|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Следеният човек” на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 20 Май 2012 13:18

От дълго време на бюрото ми стои една книга, към която изпитвам особена слабост. Книгата е „Следеният човек” на режисьора Веселин Бранев.

Първото й издание през 2007 г. получи признанието „Хеликон” за най-добра документална книга, а през 2009 г. излезе и второ допълнено и преработено издание.

Неотдавна след премиерата на „Секретното дело за лагерите” в Ловеч разменихме мисли с млад човек, който ме попита за няколко книги, една от която беше „Следеният човек”. Не се наложи да му я препоръчвам – младият мъж я беше чел и тя го беше впечатлила.

Този момент ме провокира тази неделя да споделя мислите си за „Следеният човек” в електронната библиотека на desebg.com.

Няколко думи за автора. Веселин Бранев е роден през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, работи като журналист, сценарист и режисьор. Автор е на няколко книги и на редица филми, сред които се отличава работата му като съсценарист и режисьор на филма „Записки по българските въстания” (1976-1981) и сценарист и режисьор на филма „Хотел Централ” (1983).

През 1957 г., докато следва кинорежисура в Източен Берлин, решава да премине в Западен Берлин. Държавна сигурност започва издирването му и след няколко месеца той е арестуван и хвърлен в затвор в столицата на ГДР. Оттам пътят е един – връщане в България. Следват дълги години, през които той е следен и наблюдаван от ДС. През 1997 г. емигрира в Канада. През следващата година получава положителен отговор от МВР за достъп до документите на Държавна сигурност, открити за него. Досието му съдържа 800 страници. През 2000 г. се завръща в България, за да се запознае с него.

Без съмнение книгата ще впечатли всеки, който я разгърне. Бързам да кажа, че тя е един от онези редки интелектуални подвизи, които българското общество получи след падането на Берлинската стена.

„Следеният човек” е ярък пример за преосмисляне на комунистическото минало и сенките, които хвърля бившата Държавна сигурност върху живота на хората. .

продължава>
 
Валтер Кривицки или потресаващите разкритията на първия беглец от съветското разузнаване за Сталин и Хитлер ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 13 Май 2012 18:03

 „Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).


Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

.
продължава>
 
„Ядреналин”: Взривоопасен разказ за злоупотребите в АЕЦ „Козлодуй” и недосегаемите им извършители ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 06 Май 2012 19:42

Никакви лица и събития в тази книга не са измислени.

Всяка прилика с изобличените в корупция, злоупотреби и в усилията за тяхното прикриване не е случайна.

Авторите не благодарят за съдействието на когото и да било, защото не се намериха желаещи.”

Това са финалните думи в книгата „Ядреналин” на Иво Инджев и Георги Котев, която се появи на пазара в края на април 2012 г. Финалните надписи обаче могат да бъдат и начало на разказа-разследване на една от най-добре пазените в тайна действителност, добре скрита зад секретността на атомната централа в „Козлодуй”.

За онези, които се чудят както се крие зад „Ядреналин” самите автори посочват: пълната история на едно прикривано с години престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” и други тайни на атомните катакомби.

Иво Инджев отново използва играта с думите и в случая успешно е заменил адреналин с ядреналин, хрумване, което зарежда с енергия и очакване книгата още от само й заглавие. Той вкара този израз в употреба още в предишната си книга „Течна дружба”. С него там илюстрира една от стратегиите на Путинова Русия за налагане на енергийна зависимост на българската държава чрез ядрената си политика и енергийния бизнес.

Епицентърът на „Ядреналин” на Инджев и Котев обаче не е Кремъл. Русия е само една от причините за разиграващите се тъмни схеми в АЕЦ „Козлодуй”. Централното място се заема от самата атомна централа край Козлодуй. Тя е пресечената точка по оста Брюксел – Москва. Брюксел ли, защо пък Брюксел, ще се запита онзи, който все още не е разгърнал книгата? .

продължава>
 
„Секретното дело за лагерите” с премиера в Ловеч ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 04 Май 2012 11:50

В пълна зала на Клуба на културните дейци в Ловеч в четвъртък вечер се състоя премиерата на второто издание на документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (изд. "Сиела).

Интересът към нея е оправдан – документалното изследване е посветено на последния лагер на комунизма край Ловеч, просъществувал в периода 1959-1962 г., както и отдавна изчерпаното първо издание на книгата (1999 г.).

Пред аудиторията авторът разказа как през 1998-1999 г. е получил безпрецедентен достъп до 48-те тома по съдебното дело за престъпленията в лагерите. По това време Христов е съдебен репортер във в. „Демокрация” и отразява разследванията на прокуратурата по различни престъпления на комунизма, едно от което е делото за лагерите край Ловеч и Скравена.

През 1998-1999 г. съдебният процес срещу Гогов, Ръжгева и Газдов е висящ, но делото все още не е прекратено. Достъпът до материалите е разрешен от тогавашният зам.-председател на Върховния съд и председател на Военната колегия към съда ген. Николай Чирипов. Той е и председател на съдебния състав, дал ход на делото за лагерите през 1993 г.

.
продължава>
 
"Вървя си по пътя" на Радой Ралин: Урок по достойнство и личностно отстояване* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Вихрен Чернокожев   
Неделя, 29 Април 2012 09:07

Днес, през април 2012 г., когато отбелязваме 90-годишнината на Радой Ралин, неговите избрани интервюта могат да бъдат четени като отворена книга-завет. "Вървя си по пътя" е разговорен урок по достойнство, последователност и личностно отстояване. Особено за млада България, сред която паметта за Ралиновото творчество, вдъхновило поколения българи за ценностите на свободата, като че ли все повече избледнява. Избледнява и заради мълчанието на онези, които отказват да си спомнят Радой като един от автентичните разказвачи на  надеждите и разочарованията белязали несвършващия български преход, в който "лидери са полуинтелигентите, а милионери – импротентните", както казваше Радой.

„Вървя си по пътя” е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана, отстоявана и отстоявана, катадневно насъщна като въздуха, като хляба лична и личностна свобода на мненията и съмненията, с която той искаше да зарази колкото може повече българи. Успя ли?! 

Днес в интернет публикациите за Радой може да прочетете например как бил влюбен в проститутка, как в Прага разкрил цял канал за проститутки или пък че бил фен на „Атака” и други подобни недомислици.

Радой Ралин беше много самотен човек и си отиде още по-самотен  - въпреки шумната публичност около него. Спомняте ли си „Самотният човек” на Борис Христов: „...той може пепел да яде, но няма да се моли”. Не случайно в едно от последните си стихотворения Радой написа: „Не се състоя срещата ми с моя живот”. Казваше: „Аз съм един унищожен писател и един убит сатирик”. Беше дори решил да се откаже от българското си гражданство, защото не желаеше да бъде поданик.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 Следваща > Край >>

Страница 98 от 101
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов