Поетът антикомунист Петър Манолов почина в неделя (7 февруари 2016 г.) в Пловдив на 76-годишна възраст, съобщи plovdiv-online.com.

Поетът беше един от последните живи дисиденти, дръзнали да се изправят срещу комунистическия режим, който се опитва да го пречупи с арест и подлагане на психически тормоз в края на управлението на БКП заради участието му и подкрепата при създаването през януари 1988 г. от политическия затворник и друг антикомунист Илия Минев Независимо дружество за защита на правата на човека.

Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Учи в Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския университет „Климент Охридски”. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на нос Емине.

През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Иракли в землището на Емона, място което днес е известно като Пешова колиба.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото през януари 1988 г. Независимото дружество за защита правата на човека в България. Държавна сигурност го подлага на разпити и му конфискува архива. Поетът обаче не позволява да бъде пречупен и обявява гладна стачка, на която е дадена гласност от радио „Свободна Европа” и други медии на Запад.

„Харесвах още през 1945-1946 г. безрезервно лириката на Атанас Далчев – бях изкарван антипатиен.
Харесвах още през 1945 г. прозата на Хемингуей, романите и разказите му – бях изкарван упадъчен и западнопоклонник.
Не приех критиките срещу „Звезда”, „Ленинград”, Ахматова и Зощенско – бях изкарван декадент.
Защитих романа „Тютюн”, бях гледан съжалително...”

Думите са на големия български творец Радой Ралин, а още от тях ще прочете всеки, който посети  изложбата „Радой Ралин в огледалото на времето“ в негова памет, организирана в представителната зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 в столицата.

На 8 септември 1944 г., преди 75 години, армиите на 3-ти Украински фронт на СССР преминават река Дунав в североизточната водна граница с Румъния, навлизат в територията на Царство България и го окупират без да срещнат съпротива.

Това се случва три дни, след като на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без тя да е воювала срещу СССР и е запазила дипломатическите отношения по време на Втората световна война и след като е обявила неутралитет.

Сталин окупира страна, която е във война с Германия

В същото време, когато на 8 септември 1944 г. червената армия нахлува в България,  тя вече се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин.

Нито фактът, че от 2 септември в София управлява правителство на опозицията с премиер земеделецът Константин Муравиев, което възстановява конституционния ред и освобождава политическите затворници.

Сайтът desebg.com припомня тази дата и събитията, свързани с нея, защото тя има огромно значение за следващия половин век от историята на България, когато в страната е установена тоталитарна комунистическа система по съветски образец.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на д-р Росица Чернокожева от Института за литература в БАН на книгата "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов. Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на няколко книги. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

Погубената България! Тежки думи. Като присъда. Но истинни. Новата книга на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов изнася на показ  неизвестни разтърсващи свидетелства за геноцида над собственото си население от извършилите социалистическата революция и установилите новата „работническо-селска“ власт на и след 9 септември 1944 година. Тази книга, подобно на „Бивши хора“ от същите автори (тя е своеобразно нейно продължение), както  и „Концлагерът Белене“ на Борислав Скочев все повече се превръщат в задължителни книги за всеки от нас.

Да предадем истината за периода 1944-1989 г. на нашите деца

Задължителни – ако искаме да знаем истината, да я предадем на нашите деца и да знаем какъв дълг имаме към миналото и в настоящето. Памет за миналото и отговорност за бъдещето.

Още в началото, двамата автори почти клетвено заявяват: „Дължим им го!“ И тези думи, съдържащи цялата отговорност за изнесените факти, прозират във всички разкази в книгата, в цялата болка и поклон пред страданието и стоицизма на хиляди хора, пострадали несправедливо. Тази книга е една енциклопедия, събрала информация за десетки хиляди хора, пострадали неправомерно от комунистическия режим.