|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Тодор Живков: За лагера в Ловеч ползвахме съветския опит ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Март 2011 20:37

В памет на жертвите на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена сайтът Държавна сигурност.com ви предлага откъс от документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

Той разкрива как е взето решение за закриването им през пролетта на 1962 г. и обясненията на Тодор Живков за лагерите, дадено пред военната прокуратура след ареста му в началото на 1990 г.

 

Създаването на лагера край Ловеч

През август 1959 г. при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече лагери. Изявлението му не се покрива с истината, тъй като по това време лагерът в Белене е функционирал с пълна сила. За да предотврати негативни външнополитически последствия Политбюро на ЦК на БКП решава незабавно да бъдат освободени по-голямата част от въдворените в Белене.

С решение от 27 август 1959 г. Политбюро приема да се освободят всички 276 политически лагеристи и 981 души, въдворени за криминални прояви. В Белене остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти.

Той излага пред Политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните рецидивисти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни."

.
продължава>
 
Художникът – лагерист, който нарисува горяните ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 07 Април 2013 19:58

alt
„Беше краят на пролетта и началото на лятото, през май 1952 г., когато за препълнените до невъзможност 26 затвора в България властващите бяха намерили и постановили един изход: дунавският остров Персин и другите около него.

Дълъг ешалон от конски вагони погълна около половината от затворниците в новия затвор край шумен, сред които и аз, и след тридневен мъчителен задух, глад и жажда ни стовари едвам жив в Белене... Вече пробудени, след някой час разбрахме, че сме се смесили с пристигналите преди нас много затворници от Плевенския затвор. Започна невъобразимо шъткане, подвикване и подсвирване от нас към тях и от тях към нас...

„Да се обади Коста, Коцето от Чирпан!”, чух да викат от другия край, докато току до мен един, седнал на вързопа си младеж, без да става, се провикна: „Аз съм, бе! Тук съм”. Но не стана, защото беше положил на коленете си някакво куфарче и върху него лист хартия, на която нещо си дращеше. Това ме впечатли, защото сред цялото възбудено множество, което сновеше насам-натам да търси свои, той единствен като в някакъв унес шареше нещо на листа, самоизключил се от общата неразбория. Затова го запитах:
– Какво пишеш, бе, брате, писмо ли? Нали още не знаем какъв ще ни е адресът – и се наведох над листа.
– Ами, писмо! Аз още нямам право, не ми е изтекло тримесечието. Опитвам се да очертая острова, както го виждах от отсрещния бряг, ама нещо не става...”

Така описва Петко Огойски, земеделец и писател, депутат в 7-то Велико народно събрание, първата си среща с един друг лагерист в Белене Костадин Събев в книгата си „Един живот за всичко и за всички”, в която представя живота и творчеството художника. Тази неделя я представям в електронната библиотека на сайта desebg.com.

 Книгата ми е скъп спомен от самия бай Коста. Подари ми я на конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989” в Еврейския парламент през ноември 2010 г., където се запознахме. На форума която беше представена българската съпротива срещу комунистическия режим в страната. Организаторът на инициативата евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) беше поканил близо 25 бивши лагеристи, репресирани и наследници на пострадали семейства от комунистическите гонения. Сред тях беше и самоукият художник Костадин Събев.

продължава>
 
Усмивките в скулптури на Георги Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Сряда, 02 Март 2011 10:32

Портрети на писателя Георги Марков събраха най-верните му почитатели в деня на неговата 82-годишнина на 1 март 2011 г.

Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40 в столицата. Автор на скулптурите на талантливия творец, убит от Държавна сигурност през септември 1978 г. в Лондон, е художникът Спартак Дерменджиев.  

Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.


Той разказа, че първоначално е разполагал само с няколко снимки на писателя от интернет, но впоследствие се е свързал с фамилията на Марков, откъдето са му предоставили повече фотографии на писателя.

.
продължава>
 
Историите за Ботуш Каишев или да осмиваш комунизма като Димитър Инкьов ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 31 Март 2013 06:48

alt
Чували ли сте за Ботуш Каишев? Да, да, за партизанския генерал Ботуш Каишев? Ако отговорът ви е „да”, означава, че сте от поколението българи, които тайно са слушали фейлетоните за този „герой” на българския комунизъм, разказвани години наред от Велко Верин по „вражеската” радиостанция „Свободна Европа”.

Ако отговорът е „не”, тогава слушайте. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com имам удоволствието да ви представя историята на Ботуш Каишев и неговият създател.

Той се появява в ефира на „Свободна Европа” през 1966 г. и разказите за „геройствата” му получават възторга и усмивките на свободолюбивите българи, които тайно слушат заглушаваната радиостанция чак до 1989 г., когато Берлинската стена вече е паднала, а след нея и комунизма. Фейлетоните за Ботуш Каишев обаче не са посрещани в тогавашната Народна република България само със смях, защото върхушката на БКП начело с Тодор Живков най-мрази някой да й се надсмива. И тя се разпорежда на репресивната си маша Държавна сигурност да разбере кой я осмива от ефира на „Свободна Европа”.

Радиото обявява, че фейлетоните са на Велко Верин. Велко Верин ли, ще попитат по-младите? Кой е той? Същото се е питала дълго време и Държавна сигурност. Неотдавна, проучвайки един от фондовете на архива на ДС, попаднах на изненадващ факт: от един строго секретен документ се оказа, че дълго време, към средата на 70-те години ДС не е знаела кой се крие зад псевдонимите Борис Босилков и Велко Верин. За да се разреши тази загадка е поставена отговорна задача на Първо главно управление на ДС.

След промените вече знаем, че псевдонимът Борис Босилков е използван от публициста Христо Огнянов, а Велко Верин е псевдонимът на писателя Димитър Инкьов.

Та именно Димитър Инкьов, писател, напуснал на 33 години комунистическия режим в България през 1965 г., е човекът опъвал години наред нервите на другарите комунисти. Днес подобна стъпка не би предизвикала вниманието на по-младите хора, но за годините на комунизма тя е могла да коства главата на автора и да донесе затвор за онзи, който си е позволил тайно да слуша го по „Свободна Европа” и да разказва чутото след това.

продължава>
 
Желю Желев: Престъпленията на комунизма надхвърлят в пъти престъпленията на фашизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 05 Февруари 2011 23:52

Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

 

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 Следваща > Край >>

Страница 96 от 105
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов