Сайтът desebg.com публикува част 9 от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”.

В тази част се разказва за решаващите дипломатически ходове на Българската православна църква за отстояването на българския характер на „Зограф” при управлението на румънския игумен Дометий през първата половина на 70-те години на XX век.

Дотук в разследването:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

 Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Част 7 – разказва за вербуването на богослова Иван Желев – „АНГЕЛОВ” за агент на ПГУ.

Част 8 – въвежда в кризата, развила се в българския манастир по време на игуменството на румънеца Дометий.

На 8 април 1974 г. в Генерално консулство на НРБ, открито предната година в Солун, идва монахът Натанаил. Той обяснява, че е напуснал манастира „Зограф”  преди няколко дни, като от вратите на манастира до Солун е придружен от специален полицай. Началникът на полицейския пост в „Зограф” съобщава на монаха за решението на Вселенската патриаршия и му казва да напусне. Насилие над Натанаил не е упражнено. Дипломатите обаче докладват, че той е изплашен, но в същото време не е поискал прошка. От консулството предлагат патриарх Максим да даде лично писмо на Натанаил да направи опит да се върне, както и да се направят постъпки пред гръцкото МВнР от посланика за връщането му в манастира.

Агентурата на Шесто управление информира за положението в „Зограф”

Въпреки че демонстрира готовност за провеждане на активно мероприятие, без да се уточнява точно какво, в този период ПГУ изпитва остър недостиг на разузнавателна информация за положението в „Зограф”. Най-важната информация за манастира след наказанията на монасите не идва по линия на разузнаването, а от агенти на Шесто управление на ДС. Именно донесения от агенти на идеологическото управление запълват празнотата в информираността на ПГУ както за случващото се в обителта, така и за ключовите дипломатически ходове на БПЦ в този период. Архивите на разузнаването показват, че именно последователната политика на Светия синод допринася за окончателното отстраняване на румънския игумен Дометий и запазването на българския характер на манастира.

Най-изчерпателната информация за решенията на Вселенската патриаршия за положението в Света гора, включително и за „Зограф” през март 1974 г. идват от агент „ДАМЯНОВ” на Шесто управление. Той се добира до важните сведения чрез свой приятел в църковните среди, който пък черпи сведения от архимандрит Авел от руския „Св. Панталеймон”. В сведението си агентът информира, че Цариградската патриаршия е изпратила специална комисия „екзархия” да обследва положението в някои манастири и поведението на намиращите се там монаси. Комисията е констатирала различни „нередности” в редица манастири: неподчинение на Църковната патриаршия, несъгласие с новия църковен календар, който съгласно решението на подготвящата всеправославен събор комисия, трябва да се приеме в скоро време от всички православни църкви и др.

Наказанията на българските монаси и влошаване на обстановката в Света гора

На Зографския манастир са наложени следните наказания: монах Натанил се изгонва от Света гора заради арогантно държание към представителите на Патриаршията. Йеромонах Пахомий и монах Партений се лишават от правото да бъдат избирани в ръководството на манастирското управление. По този начин практически монашеският живот и българският дух в Зографския манастир са изцяло разстроени, ръководството преминава в румънски ръце чрез игумена румънец, а след това поради липса на новопостъпващи български монаси гърците щели да усвоят манастира, се отбелязва в донесението.

Патриаршията и гръцките власти са взели още редица други мерки за заздравяване на дисциплината на Атонските манастири – спазване на строг режим на приемане и преместване на монаси в манастирите, скитовете и килиите, снабдяване на монасите с „лични карти” (паспорти) и контролиране на самоличността им. Засилен е режимът на посещения в Атон за опазване имуществата на манастирите. Мнозина атонски монаси са недоволни от взетите мерки срещу „провинилите” се техни братя. Недоволство съществува даже в Кинотиса. До Цариградската патриаршията са отправени съответни молби и протести по повод строгите присъди.

По това време в Гърция е извършен нов преврат на военната хунта и ситуацията в страната се влошава. В политиката си към Света гора гръцката власт лансира намерението си за превръщането на Атон в голям музей с чисто туристическа цел, което среща съпротивата на всички манастири.

За гръцката политика към Света гора, по време на военната хунта, България се осведомява по дипломатическия канал. През май 1973 г. съветник от българското посолство в Атина се информира по този въпрос на среща с Евстатиос Каламидис – началник на Дирекцията по изповеданията в гръцкото Министерство на външните работи.

