Подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г. има резултат на избухване на бомба в Коминтерна.

С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.

За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.

Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.

През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на д-р Росица Чернокожева от Института за литература в БАН на книгата "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов. Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на няколко книги. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

Погубената България! Тежки думи. Като присъда. Но истинни. Новата книга на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов изнася на показ  неизвестни разтърсващи свидетелства за геноцида над собственото си население от извършилите социалистическата революция и установилите новата „работническо-селска“ власт на и след 9 септември 1944 година. Тази книга, подобно на „Бивши хора“ от същите автори (тя е своеобразно нейно продължение), както  и „Концлагерът Белене“ на Борислав Скочев все повече се превръщат в задължителни книги за всеки от нас.

Да предадем истината за периода 1944-1989 г. на нашите деца

Задължителни – ако искаме да знаем истината, да я предадем на нашите деца и да знаем какъв дълг имаме към миналото и в настоящето. Памет за миналото и отговорност за бъдещето.

Още в началото, двамата автори почти клетвено заявяват: „Дължим им го!“ И тези думи, съдържащи цялата отговорност за изнесените факти, прозират във всички разкази в книгата, в цялата болка и поклон пред страданието и стоицизма на хиляди хора, пострадали несправедливо. Тази книга е една енциклопедия, събрала информация за десетки хиляди хора, пострадали неправомерно от комунистическия режим.

Разследващият журналист Христо Христов и изследовател на архивите на тоталитарната комунистическа държава е един от най-търсените експерти, запознати с архивното наследство на Държавна сигурност, в случая с обявяването на принадлежността на Юлия Кръстева за секретен сътрудник на ДС от Комисията по досиетата. Той бе потърсен от в. „Сега” за представяне на обща картина по проблемите с отваряне на архивното наследство на ДС и изследването му 28 години след краха на комунизма – интервю на журналистката Светлана Георгиева от днес (5 април 2018 г.), което desebg.com препечатва.

Вторият сезон на документалната поредица на БНТ „Отворени досиета”, посветена на жертвите на комунизма, получи специалната награда на медийния фестивал „Българската Европа”, провел се на 9-10 ноември 2017 г. в Русе. Специалната награда се връчва от  „Форум Гражданско участие”, в който са обединени над 120 неправителствени организации.

 „Отворените досиета” е едно от 4-те предавания на БНТ, с които националната телевизия беше отличена за отстояване на обществения характер на медията и за проявена чувствителност към граждански инициативи.