„Борисов по този начин си получава своето, той зае една двойствена позиция по отношение на офицерите, които са служили за България”, заяви президентът (2002-2012) Георги Първанов за случая „Буда” в предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви днес.

С този коментар Първанов, известен с принадлежността си към ДС под псевдонима „ГОЦЕ”, най-точно даде да се разбере причините за огласяването на документ на Централната служба за борба с организираната престъпност, според който през декември 1996 г. Бойко Борисов е предложен от офицер от службата да бъде регистриран като информатор под псевдонима „Буда”.

В неделя сайтът „Биволъ” разпространи информация по случая, а днес една след друга последваха реакции.

„Бяха огласени доносниците. Тези, които са донасяли срещу своите колеги в службата, срещу семейни приятели – това не се разбра, но за сметка на това бяха обругани хора, които работеха за България, допълни Първанов, очевидно имайки предвид политиката на правителството за продължаване на процеса за разкриване на сътрудниците на тайните комунистически служби.

В началото на 2011 г. Георги Първанов, като действащ президент и Борисов като премиер се разминаха по въпроса за прекратяване на мандатите и изтеглянето на оповестените над 30 действащи посланици, разкрити като сътрудници на ДС през декември 2010 г. от комисията по досиетата.

Според Първанов, вероятно Борисов е получил задача да работи за някаква държавна кауза, но това трябва да бъде изяснено от него самия. „Не съм виждал документ и не съм предполагал, че това може да бъде нещо автентично. Днес за първи път видях копието. Изглежда автентично, но по-важното е, че самият Борисов не го опровергава достатъчно убедително”, добави Първанов.

Публикуването на документа на ЦСБОП, свързан с името на Борисов, става месец и половина, след като ГЕРБ подкрепи в парламента отпадането на параграф 12, закрилящ оповестяването на кадрите на комунистическите служби заемали или заемащи ръководни постове в двете разузнавания на България – Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация”. НРС е наследник на Първо главно управление на ДС, а „Военна информация” на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия.

Разгласяването на документа съвпада и с желанието на управляващите за първи път след 23 години да приемат устройствени закони за дейността и контрола на съвременните специални служби.

Часове преди коментара на Георги Първанов Бойко Борисов отрече да е давал съгласие да бъде информатор и разпореди да бъдат разсекретени всички документи, засягащи „Буда”.

„Те затова го пускат през „Биволъ”. И оттам всички да ме питат вярно ли е. Като публикуват единия документ (предложението), защо не публикуват другия – отказа на сътрудничество. Тогава всичко ще се види и сега няма да ме питате кое е вярно и кое не е”, заяви Борисов Според него атака срещу него идва от Слави Бинев и кръга „Банкя”.

Пресцентърът на МВР разпространи информация, че в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, наследник на ЦСБОП, е сформирана комисия, която е прегледала материалите и ги е декласифицирала (засекретила). Без да посочва конкретно име в съобщението на МВР се казва, че „липсват документи, които сочат съгласие от страна на посочения кандидат за вербовка като информатор”.

„При извършения преглед по делото е установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“. Сред тях няма документи, които да сочат съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи. Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация", съобщиха от ГДБОП.

Журналистът Атанас Чобанов от сайта „Биволъ” заяви пред БНР, че публикувано е автентично и проверени чрез няколко източници.

ГЕРБ излезе с декларация, с която посочи, че ударът е не само политически, но и в отговор на засегнати интереси на олигарси и на сенчестата икономика. От БСП, чийто представили първи реагираха, поискаха прокуратурата и парламента да разследва случая.

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов припомни, че дълги години се спекулирало с досието "Буда" преди изборите: "Една малка част от това, което беше изписано в интернет пространството по този случай, сме го чели през 2005 г., когато премиерът беше кандидат за кмет. Преди втория тур, почти всички, които ползваха интернет, на своите адреси получиха подобна информация. 2009 г. това отново беше актуална тема. 2011 г., преди президентските и местните избори, си спомням за също тази тема и тогава се говореше за досието „Буда”. Няма нищо, което да е притеснително в това, което излиза, а просто това е начин за сценариите, които се реализират от определени сили в държавата”.

Яне Янев, който преди две години първи вкара в оборот псевдонима „Буда” при една от атаките си срещу Борисов, днес заяви, че Румен Петков (БСП) му е казал в разговор още като министър на вътрешните работи в тройната коалиция, че „Буда” е свързан с Бойко Борисов.

Това не е първият път, в който Румен Петков е замесен в случаи с разгласяване на сътрудници на бивши и настоящи служби.

През 2006 г. той извади досието на журналиста Георги Коритаров, сътрудник на ДС, без законова регламентация, след серия от критични предавания на Коритаров за операция „Респект”, разпоредена от Петков, при която почина криминално проявения ангел Димитров – Чората в резултат на побой от полицаи. Скандалното вадене на досиета на избрани журналисти от страна на Румен Петков доведе до приемането на действащия в момента закона за досиетата.

През пролетта на 2008 г. Румен Петков бе принуден да подаде оставка като министър на вътрешните работи, след като при изслушване на бившия директор на ГДБОП Ваньо Танов от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, става ясно, че министърът се е срещал с „оперативно интересни лица“ – т.нар. „братя Галеви“. Посредник при срещата е Алексей Петров, който Румен Петков освети като сътрудник на МВР. Тогава „новината” за това сътрудничество също изтече анонимно през медии, а Румен Петков я потвърди официално. По-късно бившият министър беше разследван за разгласяване на класифицирана информация, но оправдан от съда.

През 2012 г. самият Румен Петков се опита да блокира закона за досиетата, като предложи да се извади от негово приложение сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Предложените от него поправки в закона за досиетата обаче бяха отхвърлени от ГЕРБ. През 2011 г. братът на Румен Петков беше върнат в качеството си на военно аташе в Украйна, заради разкритата му принадлежност към Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от комисията по досиета.