Каламидис заявява, че Света гора не е някаква държава в държавата, нито автономна област, а гръцка земя и част от гръцката територия. В съответствие с  нормите на каноническото право, цариградският патриарх има известни църковни права над атонските манастири, но това не означава, че Света гора е някаква самостоятелна административна единица.

„Проблемът с атонските манастири – заявява Каламидис – е много тежък. Първоначално ние смятахме, че ще бъде правилно да се отпуснат материали за ремонтиране на манастирите. С този въпрос занимахме и г-н Пападопулос (Става въпрос за полк. Георгиос Пападопулос, който оглавява т. нар. режим на полковниците след военния преврат на 21 април 1967 г., б. а.) . Известно количество строителни материали бяха отпуснати, но в ограничено количество, тъй като е трудно и скъпо да се извърши ремонт на всички манастири. Освен това във всички манастири има много малко монаси.

Ние срещаме голяма трудност да намерим монаси, които да останат цял живот в Света гора. Обикновено там отиват прости и без претенции монаси. В такъв случай защо трябва да се ремонтират манастирите, като няма монаси да ги поддържат. Имаме идея да превърнем Света гора в голям туристически обект. В тази връзка се правеха предложения да създадем на Света гора един централен музей, в който да се съберат всички ценни паметници на атонските манастири, а отделните манастири да бъдат оставени за посещение на туристите.

Но тази идея се оказа неосъществима, поради нежеланието на манастирите и на Цариградската патриаршия. Въобще ние досега нямаме ясна идея как да решим този проблем.”

Решителните дипломатически ходове на БПЦ

В тази влошена обстановка БПЦ предприема няколко последователни ходове, които се оказват ключови за крайната благоприятна развръзка на кризата с румънското игуменство в „Зограф”.

През пролетта и лятото на 1973 г. официална църковна делегация, начело с патриарх Максим посещава древните източни църкви – Цариградска, Александрийска и Йерусалимска, които имат гръцка йерархия. Една от основните задачи на делегацията е да защити българските интереси в Атон в посока укрепване на монашеското братство и правото на игумен българин, както и необходимостта от реставрация на сградите. На отиване и на връщане от Египет, българската църковна делегация има няколкочасов престой на Атинската аерогара, където й е оказано гостоприемство от главата на гръцката църква. В проведените разговори патриарх Максим излага искането за благоприятно уреждане на нерешените въпроси от Атон.

При обсъждане на въпроса за Атон с представителите на източните църкви е използвано тяхното недоволство от опитите на гръцкото правителство да посегне върху автономията на Атон и върху правата и имотите на манастирите. Каузата на БПЦ навсякъде среща признание и съчувствие.

На 1 ноември 1973 г. в Москва руският патриарх Пимен и българският патриарх Максим подписват съвместно обръщение до председателя на гръцкото правителство, относно тежкото положение, в което са поставени руският и българският манастири в Света гора. Документът е връчен чрез гръцкия посланик в Москва. Една седмица след това нашият посланик в Атина съобщава, че гръцкото правителство разрешава изпращането на двама монаси в „Зограф”. Веднага са направени постъпки, но по това време в Гърция е извършен нов преврат и разрешението е отменено. Постъпките за изпращането на монаси продължават и след това.

След наказанието на българските монаси от „Зограф”, Светият Синод на БПЦ изпраща протестно писмо до цариградския патриарх.
Църквата е принудена да потърси подкрепата на властта и сезира министър-председателя Станко Тодоров през юли 1974 г., заради опасността от задълбочаване на проблема. В пространно писмо до премиера, подписано от патриарх Максим, Станко Тодоров е информиран както за ситуацията в „Зограф” след наложените наказания на част от българските монаси, така и за действията на църквата, подетите инициативи и дипломатически совалки. В заключение е поставен въпросът за необходимостта от намеса на българската държава.

По време на посещението си в Грузия и Армения същата година, патриарх Максим пътува и до Москва, където се среща с руския патриарх Пимен и продължава  обсъждането на „Атонския въпрос”. Църквата използва всички свои контакти, за да окаже влияние за благополучно разрешаване на проблема. В края на май 1974 г. Видинският митрополит Филарет, със съдействието на българския емигрант д-р Методий Кусев – близък на Кентърбърийския архиепископ д-р Майкъл Рамзей, се среща с представители на Английската църква, на които представя специално писмо-изложение и други материали относно Зографския манастир. По поръчение на Светия Синод в края на юни 1874 г. проф. Тодор Събев, член на ЦК и Изпълнителния комитет на Световния съвет на църквите, представя в Женева на д-р Филип Потър – генерален секретар на съвета, специално изложение и отправя апел за „целесъобразно съдействие”. Пратеникът в Женева получава уверения,  че ще бъдат взети  предвид справедливите искания на БПЦ за Зографския манастир.

Специалната мисия на Старозагорския митрополит Панкратий при вселенския патриарх Димитрий

Един от най-важните ходове на българската църква обаче се оказва изпращането на специален пратеник при Вселенския патриарх Димитрий. Светият синод решава (на заседания на 20 и 23 април 1974 г.) да изпрати Старозагорския митрополит Панкратий в Истанбул, където да даде допълнителни пояснения за положението на Зографския манастир, а така също да помоли да се снемат наказанията на българските монаси. ПГУ няма информация за развоя на тези събития и научава за тях от агентурно донесение от Шесто управление, което е изпратено до разузнаването. В него се посочва:

„По наши данни митрополит Панкратий е бил приет и водил официални разговори с вселенския патриарх Димитрий на 21 април и членове на комисията по атонските въпроси на 22 април с председател митрополит Максим. Нашият представител е изложил становището на Светия Синод на БПЦ, че основната причина за нервната обстановка в манастира е допускането за негов игумен на румънец в разрез с  устава, практиката и традицията. Изказал е желанието на Св. Синод да се изпратят нови монаси в Зографския манастир и да не бъдат допуснати в него монаси небългари, за да се запази българския му национален характер.

Както патриарх Димитрий, така и членовете на Комисията по атонските въпроси посрещнали с разбиране исканията на Светия синод и уверили представителя на БПЦ, че нямало да позволят да се измени българския характер на Зографския манастир и да го населят с монаси – небългари. Изказали мнение, че игуменът на манастира трябвало да бъде българин и румънския игумен Дометий отстранен, но искали това да стане без грубости, по пътя на оставката.

Игуменът е бил уговарян за това и сведенията гласели, че той е дал съгласието си. Патриарх Димитрий уверил митрополит Панкратий, че щели да направят необходимите постъпки за получаване на разрешение за представените от страна на БПЦ архимандрит Поликарп и монах Игнатий от Бачковския манастир.

Същевременно обаче патриарх Димитрий и членовете на комисията отказали да отменят наложените на тримата български монаси наказания, като се мотивирали, че поради продължаващите в Атон метежи и груби прояви на недисциплинираност, това „засега” се явява невъзможно.

Митрополит Панкратий е преценил, че резултатите от мисията му са задоволителни и счел, че не е целесъобразно да настоява за отменяване на наказанията на монасите от Зографския манастир.
Отношението на представителите на Вселенската патриаршия към БПЦ и към нейния представител е било подчертано приятелско и дружелюбно.”

Безпомощността на културно-историческото разузнаване

На началника на отдел 14 РИК полк. Емил Александров не му остава нищо друго освен да сложи следната резолюция до водещия разработката „ЦИТАДЕЛА” полк. Христо Маринчев: „Може би трябва да уведомим резидентурата в Атина, за да действат за информиране на монасите за взетите мерки”.

Разузнаването не разполага със свой източник, за да информира за това важно развитие партийното ръководство и държавните институции. Председателят на КИК Людмила Живкова е известена от МВнР за развоя на срещата между митрополит Панкратий и Вселенския патриарх Димитрий, чрез Генералното консулство в Истанбул. В тази информация се допълват някои детайли от разговора с Вселенския патриарх:

„Генералното консулство на НРБ в Истанбул съобщи, че представителите на българската църква са имали разговор с вселенския патриарх, който бил проведен внимателно. Патриархът бил учуден от бързото действие на игумена в Зограф и от усилията му да вкара в него румънски монаси.

След като изразил надежда, че нашата църква ще разбере усилията му за укрепване на дисциплината в манастира, подчертал разбирането си, че „Зограф” е български, че трябва да се ръководи от българи и че това е тяхното твърдо решение. В скоро време щели да сменят румънеца. По сведения на патриарха румънецът бил готов да подаде оставка. Конституцията на манастирите предвиждала игуменът да има националността на манастира.

Патриархът съобщил, че Вселенската патриаршия дала съгласие за изпращане в Зограф на нови двама български монаси.
На въпроса, че на 21 април т.г. ще вземе ключовете и манастирът фактически ще премине в негови ръце, патриархът отговорил, че на същата дата щели да наредят да се спре въвеждането на румънски монаси.”

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 10.