Миналата седмица (на 8 юни 2018 г.) Анастасия Димитрова Мозер, почетен председател на партия „Обединени земеделци”, дари на държавата личния архив на своя баща – земеделския лидер и политически емигрант по времето на комунистическия режим Г. М. Димитров (1903-1972). След събитието тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов в интервю за сайта desebg.com. Една от засегнатите теми в разговора е отказът на лидерите на СДС по време на управлението на Обединените демократични сили в периода 1997-2001 г., да подкрепят внесения в парламента от техния коалиционен партньор Народен съюз цялостен законопроект на лустрация в България. Г-жа Мозер е един от политиците от Народен съюз тогава и е пряк свидетел на отказа на СДС да подкрепи извършването на лустрация у нас.

Сайтът desebg.com публикува документалния филм „Цветана Джерманова. Женският лагер „Босна” при комунизма” от втория сезон на поредицата „Отворени досиета” (2017) на Българската национална телевизия, посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

В документалната лента бивша лагеристка Цветана Джерманова разказва за преживяното в женския лагер по времето на комунистическия режим „Босна”, създаден и просъществувал в едноименното село в Силистренско.

Родената през 1928 г. в пернишкото село Лесковец Джерманова се увлича от идеите, разпространявани от анархистите, когато е ученичка в гимназията в Перник.

На 22 ноември 2016 г., вторник, на 85-годишна възраст почина Георги Саръиванов, съобщиха негови близки пред desebg.com.

Гого, както го наричаха неговите приятели, беше последният политически затворник, осъден на най-тежкото наказание по време на комунистическият режим, който е окован във верига на смъртник в продължение на повече от половин година, очаквайки изпълнението на присъдата.

Роден в семейството на един от големите индустриалци в България Саръиванов, притежаващ текстилна фабрика в Сливен, Георги е осъден на смърт през 1954 г., когато е едва 23-годишен и отбива военната си служба като трудовак в урановата мина в Бухово по изфабрикувано обвинение за вредителство.

На този ден преди 34 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.