|
Информационна агенция АПА разпространи във вторник новината, че в жилището си в австрийския град Вейл е бил намерен мъртъв 75-годишният Франческо Гулино. През 1993 г. той беше разкрит като агент на Държавна сигурност и заподозрян за политическото убийство на критика на комунистическия режим в НРБ писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. След това Гулино изчезна от Дания, където в началото на 70-те години на ХХ век ДС го извежда и му помага да работи под прикритието на антиквар.
Сайтът desebg.com припомня защо именно Гулино, работил като таен агент на ДС под псевдонима „ПИКАДИЛИ“ е подозиран за ликвидирането на Георги Марков от тоталитарната БКП начело с Тодор Живков. Текстът е от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Двойният живот на агент „ПИДАКИЛИ“ (2008), с която той освети агентурното минало на специалния агент на Първо главно управление на Държавна сигурност.
По-важните улики за съпричастността на агент „ПИКАДИЛИ“
към убийството на Георги Марков
„Пикадили“ е единственият агент от всички, изпращани в Англия, в чието досие българското следствие открива през 1991-1992 г. документални следи за връзка със случая. През 1977 г. е насочен от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност да работи „по замисленото за „Скитник” – Георги Марков, за когото е планирано да бъде „обезвреден” и „неутрализиран”.
През 1976 и 1977 г. на агент „Пикадили” е наредено да пътува няколко пъти до Лондон, където пристига с фалшиви паспорти. Отсяда в района на Южен Клапам, в непосредствена близост до дома на Марков.
В края на 1977 г. „Пикадили” иска от ПГУ 30 000 английски лири, за да започне „бизнес” в Лондон.
През декември 1977 г. „Пикадили” е извикан в България и е подложен на специална подготовка в разузнаването, включително и на проверка с детектор на лъжата. След това на ръководството на ПГУ е докладвано, че подготовката е преминала успешно, агентът има необходимите оперативни умения и от „дребен мошеник” агентът вече е с утвърдено „прогресивно мислене“ и остра критика на капитализма.
По време на подготовката му е оказано особено внимание. Развеждан е в България с хеликоптер. С него се среща лично началникът на ПГУ ген. Васил Коцев и му дава „прощална вечеря”.
ПГУ му плаща в този период над 5000 английски лири.
Документи за дейността му след специалната подготовка през цялата 1978 г. в делото му липсва с изключение на една среща през юни 1978 г., на която е критикуван за бавното си внедряване в Англия.
След убийството на Марков през септември 1978 г. изведнъж ПГУ започва активно да се следи „какво е положението около „Пикадили”.
През януари 1979 г. е извикан в София, където му е осигурена подобаваща почивка и не са му поставени никакви задачи. Агентът благодари за „всичко” и заявява, че е готов и за в бъдеще да изпълнява всякакви задачи, каквито му бъдат поставени.
Награден е два пъти с медал на МВР за „заслуги към сигурността на НРБ”.
Ръководен от Центъра, а не от резидентурата.
Всички мероприятия за дейността му, както предоставянето на средства на агента са утвърждавани на най-високо ниво и само от три лица – началника на ПГУ ген. Васил Коцев, заместникът му ген. Владимир Тодоров, който отговаря за вражеската емиграция и зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов, отговарящ за операциите на разузнаването. Последните двама участват в унищожаването на разработката на Георги Марков през януари 1990.
След убийството на Марков „Пикадили” никога повече не посещава Великобритания.
От 1979 г. бизнесът на „Пикадили” в Копенхаген изведнъж започва да се развива по възходяща линия. Наема ново помещение в центъра на датската столица за 1000 долара на месец, купува си автомобил и микробус.
До 1990 г. ПГУ му осигурява още три почивки в НРБ.
Въпреки, че не върши никаква дейност ПГУ продължава да го издържа финансово. „Пикадили” получава общо най-малко 30 000 долара. Заедно с разходите за срещите с него сумата, която ПГУ инвестира в агента, достига около 100 000 долара.
През 1985 г. разузнаването обсъжда оставането му като агент, тъй като е заключено, че той е „ограничени възможности и не се използва активно“. Аргументът да бъде запазен е „във връзка с работата му в миналото с цел да се следи обстановката около него”.
Когато през април 1990 г. набързо е замразен, единственото, от което „Пикадили” се интересува, е дали ако опозицията в България спечели изборите дейността му може да бъде разкрита.
Досието на „Пикадили” е прочистено, а част от материали направо са унищожени в нарушение на процедурата от началника на разузнаването ген. Владимир Тодоров, същият, който през 1992 г. е осъден и за унищожаване на разработката срещу Георги Марков.
|
