|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Желю Желев: Престъпленията на комунизма надхвърлят в пъти престъпленията на фашизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 05 Февруари 2011 23:52

Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

 

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.

.
продължава>
 
Какво отбелязваме на 1 февруари?* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Андрей Ковачев   
Сряда, 02 Февруари 2011 23:00

Българското правителство обяви 1 февруари за Ден на почит и признателност на жертвите на комунистическия режим. Решението беше взето на 19 януари тази година по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Какво всъщност отбелязваме на този ден? Защо този ден на възпоминание е необходим и как той помага на обществената памет? Не добавяме ли по този начин още една дата към богатия календар от исторически възпоминания, отбелязвани от една част от обществото и отричани от другата?

И до днес този ден остава малко известен в българското общество. Сам по себе си този факт е достатъчно показателен за историческата амнезия, с която се обръщаме към  най-травматичните моменти от най-новата ни история. В какво се състои историческата травма, символ на която е 1 февруари 1945 г.? На този ден е произнесена смъртната присъда над 147 души от политически елит на Третото българско царство, между които 67 бивши депутати, 22 министри в кабинетите от 1940 до 1944 г., сред които и министър-председателите от този период Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, както и тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Присъдата е произнесена в Съдебната палата в 16 часа на 1 февруари 1945 г. Същата нощ най-известните обвиняеми са екзекутирани на Централните софийски гробища, а телата им след това са заровени в общ гроб, върху който е положен християнски кръст едва през август 1996 г.

.
продължава>
 
Планът за убийството на емигранта Борис Арсов от ДС и неговото отвличане от Дания ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 21 Април 2013 19:03

alt
Преди 39 години Държавна сигурност извършва една от най-успешните си операции срещу българската емиграция. След като не успява да ликвидира политическия емигрант Борис Арсов, председател на основания от него Съюз на българските революционни комитети (СБРК), ДС реализира операция по неговото отвличане от Дания, в която е емигрирал няколко години по-рано.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата, посветена на този случай под заглавието „Държавна сигурност срещу българската емиграция” (2000).


На 12 април 1974 г., от  ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд”  на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува режима на Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.


Как един емигрант става цел на ДС

27 август 1973 г., МВР, София, кабинетът на първия зам.-министър на вътрешните работи

“Строго секретно! Екземпляр единствен!
УТВЪРЖДАВА ген.-полк. Григор Шопов

Засечена е подривно-вражеска дейност, излизаща от името на Български революционен комитет “Левски” с пропагандни материални срещу НРБ.

Мероприятия за Първо главно управление на ДС:
- Да информира резидентурите за сигнала и вземе мерки за повишаване бдителността и да усили охраната на официалните ни представителства в Италия, Франция, Австрия, ФРГ, Англия, Швейцария и Швеция.
- Да се информира за получени сигнали.
- Да се изяснят данни за дейността на ИР (изменник на родината, б. а.)
- Да се информира КГБ-Москва за сигнала, че се ползва канал чрез СССР за изпращане  на материали от изменници на родината до свои близки в България...”.

 С тази заповед е сложено началото на една от мащабните разработки срещу българската емиграция. Десет дни по-късно резидентурите на разузнаването докладват в София. В резултат на събраните данни във Второ главно управление на Д (ВГУ) се открива групово дело за оперативна разработка (ГДОР) под кодовото име „Терористи”. Главна мишена по делото става ръководеният от Арсов  СБРК.

продължава>
 
Жертвите на комунизма бяха почетени с панихида в църквата „Св. Неделя” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Вторник, 01 Февруари 2011 22:45

В мразовития ден на 1 февруари, 66 години след изпълнение на смъртните присъди на регентите и 17 министри през 1945 г., репресирани, депутати, наследници на осъдени от т. нар. „Народен съд” се събраха в църквата „Св. Неделя”, където с панихида беше почетена паметта на жертвите на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.

Тази година за първи път 1 февруари се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Решението за това беше прието от правителството на Бойко Борисов на 19 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Отсъствие на лидери на политически партии беляза честването в „Св. Неделя”. Премиерът Борисов по същото време беше на среща с учените в БАН, а президентът Петър Стоянов отсъства от страната.

.
продължава>
 
Концлагерът Белене – място на особена памет ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 14 Април 2013 12:45

alt
С поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. (преди 64 години) островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела – са предадени на МВР, където е създаден най-големият концлагер по времето на комунизма „Белене”.

През 2009 г. за 20-годишнината от рухването на комунистическия режим в България Институтът за изследване на близкото минало организира изложба за концлагерите по време на управлението на БКП. Акцентът беше поставен върху най-големия лагер за политически противници в Белене.

Институтът издаде и специален сборник, посветен на комунистическите лагери под заглавието „Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това”. Автор на концепцията на това уникално издание, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, е проф. Ивайло Знеполски, председател на института.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 Следваща > Край >>

Страница 95 от 104
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов