|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Четвърт век от аварията в съветската АЕЦ „Чернобил” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Вторник, 26 Април 2011 12:35

Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .

продължава>
 
„Възродителният процес” – от Георги Димитров до Тодор Живков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 13 Януари 2013 16:05

altТази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям може би най-пълното изследване за политиката на БКП към мюсюлманските общности – „Възродителният процес” на историците Михаил Груев и Алексей Кальонски. Тази година се навършват 28 години от насилственото преименуване на българските турци.

Книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски е изключително ценна, защото е изградена върху обективно и цялостно проучване на политиката на БКП към българските мюсюлмани.

За разлика от повечето изследвания, посветени на „възродителния процес” през 1985 г., двамата историци  проследяват всички фази на комунистическата политика или най-общо казано от Георги Димитров до Тодор Живков.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата партия се опитва да спечели мюсюлманите на своя страна, като пристъпва към връщане на правата и отрицание на водената от дотогавашната държавна политика по българо-мюсюлмански въпрос.


Разселването при Георги Димитров

През 1948 г. БКП постепенно сменя отношението си съм общността и поставя началото на нов, преходен етап към провеждането на нова политика. По директива на Георги Димитров от същата година се извършва триетапно изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато сред около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране.


„Паспортизацията” при Вълко Червенков

При Вълко Червенков партията набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.

 

Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Както и в други сфери набелязаните мерки на различни нива в партийната и държавната йерархия следва да се разглеждат в контекста на все по-ясно очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.

продължава>
 
Репресираните почетоха жертвите на атентата в „Света Неделя” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Събота, 16 Април 2011 16:08

Съюзът на репресираните почете жертвите на най-кървавия атентат през миналия век – взривяването на църквата „Света Неделя” от функционери на комунистическата партия. В храма днес беше отслужена заупокойна панихида в памет на над 200 души от политическия, военен и обществен елит, загинали при атентата преди 86 години (ранените са над 500).

„До събитията 11 септември това беше най-големият атентат, който е извършван изобщо в цивилизования свят", коментира пред БНР доц. Драго Михалев, заместник-председател на съюза на репресираните.

По думите му датата трябва да се отбелязва и помни, за да не се повторят никога подобни събития, които разделят българското общество. .

продължава>
 
Къде може да бъде намерена книгата за непримиримия Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Януари 2013 09:09

alt

Поради големия интерес, предизвикан към книгата на Иван Гаджев „Непримиримият Илия Минев”, представена тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, сайтът се свърза с автора на изданието. От Детройт, щата Мичигън, д-р Иван Гаджев заяви, че книгата може да бъде намерена чрез сайта на Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”.

Изданието, посветено на българския антикомунист и борец за човешки права, преживял най-дълго в затвор в целия свят (33 години), може да бъде закупено и от книжарницата „Български книжици” в градинката „Кристал” в София. По думите на Иван Гаджев там и на сайта на Института могат да бъдат открити и други издания, свързани със съдбата на българи, прокудени от комунистическия режим.

Бойко Киряков от издателска къща „Гутенберг”, която през 2003 г. издава книгата, посветена на Илия Минев, потвърди пред desebg.com за повишения интерес към изданието. От издателството ще направят необходимото по книжарниците в столицата да бъдат доставени бройки от „Непримиримият Илия Минев”, които все още са на разположение от първия тираж.


Очаквайте интервю с д-р Иван Гаджев за срещите му с Илия Минев и за ценния архив на българската емиграция в Северна Америка, който е събрал през годините.

 
Непримиримият – Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 06 Януари 2013 18:41


altДнес се навършват 13 години от смъртта на Илия Минев, борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.

Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.

Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета (виж повече за него в рубриката "Черен календар на комунизма” – месец януари).

Днес няма да намерите много медии, които да припомнят делото на този истински герой от епохата на комунизма, няма и организирано възпоменание в чест на паметта му.

В електронната библиотека на desebg.com представям една изключително важна книга, благодарение на която са съхранени автентични факти и спомени за дейността на Минев, както и разказа на самия антикомунист с най-дълга биография в комунистическите затвори в България.

Книгата е „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още перди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена е спасено след операция.

При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 101 102 103 104 105 106 107 108 109 Следваща > Край >>

Страница 101 от 109
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов