|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Усмивките в скулптури на Георги Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Сряда, 02 Март 2011 10:32

Портрети на писателя Георги Марков събраха най-верните му почитатели в деня на неговата 82-годишнина на 1 март 2011 г.

Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40 в столицата. Автор на скулптурите на талантливия творец, убит от Държавна сигурност през септември 1978 г. в Лондон, е художникът Спартак Дерменджиев.  

Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.


Той разказа, че първоначално е разполагал само с няколко снимки на писателя от интернет, но впоследствие се е свързал с фамилията на Марков, откъдето са му предоставили повече фотографии на писателя.

.
продължава>
 
Най-новата биография на Георги Димитров разкрива ролята му в септемврийските събития през 1923 г. и при атентата в „Св .Неделя” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Вторник, 28 Май 2013 19:22

alt
В препълнената зала на Френския културен институт в София тази вечер се състоя премиерата на най-новото изследване за Георги Димитров. Автор на книгата „Георги Димитров. Една критическа биография” е Мона Фосколо, френски политолог с български корени, а изследването е издадено от издателство „Просвета”. Мона Фосколо е дъщеря на политическият затворник по време на комунистическия режим Алфред (Фреди) Фосколо, осъден в края на 60-те години на ХХ век за участие в нелегална организация, разпространяваща призиви срещу управлението на БКП.

Жил Руе, аташе за университетско и научно сътрудничество и зам.-директор на Центъра за сътрудничество и културна дейност, посочи, че историята се нуждае от прочит, а хората – от необходимост да си припомнят важни исторически моменти и личности.

продължава>
 
Желю Желев: Престъпленията на комунизма надхвърлят в пъти престъпленията на фашизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 05 Февруари 2011 23:52

Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

 

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.

.
продължава>
 
Какво отбелязваме на 1 февруари?* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Андрей Ковачев   
Сряда, 02 Февруари 2011 23:00

Българското правителство обяви 1 февруари за Ден на почит и признателност на жертвите на комунистическия режим. Решението беше взето на 19 януари тази година по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Какво всъщност отбелязваме на този ден? Защо този ден на възпоминание е необходим и как той помага на обществената памет? Не добавяме ли по този начин още една дата към богатия календар от исторически възпоминания, отбелязвани от една част от обществото и отричани от другата?

И до днес този ден остава малко известен в българското общество. Сам по себе си този факт е достатъчно показателен за историческата амнезия, с която се обръщаме към  най-травматичните моменти от най-новата ни история. В какво се състои историческата травма, символ на която е 1 февруари 1945 г.? На този ден е произнесена смъртната присъда над 147 души от политически елит на Третото българско царство, между които 67 бивши депутати, 22 министри в кабинетите от 1940 до 1944 г., сред които и министър-председателите от този период Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, както и тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Присъдата е произнесена в Съдебната палата в 16 часа на 1 февруари 1945 г. Същата нощ най-известните обвиняеми са екзекутирани на Централните софийски гробища, а телата им след това са заровени в общ гроб, върху който е положен християнски кръст едва през август 1996 г.

.
продължава>
 
Монополът на комунистическата партия във властта (1949-1956) ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 26 Май 2013 12:06

alt

Не се подвеждайте по семплата корица на книгата, която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com. Съдържанието на „Политическата система в България 1949-1956” на проф. Любомир Огнянов е много ценен източник на знание и информация за един етап от историята на България, който се свързва с попадането й под съветско влияние и установяване на монопол на Българската комунистическа партия в управлението на страната.

Още в началото бързам да кажа, че освен важността на този период името на автора на изследването – проф. Любомир Огнянов е гаранция за обективност и достоверност на историческото изследване. Той е един от първите съвременни професионални историци, които предложиха верен и точен прочит на случилото се след 9 септември 1944 г.

А това е много важно, особено при дефицита на подобни исторически трудове през 90-те години на ХХ век. Много преди да се появи младото поколение историци като Михаил Груев, Мартин Иванов, Момчил Методиев и др., проф. Огнянов открехна вратата за критично изследване на комунистическия режим в България, който до краха му през 1989 г. бе в ръцете на пропагандата нейните поръчкови институти и историци.

И ако името на проф. Диньо Шарланов след промените се свързва преди всичко с откриване на съпротива на горянското движение срещу наложената от Москва комунистическа власт в България, то името на проф. Любомир Огнянов се свързва с изучаването на комунистическата система в нейния начален период. Той е първият историк, който още през 1993 г. предложи но, обективен прочит на събитията след началото на съветската окупация в България през септември 1944 г. с историческото си изследване „Държавно-политическата система на България 1944-1948”. Един от историците е, които написаха българската част за световния бестселър "Черната книга на комунизма".

Проф. Огнянов е и съставител на сборника „Борби и чистки в БКП 1944-1953”, издание на Главно управление на архивите от 2001 г. (днес Държавна агенция „Архиви”).

продължава>
 
<< Начало < Предишна 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 Следваща > Край >>

Страница 92 от 102
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов