|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Първо главно управление – разузнаване по съветски образец. Част 5.1: Неявните фирми на НТР ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - ПГУ
Написано от Христо Христов   
Събота, 06 Август 2011 12:12

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

 

В част 5.1 се хвърля повече светлина върху т. нар. неявни фирми на Научно-техническото разузнаване (НТР), сред които е и „Индустриално коопериране” (ИНКО).

.

 

 

Секторът на българската електроника по време на комунистическото управление, включително научноизследователските звена, производствените комплекси и Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), е поставен под контрола на Управление Научно-техническо разузнаване (УНТР) в Първо главно управление на ДС.

Неговата дейност се наблюдава от отделен представител на СССР с достъп до ПГУ, който осъществява пряката връзка с КГБ в Москва. Технологията на работата на УНТР изисква всички служители да са с висше техническо образование и да владеят поне един западен език.

Завършили са тримесечна разузнавателна школа в управлението и едногодишна школа в КГБ. Всеки отдел извършва дейност, залегнала в предварително утвърдени от ръководството годишни планове.

 

Структура на УНТР


01 отдел – Америка, Канада

02 отдел – Европейски страни, Япония и Индия

03 отдел – Териториален (работи на територията на НРБ)

04 отдел – Информационен (връзка с ЦИНТИ)

05 отдел – Ембаргови операции.

 

Отделите имат пряка връзка с Министерството на външната търговия (МВТ), Министерството на промишлеността, МВнР, ДКНТП, всички висши учебни заведения. За прикритие служат и външнотърговските организации по отрасли – химия, машиностроене, електроника, биотехнологии, селско стопанство, както и част от задграничните фирми с българско участие. Следят се всички, които се готвят за пътуване в чужбина, специализантите и научните работници, командированите специалисти във външнотърговските организации от различните институти и университети.

Всеки отдел има подотдели за Италия, ФРГ, Англия, Испания, Гърция. Във всеки подотдел има по един служител, който обработва материалите, свързани със съответната страна (входящи и изходящи за и от съответната резидентура). Пощата пристига един път месечно. Анализират се получените материали, изготвя се оценка, поставят се нови задачи на обектите. При спешност се изпращат шифрограми по съответната резидентура в чужбина.

В МВТ по линия на НТР отговаря Петър Башикаров, бивш кадрови офицер на разузнаването (след промените министър в правителството на Андрей Луканов 1990 г. и депутат от БСП), а връзката се осъществява чрез отдел "Специална дирекция" в министерството, ръководена от Лъчезар Спасов, син на дългогодишния зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Живков ген. Мирчо Спасов.

 

Създаването на ИНКО

Особен интерес представлява дейността на 05 отдел "Ембаргови операции" в УНТР. Негов началник е Божидар Петров, а заместник е Владимир Серкеджиев, син на дългогодишния началник на архива на МВР ген. Нанка Серкеджиева.

Към дейността на отдела пряко отношение има Стоян Евтимов, зам.-началник на УНТР. Той е съветник на Огнян Дойнов и свръзка между НТР и Политбюро от 1977 г., а в един период е и резидент на УНТР в Западна Европа, базиран във Виена.

За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО).

Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.

Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията.

Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата.

От различни архивни документи се установява, че ИНКО осъществява търговска дейност с австрийската фирма SEMKOTEC за доставка на специализиран софтуер Silvar Lisco за завода в Ботевград, със западногерманската МВМ и австрийската CORE за доставка на интегрални схеми, както и с източногерманската "Електроник-експорт-импорт".

ИНКО извършва специфична дейност за доставка на различни видове оборудвания по програмите "С" (електроника) и "С-2" (технологии за мощностите в Ботевград).

 

 

Стратегията с "неявните фирми"

Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път именно във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията".

Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна".

Ръководенето на доверената фирма се осъществява чрез упълномощени служители на ИНКО, а административно-финансовият контрол е възложен на Министерството на финансите и на МВР.

По това време ИНКО има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, и получава допълнително увеличение на щата. Ръководителите на бюрата също без изключение са или оперативни работници, или секретни сътрудници на УНТР.

Вносът на ембарговото оборудване се осъществява по канали и източници, осигурени и контролирани от разузнавачите в УНТР и Центъра на ПГУ. Средствата за комуникации са секретни – оперативна поща, шифрограми и радиограми.

За улесняване на дейността на фирмите на разузнаването в Министерството на външноикономическите връзки, оглавено от Андрей Луканов през 1987 г., е създадено специално звено – отдел "Научно-техническо сътрудничество", ръководено също от офицери от УНТР. То осигурява безпрепятственото получаване на вносни разрешения. По същия начин се оперира и с митниците.

На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари.

Практиката в разузнаването е изисквала залаганите за изразходване суми да се отбелязват в съответните оперативни дела. Съществува и втори източник на вписване – специални оперативни тетрадки, чрез които са се правили заявките за необходимите средства. След ноември 1989 г. на оперативните работници в ПГУ с устни заповеди е наредено да прочистят водените от тях разработки от доказателства, насочващи към изразходваните средства. Съдбата на оперативните тетрадки също е неизвестна.

Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на НТР. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист".

 

След промените през 1989 г.

До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.

Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят. Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим".

След падането на комунизма ИНКО става обект на интензивно източване на общо над 142 млн. лева. През 1992 г. от ИНКО са прехвърлени 3,5 млн. долара в израелското дружество на ДЗУ Ди Пи Ей по проекта "Нева", откъдето следите им се губят.

Голяма част от служители на ИНКО продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия, трети просперират като бизнесмени, а някои от сътрудниците на ИНКО днес са преуспели банкери. Бивши служители на някогашното УНТР днес имат отлични позиции в различни фирми на химическата промишленост, фармацевтиката, електрониката, ИТ сектора, правни кантори и фирми за недвижими имоти, за селскостопански стоки, транспорт, банково оборудване, охранителна техника, търговия с метали и брокерски къщи, туризъм, търговия с хартии и петролни продукти, както и в застрахователния бизнес.

Източените през Първо главно управление на ДС и подчиненото му Управление "Научно-техническо разузнаване" капитали обаче са табу за всеки един то директорите на Националната разузнавателна служба, на всяко политическо мнозинство, управлявало след 10 ноември 1989 г. досега и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

Една от причините за силната съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, останал затворен 20 години, е именно да не станат ясни пътищата и хората, участвали в трансферните операции на милиони западна валута, за да не им се потърси отговорност.

 

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 5.2.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов