол всички контакти на бившия кандидат-член на ЦК на БКП. Свидетелство за това е резолюцията на тогавашния зам.-министър на вътрешните работи, отговарящ за ПГУ, ген. Стоян Савов, поставена върху агентурното донесение за присъствието на Богданов в дома на Семерджиев. Тя има следното кратко, но показателно съдържание: „Какво прави Богданов там!”  От досието не се разбира, какви са били последствията на Богданов, но вероятно върху него се е стоварил с цяла сила гневът на ПГУ, заради пропуска да го контролира като близък на Семерджиев.

Търсене на агенти около Ема Герон в чешката Държавна сигурност

За да стесни кръга около „РЕНЕГАТ” ПГУ разширява придобиването на агентура по обекта си в Израел, като търси връзки от „братските” страни по линия на международната дейност на съпругата на Семерджиев проф. Ема Герон. Тя е известна фигура и зам.-председател на Международната федерация по психология на спорта. По тази линия ПГУ се обръща към чешките тайни служби. Оказва се, че председателят на световната организация по спортна психология, който по народност е чех, е агент на тайните служби (StB) на ЧССР. По тази линия ПГУ е търсила информация за контактите на Ема Герон в международната организация по спортна психология и възможности за получаване на сведения за нейни разговори и позиции. Кореспонденцията на ПГУ е отправена на най-високо ниво - директно до тогавашния министър на вътрешните работи на Чехословакия.

„Разобличителни” мероприятия на ПГУ срещу Семерджиев

През ноември 1975 г. тогавашният началник на ПГУ ген. Васил Коцев подписва строго секретно предложение относно „Провеждане на разобличителни мероприятия по обект „РЕНЕГАТ” – Петър Семерджиев”. Документът е утвърден в началото на декември същата година от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов. В строго секретното предложение на началника на ПГУ се мотивира „с оглед разобличаване и дискредитиране на Семерджиев и предотвратяване на по-нататъшното му използване от идеологическо-подривните центрове на противника” и предлага:

„След съгласуване с ЦК на БКП да се организира публикуването в чуждестранния и нашия печат на изобличителни материали на изменника на родината СЕМЕРДЖИЕВ и използващите го вражески идеологически центрове, като за основание и повод да послужат клеветите по адрес на Георги Димитров и дейността на СЕМЕРДЖИЕВ като агент-провокатор в партията.”

Предвидено е такава изобличителна статия да бъде публикувана във в. „Зу Атерих”, орган на Израелската комунистическа партия. Освен нея ПГУ набелязва публикуването на статия във в. „Поглед”, която да бъде подготвена от единия от зам.-главните редактори на вестника, който е сътрудник на ДС.

Острото мероприятие срещу Петър Семерджиев

„За мен опитите да бъда ликвидиран винаги са били на дневен ред, защото никога не се приобщих към тяхната политика”, заявява години по-късно Петър Семерджиев. През 1975 г. обаче той само може да предполага, че се е превърнал в прицелна точка  за Държавна сигурност.

Освен разобличителни мероприятия в ПГУ се подготвя план и за извършване на „остро мероприятие” (ОМ) срещу него. Структурата, която се занимава с „вражеската” емиграция и острите мероприятия е 04 контраразузнавателен отдел (КРО) в ПГУ. От запазените архивни документи на Живковото разузнаване се разбира, че в средата на 70-те години
зам.-началникът на 04 КРО Ценко Цолов ръководи и отговаря за цялостната работа по разработването на вражеската емиграция и идеологически-подривните центрове на противника. Той отговаря и по въпросите за ОМ и направлява работата по тази линия при останалите оперативни работници. Подп. Борис Драгов води разработките „РЕНЕГАТ“ срещу Петър Семерджиев и „СКИТНИК” срещу Георги Марков.

Извършването на ОМ, или „остри мероприятия”, е правомощие, което Политбюро на ЦК на БКП дава на ПГУ в прието през 1973 г. строго секретно от особена важност “Положение за работата на разузнавателното управление”. По същество това право означава разузнаването да извършва специални операции като убийства и отвличания зад граница. Официалната формулировка в документа е:

„Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ.”

Макар в досието на Петър Семерджиев предложението и планът за извършване на остро мероприятие с извадени и вероятно унищожени като преки компрометиращи разузнаването доказателства за извършването на „мокри” поръчки, в плановете и отчетите на ПГУ по линия на „вражеската” емиграция, задачата за ликвидирането му е останала като важно документално свидетелство. В един от тези архивни документи на разузнаването е записано:

„РЕНЕГАТ“ – Петър Семерджиев – активен изменник на родината по линия на идеологическата диверсия. Разработката да се води в ПГУ съвместно с Шесто управление с цел разобличаване, компрометиране и изучаване на обстановката за провеждане на ОМ.“

От всички събрани данни ПГУ успява да установи точното местонахождение на Петър Семерджиев в Израел, неговите маршрути на предвижване и обичайните места, които посещава. Опитите на ПГУ да извърши операцията по елиминирането му в Израел обаче не успяват. Живковото разузнаване се сблъсква с непреодолима пречка – да се сдобие с подходящ извършител на операцията – агент, който да може да осъществи такава сложна задача в Израел.

Разузнаването на НРБ не е единственото от Източния блок, което има проблем с операциите си на територията на Израел. Това не е по силите дори на източногерманското разузнаване. Маркус Фолф, дългогодишният ръководител на външното разузнаване на ЩАЗИ признава, че „ ние нямахме никакви агенти в Израел. Фактически в 33-годишното управление на външното разузнаване никога не успяхме да проникнем през преградата на израелското разузнаване".

ПГУ обаче не се отказва. Живковото разузнаване планира нова още по-сложна операция, чийто краен ефект цели отново унищожаването на Петър Семерджиев. Началото й е поставено през 1976 г., а операцията се провежда под кодовото име „ИНФЕКЦИЯ”.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3 ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО: Как ЩАЗИ фалшифицира документи на Гестапо срещу Петър Семерджиев по искане на ДС.