Енорийският свещеник в гр. Белене Паоло Кортези, който през последните години работи неуморно за създаване на Парк-мемориал в бившия концлагер „Белене” и за почитането на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век, днес напусна България.  Това се случи, след като група провокатори в крайдунавския град се обяви против приетото от него сирийско семейство бежанци, потърсило законно убежище в България, а самият свещеник получи анонимни смъртни заплахи и заплахи за подпалване на църковния храм, в който служи. На своята страница във Фейсбук отец Кортези съобщи, че неговите ръководители от Католическата църква са решили да го приберат в Италия.

Минути преди да отпътува от София Паоло Кортези разговаря единствено с разследващия журналист Христо Христов в ексклузивно интервю за сайта desebg.com. „Не успях да защитя едно мирно семейство. Днес сирийците са бежанци. Преди 70 години бежанците в Европа бяха евреите. Утре може да сме ние”, казва в интервюто свещеникът и признава, че се чувства като бежанец сред бежанци. Неговият жест е към българските институции, които по думите му трябва да се събудят. „Аз не искам да виждам, че хората в България избират да живеят по законите на джунглата”, добавя още той и посочва истинския път – справедливост и милосърдие. Признава, че в Белене е оставил сърцето си и обещава да се видим отново.

Сайтът desebg.com публикува интервю със Стойчо Шишков, режисьор, продуцент и сценарист на документалния филм „Народен дом на терора”, спечелил голямата награда на кинофестивала „Златен ритон” в Пловдив през 2015 г. Авторът на филма за мрачните тайни на сградата на Лъвов мост, в която преди 9 септември 1944 г. се намира полицията, а след това народната милиция, отговаря на въпросите на журналиста Христо Христов за заснемането на документалната лента и за посланието ѝ. Днес, 14 март 2016 г., съкратена версия на филма ще бъде излъчена в Европейския парламент в Брюксел по време на дискусията „Знание за миналото – памет за бъдещето”, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), в която ще участва и екипът, заснел филма. Стойчо Шишков е роден на 4 февруари 1940 г. във Варна. Три години по-късно семейството му се премества в София. В киното започва работа през 1966 г. като асистент 5-та (последна) категория във филма „Шведските крале” на режисьора Людмил Кирков.

На втория тур на местните избори в неделя (1 ноември 2015 г.) БСП загуби местната власт в Белене и Ловеч, като тази промяна отваря възможността новата общинска администрация да съдейства и подкрепи инициативите за създаване на мемориални места, свързани с престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България.

Двете общини, които повече от десетиление са сред „крепостите” на БСП в страната, се свързват с едни от най-важните топоси на комунистическите престъпления у нас – концлагерите „Белене” на остров Персин и „Слънчев бряг” край Ловеч.

В Белене кандидатът за кмет на местна коалиция „Бъдеще за община Белене” Милен Дулев спечели балотажа с 57,19% срещу досегашния кмет и кандидат на БСП Момчил Спасов, който получи 42,81% от гласовете.

Вчера, 6 януари 2019 г., се навършиха 19 години от смъртта на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.
Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Илия Минев е арестуван още на 10 септември 1944 г. като активист на легионерите. Освободен е, но през 1946 г. отново е арестуван по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. По това време режимът на БКП пришива „фашистки прояви” на хиляди свои противници.