Днес, 19 февруари 2022 г., на Централните Софийски гробища бе изпратен от семейството му, приятели и граждани един от последните офицери на Царство България и политически затворник и лагерист по времето на комунистическия режим Дянков Марков. Той си отиде от този свят преди два дни, само няколко месеца преди да навърши 100 години. Сайтът desebg.com публикува прощален текст на общественика Георги Чунчуков, посветен на Дянко Марков.

Книгата на българската журналистка и писател Нася Кралевска „Комунизмът в битка с демокрацията“ (2010 г.) намери място в престижна класация на топ 100 на най-продаваните книги за комунизма в света.

Класацията (представена в CNN и Forbes) е публикувана на сайта BookAuthority (виж линка – ТУК), който идентифицира и оценява най-добрите книги в света въз основа на препоръки от лидери, мислители и експерти.

Книгата на Нася Кралевска заема 65-то място в класацията в компанията на имена като Збигнев Бжежински с неговото изследване „Големият провал“ – Раждането и смъртта на комунизма през ХХ век (1990 г.), носителката на наградата „Пулицър“Ан Епълбаум с „ГУЛАГ“ (2004 г.) – най-пълната история на съветската лагерна система за принудителен труд и изследването ѝ от 2012 г. „Желязната завеса“, посветено на смазването на Източна Европа, 1944-1956 г., „Възходът и падането на комунизма“ (2010 г.) на Арчи Браун, носител на наградата WJM Mackenzie за най-добра книга по политически науки за 2010 г. и др.

В класацията място намират и трудове на Маркс, Енгелс и Ленин, а също така и съвременни биографии на Сталин и Че Гевара. В топ 100 на най-продаваните книги за комунизма се нареждат и изследвания за тоталитарния комунистически режим в Китай, както и такива, посветени на Студената война и шпионажа в този период между Източния блок и Запада.

Присъствието на „Комунизмът в битка с демокрацията“ на Нася Кралевска в тази класация е изключително, като се има предвид, че това е единственото изследване за комунистическия режим в България, издадено на английски език.

„Комунизмът в битка с демокрацията“ е английският вариант на българския оригинал „Без заглавие“ на Кралевска – претърпял пет издания в България.

За българския автор

Нася Кралевска е дъщеря на д-р Атанас Кралевски, преследван и арестуван от комунистическия режим през 1949 г. заради отказа да се отрече от убежденията си на демократ и за разпространяването на „неверни твърдения“ за „народната власт“ и клевети за починалия същата година комунистически вожд Георги Димитров.

Той е осъден на 3 години строг тъмничен затвор, глоба и лишаване от граждански права и лекарски права за срок от 7 години.

Тридесет и шест години след като са били изолирани от комунистическия режим в секретния обект „Заставата“ на остров Персин на река Дунав бивши концлагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1986 г. отново застанаха като победители със сълзи в очи пред зловещото място, където им е била отнета свободата без съд и присъда като противници на „възродителния процес“.

Връщането към тоталитарното минало стана, след като група бивши лагеристи от турското малцинство посетиха остров Персин, след двегодишна пауза, предизвикана от пандемията с ковид-19.

На остров Парсин в края на 1984 г., след началото на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход, тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков отново отваря най-големия лагер за политически противници на БКП „Белене“, където въдворява без съд и присъда общо 517 противници на насилствената асимилация.

Днес, 16 април 2022 г., се навършват 97 години от зловещия атентат в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, отнел живота на над 200 души и ранил над 500.

Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

За дата на бомбения атентат е избран 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се провежда опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП.

Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.