Управляващата коалиция, държавните и общински власти показаха пълно пренебрежение (или незнание) към Европейския ден за почитане паметта на жертвите на нацизма и комунизма, който от 2008 г. се отбелязва официално в Европейския съюз на 23 август.

Народното събрание, чиито депутати са в лятна отпуска,  не зачете по никакъв начин собственото си решение от 2009 г., с което 23 август, денят на подписването на Пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г. е обявен за официален ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на техните жертви.

Властите, сред които и президентската институция, останаха равнодушни към 23 август и паметта на жертвите на тоталитарните режими и не инициираха нито едно мероприятие в София или страната, с което да отбележат този ден.

С поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. (преди 64 години) островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела – са предадени на МВР, където е създаден най-големият концлагер по времето на комунизма „Белене”.

През 2009 г. за 20-годишнината от рухването на комунистическия режим в България Институтът за изследване на близкото минало организира изложба за концлагерите по време на управлението на БКП. Акцентът беше поставен върху най-големия лагер за политически противници в Белене.

Институтът издаде и специален сборник, посветен на комунистическите лагери под заглавието „Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това”. Автор на концепцията на това уникално издание, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, е проф. Ивайло Знеполски, председател на института.

Двадесет и една години след свалянето на петолъчката на Партийния дом в центъра на столицата, символът на комунизма в България влезе в музей. Откриването му събра цялото министерско „войнство” начело с премиера Бойко Борисов.

Новата обществена придобивка, която обаче носи странно име Музей на социалистическото изкуство, е част от  модерна сграда на Министерството на културата  на ул. „Лъчезар Станчев” № 7 в кв. „Изгрев” срещу столичния КАТ. Освен на музея тя става нов дом и на няколко структури на Министерство на културата: Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Националния институт за недвижимо културно наследство, „Реставрация” ЕАД, Регионалния център за опазване нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, депа на Националната художествена галерия.

Музеят се състои от скулптурен парк с територия от 7500 кв. м, където в момента са изложени 77 произведения на монументалната скулптура. Именно там са намерили място петолъчката от бившия Партиен дом и внушителния паметник на Ленин, който до 1990 г. се издигаше на мястото на днешната метространция „Сердика”. От 2001 г. там вече се издига символът на съвременната българска столица  „Света София”.

Експозицията в изложбената зала е разположена на площ 55 кв. м. и показва 60 произведения на живописта и 25 творби на кавалетната пластика. Автори на творбите са известни художници, тровели след 9 септември 1944 г.

Музеят разполага и видеозала, където ще бъдат проектирани  документални филми от епохата на комунизма. Открит е и сувенирен магазин с автентични предмети от този период, както и със съвременни сувенири.

„Комунизмът и социализмът отиват там, където принадлежат – в историята”, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков при откриването на музея. Според него такъв музей няма в цяла Източна Европа, с изключение на Будапеща, където е изложена само скулптурна експозиция. „Сега затваряме една страница на българската история и комунизмът отива там, където му е мястото – в музея. България вече се отърсила от него и върви напред”, добави Дянков.

„Този музей е трябвало да бъде направен много отдавна от БСП, за да покаже кое е минало, бъдеще и настояще. Една партия, която не си тачи миналото си няма бъдеще”, заяви премиерът Бойко Борисов. Той обяви в аванс, че на 28 септември Министерският съвет ще реши да дари на БСП паметника на Бузлуджа, както и земята под него, „за да се грижат социалистите за него, а не да си правят PR на наш гръб”. , каза Борисов. Една партия, ако не си тачи миналото, няма и бъдеще, отбеляза премиерът. "Ако след 100-200 години ГЕРБ се срамува от мен, нека да си каже", посочи още Борисов.

Министърът на културата Вежди Рашидов отбеляза, че народ, който не строи музеи, храмове и пътища, няма как да остане в историята. Музеите не са място, където само излагаме картини. Те са място, където съхраняваме историята и паметта за историята. А народ без история е народ без очи”, заяви министърът на културата Вежди Рашидов. Преди да бъде изградена новата сграда на мястото, по думите на министъра на културата, е имало една съборетина. Новият музей струва 3,5 млн. лева, от бюджета на Министерство на културата.

ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо Вежди Рашидов е избрал името на музея да е на „социалистическото” изкуство – интервю на Христо Христов с министъра.
Тоталитарно или социалистическо? Кой е правилният термин – коментар.
Фоторепортаж от откриването на музея.
От върха на Партийния дом до музея – историята на рубинената петолъчка.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.