|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Операция „МАРАТОН”. Част 8: Кризата с игуменството на румънеца Дометий ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Януари 2013 17:08

alt

Сайтът desebg.com представя част 8 от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”.

В нея се разкрива началото на кулминацията на кризата с игуменството на румънеца Дометий в манастира "Зограф".


Дотук в разследването:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

 

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Част 7 – разказва за вербуването на богослова Иван Желев – „АНГЕЛОВ” за агент на ПГУ.


Освен че е инициатор за вербуването на богослова Иван Желев, оперативният работник (ОР) „СИЕМЕОНОВ” предава на разузнаването и най-точния анализ за ситуацията в „Зограф”. Това става непосредствено преди кризата с игуменството на румънеца Дометий да стигне кулминацията си с неуспешния опит той да бъде отстранен от българските монаси, начело с Натанаил и всичко това да доведе до строги санкции към част от монашеското братство.

През май 1973 г. оперативният работник от резидентурата на ПГУ докладва на отдел 14 КИР, че ситуацията и отношенията между монасите са изострени не само от присъствието на игумена румънец Дометий, но и поради политиката, провеждана от най-влиятелния български монах по това време Натанаил. „СИМЕОНОВ” анализира ролята на българския монах, чрез която на практика поддържа статуквото в манастира, установено и по негова вина. В анализа си разузнавачът посочва:

 

„Натанаил е на 76 години, една силна личност, който е успял да вземе цялата монашеска власт в свои ръце, чувства, че поради старост си отива и не може да държи властта повече в ръцете си, но и не иска да я отстъпи. Същият не е ръкоположен монах, поради което не може да стане игумен. Сега е епитроп – т.е. домакин на манастира, но и така той го командва, като е успял чрез различни средства да изолира румънския игумен.

В това отношение неговата макар и старческа фантазия е доста изобретателна – измисля, че са правени опити да бъде отровен от румънския игумен и е успял да създаде една психоза на страх и подозрителност в целия манастир. Измисля различни сънища, които ги тълкува в своя изгода и са насочени срещу всеки, който не се съгласява с него. Успял е да уплаши всички наши монаси, които се страхуват от него и казват, че можел да ги убие ако пожелае.

Държи всички най-важни ключове от стаите, включително и един ключ от онези, които според канона трябва да се държат от трима и въобще с материалните и духовните ценности той се разпорежда. В случаите, когато неговата воля не се слушала, измислял и различни наказания на монасите, които не го обичат, но са свикнали с неговата воля да се съобразяват.
 Старанието си да запази властта провежда умело под формата на борба срещу румънския игумен. Но всички наши монаси единодушно изтъкват, че той не иска да смени румънския игумен с наш, което обяснявал с това, че нямало достатъчно кадърен, който да поеме този пост. А съгласно духовния канон, трима са монасите, които могат да станат игумени – Йоан, Партений и Евтимий.

Началникът на полицейския участък в Карея сам заговори на тази тема и каза, че било време да се смени румънският игумен и че само Натанаил можел да стори това, но не разбирал защо се протакал този въпрос. Същото потвърди и полицаят от манастира. От всичко това може да се съди, че единствено Натанаил не иска да стане смяната, защото новият игумен ще има повече власт от него и вероятно ще се старае да я упражнява и дори ще може да му се налага. Засега ролята на румънския игумен е сведена до нула. Изолиран е от всякакви въпроси от административен, стопански, финансов или кадрови характер.”


ОР „СИМЕОНОВ” е и първият човек, който известява разузнаването за разразилата се криза в „Зограф” през лятото на 1973 г. На 20 юни той е посетен в посолството от Йоанис Грасос, наемател на сградата на българския манастир в Солун и главен секретар на занаятчийския еснаф в Солун. Той го информира, че преди 25 дни отец Натанаил е постъпил в болница за 15 дни поради влошено здравословно състояние. И след като се възстановил се е върнал в манастира. Усещайки, че краят му наближава е решил да предприеме смяна на игумена румънец Дометий.

alt

Веднага след завръщането си в „Зограф” той събрал съвета и поставил въпроса за смяната на Дометий, като преди това е наредил вратите на манастира да бъдат заключени. На събора цялото братство, освен самия игумен,  гласува за освобождаването му и като компенсация решават да му дадат 10 000 – 15 000 драхми. Дометий е казал, че трябва да излезе и да помисли, но в същото време се качил на балкона и се развикал на полицията, която веднага дошла. Пред нея Дометий е представил решението за освобождаването му като заговор срещу него. Полицията е докладвала за случилото се в Карея.

