Сайтът desebg.com публикува репортажа на младия български журналист Даниел Пенев (1993), посветен на Дома на терора в Унгария, подготвен специално за desebg.com. Пенев притежава бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България (2016). В момента специализирана по едногодишна магистърска програма за международни отношения в Central European University в Будапеща. Има стажове в Dnevnik.bg, bTV и Reduta.bg, както и в офиса на българския евродепутат Мария Габриел в Европейския парламент в Брюксел. През последните няколко години участва в обменни програми и обучения във Великобритания, Германия, Белгия, Исландия, Франция, Чехия, Полша и Турция. Негови текстове са публикувани в онлайн и печатни медии у нас, както и в англоезични сайтове като EurActiv.com, The Millions и Wake Up World. От септември 2015 г. активно публикува на сайта TrueStory.bg. Даниел Пенев е асоцииран член на Асоциацията на европейските журналисти – България.

„Съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим в България е все още непозната не само у нас, но и в чужбина. Тя съществува през цялото време на режима – от края на 1944 г. и продължава след началото на разпада на тоталитарната система в края на 1989 г.”

Това заяви разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов по време на дискусия на инициативата „Мостове към свободата”, организирана в „Лев Копелев форум” в гр. Кьолн от Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян” по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена.

 На събитието присъстваха множество млади българи, следващи или работещи в Германия, участници в българо-немски сдружения, немски общественици и граждани, дългогодишната ръководителка на българската секция в радио „Дойче веле” журналистката Румяна Таслакова, както и евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ).

Тридесет години след падането на Берлинската стена само в България няма музей на тоталитарния комунизъм. Липсва и институт за национална памет, така както в страни от бившия Източен блок.

Това констатираха с критично отношение към управляващите хората, обединени в няколко организации на репресираните от комунистическия режим, на форум проведен на връх 30-годишнината от падането на Берлинската стана - 9 ноември, събитие, което донесе свободата в страните от разпадналия се Източен блок.

В Дома на Европа в сградата на представителството на Европейската комисия в столицата ни се събраха съюзите на репресираните, ръководени от Лиляна Друмева, доц. Драго Михайлов и д-р Андрей Найденов от Бургас, събирайки свои членове от цялата стена, за да отбележат паметната дата, променила картата на свободна Европа преди три десетилетия.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на д-р Росица Чернокожева от Института за литература в БАН на книгата "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов. Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на няколко книги. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

Погубената България! Тежки думи. Като присъда. Но истинни. Новата книга на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов изнася на показ  неизвестни разтърсващи свидетелства за геноцида над собственото си население от извършилите социалистическата революция и установилите новата „работническо-селска“ власт на и след 9 септември 1944 година. Тази книга, подобно на „Бивши хора“ от същите автори (тя е своеобразно нейно продължение), както  и „Концлагерът Белене“ на Борислав Скочев все повече се превръщат в задължителни книги за всеки от нас.

Да предадем истината за периода 1944-1989 г. на нашите деца

Задължителни – ако искаме да знаем истината, да я предадем на нашите деца и да знаем какъв дълг имаме към миналото и в настоящето. Памет за миналото и отговорност за бъдещето.

Още в началото, двамата автори почти клетвено заявяват: „Дължим им го!“ И тези думи, съдържащи цялата отговорност за изнесените факти, прозират във всички разкази в книгата, в цялата болка и поклон пред страданието и стоицизма на хиляди хора, пострадали несправедливо. Тази книга е една енциклопедия, събрала информация за десетки хиляди хора, пострадали неправомерно от комунистическия режим.