През следващите шест месеца обстановката в „Зограф” се усложнява още повече. След решението за освобождаването му като игумен, Дометий писмено се оплакал в Кинотиса. Оттам е изпратена анкетна комисия от трима представители от гръцки манастири. Тя изслушва и двете страни. Тогава румънецът за първи път заявява, че е съгласен да си отиде, но срещу обезщетение от 300 000 драхми. Анкетната комисия докладва, че решението на събора на „Зограф” е неправилно, защото противоречи на чл. 115 от атонските канони, според които игуменът на манастир се избира доживот. Българските монаси обаче подават нова молба до съвета в Карея, в която посочват, че игуменът румънец е избран временно на поста и това им дава основание да го освободят. Със съдействието на представителя на „Хилендар”, духовният съвет на Света гора утвърждава решението на българското братство за освобождаване на Дометий.

След като узнава за решението на съвета, румънският игумен заявява, че ще напусне манастира в края на септември 1973 г. Обстановката обаче се изостря допълнително от страна на българските монаси. Нетърпеливи за освобождаването му, те пропускат да прочетат името на игумена по време на служба. На забележката за направения пропуск, монахът Пахомий отвръща, че след решението на събора той няма право да стои на игуменския престол. Стига се дотам, че отец Натанаил дава 5-дневен срок на Дометий да си тръгне. Спират му и храната.

Дометий обаче информира губернатора на Света гора, който заедно със секретаря веднага пристигат в манастира. Губернаторът събира монасите и им заявява, че това, което правят е бунт, а за бунтовници няма място на Атон. По негово нареждане игуменът остава на поста си. Губернаторът заплашва братството, че поради поведението им други монаси няма да бъдат допускани в „Зограф”.

След тази среща българските монаси се събират и приемат, че са прекалили с прибързаните си действия и трябва да действат по-гъвкаво. Взимат решение да платят на Дометий 250 000 драхми. На Света гора бързо се разчува за случилото се в „Зограф”. Останалите манастири не одобряват отношението на българските монаси към румънския игумен, защото смятат, че е трябвало да решат проблема по-кротко.

alt

Кризата в „Зограф” съвпада и с други събития на Атон. Част от монасите и някои манастири са против въвеждането на новия календар от Вселенската патриаршия. Поради неподчинението, вселенският патриарх Димитрий изпраща в Света гора специална комисия, която разглежда различни случаи на неподчинение и проблеми. В нейните правомощия попада и случилото се в „Зограф”. През март 1974 г. Вселенската патриаршия обявява мерки за ситуацията в Света гора. За манастира „Зограф” санкциите са строги. Поради арогантното си поведение към пратениците на вселенския патриарх, отец Натанаил е изгонен от Атон, а монасите Пахомий и Партений за извадени от ръководството за манастира за срок от две години. От останалите четирима български монаси само двама са с право на глас в събора срещу два гласа – на румънския игумен Дометий и румънския монах Филотей. Манастирът е изправен пред угрозата да попадне под чуждо влияние, ако в него бъдат приети румънски или гръцки монаси.

Българското разузнаване и власти разбират за критичния развой на събитията от гръцката преса. В публикация от 28 март 1974 г. на в. „Елефтерос Козмос” се съобщава, че Вселенската патриаршия отстранява игумена на манастира „Есфигмен”, защото се присъединил към църквата на привържениците на стария календар. Освен него са отстранени и трима епитропи от същия манастир, както и монаси привърженици на стария календар от манастира „Симон Петра” и др. В публикацията се посочва още, че Вселенската патриаршия е взела мерки за възстановяване на законността в българския манастир „Зограф”.

В отговор на решението на Вселенската патриаршия, монасите от „Есфигмен” се затварят в манастира и обявяват, че ще се запалят, ако игуменът и братята им бъдат изгонени и издигат черно знаме с надпис „Православие или смърт”.


ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 9.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов